Мила Робърт

Мила е дъщеря на певица и баскетболист. Вероятно затова е по-висока от мен и пее доста добре. Занимава се с музика от четири години и освен на китара, свири на укулеле и казу. „Охо, казу, а?", възкликвам аз. „Е, то е просто една малка свирка", скромно се хили тя. Когато й съобщавам, че Дейвид Боуи е измислил на укулеле рифа на „The Passenger" (от албума на Иги Поп Lust For Life), тя ахва доволно, защото си пада по Боуи, което винаги е добър знак. Освен кавъри на любимите си артисти, Мила изпълнява и свой авторски материал, който е на английски. „На английски ми се получава по-добре," обяснява ми тя. Напълно те разбираме, пиле.

Докато си говорим, си давам сметка, че съм правил концерти и с нея, и с майка й (Ваня Щерева - здрасти Ваня, hope you're well). Те двете обаче нямат много песни заедно... засега. Мила ми съобщава, че смята да кандидатства в НАТФИЗ и аз прекарвам следващите петнайсет минути в обречен на провал опит да я разубедя. Никакъв шанс.

Тази седмица Мила Робърт има цели три гига. Единият е в сряда, в Sofia Live Club (Live на чевения диван - с Ваня Щерева, Остава, Гери Турийска), вторият нарочно не ми казва къде е, а третият е в петък, в Bar Nine.

Ако не си от хората, които обичат много да излизат, или нямаш пукнат лев за това, може да видиш и чуеш нейните неща в YouTube канала й, където самата тя е написала, че виси по цял ден.

Събуждам се с любов към леглото си.
Не мърдам от вкъщи без музика.
Никога не закъснявам за училище.
Умирам от срам, когато закъснея за училище.
Все си повтарям, че един ден ще е щастливо и перфектно.

Идеалната вечер е всяка - с правилните хора.
Обикновено съм в Пода. (барът е известен още като „мизерията", а всъщност се казва Брилянт - б.а.)
Никога не танцувам на ... абе, честно казано, на всичко танцувам.
Падам си по Космоса.

Беше велико, когато срещнах двама австралийци във влака и прекарахме цял ден заедно, смеейки се. Развеждах ги из София, а те ми разказваха за пътешествията си. Качих ги във влак за Москва и не ги видях повече. Но споменът си остава прекрасен (широка усмивка).
Влизам в огъня заради мечето, с което спя.
Дойде ми до гуша от липсата на спонтанност в обществото.

Не казвам на никого, че търся празни улици, за да си пея по пътя.
Под леглото ми има кутии от цигари и боклуци.
Страшно се изложих, когато паднах право върху едни крехки жени в автобус 76.

Майка ми често ми казва, че съм прасе.
Искам да остарея като блага, доволна от живота баба, на люлеещ се стол.
Правя се на луда, когато ме хванат, че съм луда.

Скачам на бой, когато някой ми се подиграва, че харесвам Ед Шийрън.
И бих се сбила с Пешо.
Убивам за животните.

Не си позволявам да бягам от отговорности, уж.
Заспивам на Джон Фрушанте и The xx.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Филаделфия.
Най-големите актьори за мен са Марлон Брандо, Джак Никълсън, Мат Смит.
Харесвам режисьори като Мартин Скорсезе, Бертолучи, Дейвид Финчър, Уди Алън. 
Няма по-глупав филм от Утроба.
Много се смях на Здрач.
Планирам да видя Леон.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Arctic Monkeys.
Никога няма да ми омръзнат Red Hot. На всичко от тази колонка мога да отговоря с Red Hot.
Любимата ми групи и изпълнители са Red Hot Chili Peppers, Nirvana, The Doors, Arctic Monkeys, Деймиън Райс, The Kooks, Лаура Марлинг, Morphine, Placebo, The Rural Alberta Advantage, Soley, Орла Гартланд.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Red Hot Chili Peppers, умрях! 
В София искам да дойде Джорджано.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Демиан на Херман Хесе.
Сега чета За мишките и хората на Стайнбек.
Много ми говорят за Непосилната лекота на битието.
Най-добре пише... на това не може да се отговори, но аз харесвам Георги Господинов.

ТЕАТЪРЪТ 
Ходя на театър, защото възможността на хората да създават друга реалност пред очите ми ме интересува.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Приятнострашно в театър 199.
Обичам текстовете за театър на Станислав Стратиев. 
Последно гледах Записки на един луд от Гогол, моноспектакъл - Георги Гоцин.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е живописта.
Последната изложба, на която бях е на Ася Попова, от прекрасни снимки в Апартамента. 
Любимият ми художник е Анри Русо.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев