Mila Bogi in the Meantime

Известна като Боги Мила или „Mila Bogi in the Meantime” за тези, които те познават, а за тези които не те, как би се описала?

Бих предпочела, вместо да създавам впечатления, да ги поканя на по чаша вино/коняк, за да могат те сами да опознаят коя съм. Да си разкажем истории, да ни се случи нещо споделено и да изградим спомен.  Това е, което обичам да правя - да опознавам хората чрез живота и споделените емоции.

С какво се занимава Мила Боги?

Зелена енергия, мечти, писма, фотография, бижута, танци, йога, ски, уиндсърф… или по-накратко – с всичко, до което може да се докопа.

Създаваш блог в интернет, но не обичаш да се определяш като блогър. Какво те мотивира да го направиш?

Понякога човек усеща желанието да изрази и подреди себе си и мислите си на бял лист, платно, или първата платформа, която му попадне. Исках да се науча да работя с платформа за създаване на сайтове, започнах да експериментирам и така взе, че започна да ми допада идеята. Купих си домейна спонтанно. Една глътка вино време и вече сайтът ми беше реалност. От там насетне пишех вътре по темите, които ме вълнуваха и мислех, че биха били полезни на тези, които ме заобикалят. Всичко в това пространство е хаотично, разфокусирано, необятно. Пренаредих го около десетина пъти. Такава съм и не искам да се крия от себе си, харесва ми в арт процеса да откривам посоката. Затова meantime не е блог, а brainstorming, подготовка за всеки следващ проект, който ми хрумне.

Какво най-много харесваш да твориш и кога разбра, че това ти се отдава?

Все още не съм сигурна, че ми се отдава. Знам само, че ми пълни душичката. И винаги също съм усещала, че не е нужно това да е кариерата ми, за да се отдам на поредната щура артистична идея.  Всички тези дейности ме обогатяват многопластово, развиват ме и правят усмивката ми по-широка и светла. Най-много ме вълнува да експериментирам с различни методи за разказване на истории, най-новата ми страст са фотопроектите с разкази към тях, които осъществявам заедно с много специален за мен човек.

Освен това, твоя страст са и танците. Какво ти дават те?

Джазът и суингът откриват пред танцьорите един изцяло нов свят, динамичен, въртелив, интелектуален и социален. На мен дадоха приятелства, любов, адреналин, малко суета. Допринесоха за самочувствието ми, усещането за собственото тяло, разбиране за динамиката между партньори и работа в екип. В танците научих, че понякога наистина единственият начин да успееш, е да се довериш. Да не се страхуваш да направиш още една крачка, да скочиш и да знаеш, че някой ще ти помогне да се приземиш.

Учила си и си живяла на много различни места. Кои са те и какво са ти донесли?

Всяко местенце оформи характера ми по своему. В Австрия се научих на дисциплина и последователност. В Швейцария опознах перфекционизма и щедростта. Русия ме запозна с понятието разстояние в пряк и преносен смисъл, а също и с артистичността в най-разнообразни проявления. Италия ме научи да обичам живота във всяка една секунда и да изразявам чувствата си.

„Момичето с писмата“ … Ще запознаеш ли нашите читателите на SofiaLive.bg с идеята?

Идеята се роди пак спонтанно. В Милано. Стоях в празна стая и се чудех как да се позабавлявам. Написах анонимно писмо, една игра и го скрих в креслото на любимия си бар. Писмото беше до непознат и беше покана за диалог с читателя. След седмица обиколки и разнасяне на писма из цяла Италия, получих първия си отговор. Историята се разви и след като се прибрах в България, имах осем читателя, дори и в Абу Даби и Дубай. Всички те ми станаха приятели и то близки. Бяха много изненадани, когато им разкрих коя съм, тъй като пишех с мъжки псевдоним.

Разкажи ни за „Коледа в писмо: Конкурс „муза“?

Инициативата се разви като естествено продължение на играта с писма в Италия. Организирах конкурс за писма до непознати с идеалната цел да възродим изкуството да си пишем с истински думи, дълбоки и проникновени. Такива, които остават завинаги. “Коледа в писмо” беше предизвикателство към хората да застанат в позицията на муза и да вдъхновят случайния минувач, намерил писмото да продължи напред с усмивка. Конкурсът беше страхотен успех, не очаквах.. Първоначално мислех, че само приятели и познати ще участват, но получих цели 130 писма от цяла България, и от чужбина. Трийсетина писма бяха от деца. Всичките бяха толкова емоционални и мили. Хората явно имат нуждата да бъдат добри. Финалното събитие/награждаване напълни цялата Галерия 2.0 на малките пет кьошета в София. Тиражирахме най-добрите писма и пуснахме 500 писма от инициативата “Коледа в писмо” из София/България. Благодаря на Галерията на Катаржина Естейт за подкрепата.

Мислиш ли отново да организираш подобен конкурс?

Да, планирам да организирам летен конкурс, а също и със сигурност второ издание на конкурса “Коледа в писмо”. Обратната връзка, която получих от абсолютно всички е, че са се заредили с позитивни емоции и усмивка. Какво повече ми трябва, за да продължим напред.

Какви са ти бъдещите творчески планове?

Желая да продължа да пиша, да вдъхновявам хората да изследват и те своя творчески потенциал и да се науча да работя с най-разнообразни материали. Мечтата ми е да помагам на хората да бъдат артистични и да изразяват себе си в свободното си време. Забелязах, че повечето от нас го губят.

Пожелай нещо на SofiaLive.bg.

Пожелавам ви да срещнете музата и да ви целуне по бузата!

Автор: Евгения Тошева
Снимки: Павел Вълчев

Прочети едно друго интервю.