Милен Радев

Милен е от София, но казва, че е от Габрица. Това е името на едно село в Родопите, където смята да се премести. Проектът е на етап „оправям къщата на прадядо ми", но не само - смята впоследствие да организира фестивал за късометражно кино, на съседна поляна, с плевня в единия край. Която, сещаш се, става веднага на бар.

Ако обаче превъртим лентата назад, ще забележим как Милен завършва Художествената гимназия. През 2000-та, ще го открием да набива крак пред Президентството като част от Националната гвардия. Ще последва леко мъгляв период, в който нашият агент решава да си поживее, а това включва и едногодишен престой в Германия. По-късно, на 23, ще го видим как започва да снима „малко по-професионално" и ще стигнем до сесиите за списания - Eva, Gia, Playboy, Едно, Capital Light, Gun, като няма да пропуснем да кимнем одобрително и на неговите корици за първите три.

Милен минава през НБУ, но бързо установява, че следването няма смисъл за него, в този му вид. Продължава да ходи на лекции, но без да се записва. Всички си мислят, че е редовен студент и така изкарва няколко години. Научава много за осветлението, но почти нищо за фотографията като идея - откъде тръгва и накъде върви. Това си го е търсил и учил сам. От година-две спира да снима модни сесии за списания и се отдава на лично творчество - прави си по-интересни за него серии - абстрактни, репортажи. По принцип в работата си Милен не може (или не иска) да говори директно и буквално. Иска му се хората да усещат, а не да разбират.

И стигаме до изложбите. Първата, Art of Living, се появява през 2009-а във Водната кула. По-късно идва Stereoscopy - изложба с 3D фотографии в The Fridge. По това време триизмерният формат още не е толкова популярен, Милен си прави сам очилата, измисля как да се принтира и научава как да бъде снимано всичко. След това идва Studio 414, където излага еднометрови ръчни копия. „Картон, бъркаш емулсията, мажеш, изсъхва, после проектираш, проявяваш, фиксираш, както се прави по принцип. С тази разлика, че всичко е огромно - само ваните са три-четири метра. И като не ти стане копието..." (плесва с ръце и се смее).

Последната му изложба е разположена в галерия Ластици и се казва 5000 Copies. Става въпрос за негови работи, които присъстват в интернет, но никога не са показвани на хартия, както и няколко съвсем нови серии. Интересното, според самия автор, е начинът на показване - Милен се опитва да пресъздаде това, което ни се случва ежедневно в интернет, постоянното цъкане и тоновете изображения, но не виртуално, а на физически носител. Работи върху усещанията - за количество, за движение, иска да накара зрителя да ги възприема като късометражни филми, като кадри, които ще останат в него.

Събуждам се с извеждане на куче.
Не мърдам от вкъщи без раница.
Движа се с крака. Имам и кола, но максимално гледам да не я карам.
Умирам от срам често. Спомням си VI или VII клас, едно момиче ми подари памперс, на който пишеше „Влюбена съм в теб", и аз така се притесних, че една седмица не ходих на училище. Като малък бях много притеснителен и се е стигало даже до болница.

Все си повтарям: „Победа!"
Идеалната вечер е тази, от която си спомням нещо. Обикновено малко прекалявам с алкохола.

Обичам да работя с ръцете си. На Meadows in the Mountains миналото лято правих арт инсталации - работих в продължение на една седмица с чук, брадва и резачка.
Правил съм инсталации и за други фестивали. На Spirit Of Burgas, заедно със сценографа Ева Вентова, докарахме един камион плюшени играчки, с които окичихме дърветата в парка.
Случва се да снимам и видео - имам няколко клипа, от които най-много си харесвам този към парчето „White" на Miro Gee & Dee.

Обикновено съм вкъщи през деня, а вечерта - по улиците. Надявам се скоро отговорът ми да е „обикновено съм на село".
Никога не танцувам на Бритни Спиърс, но иначе си подскачам доста.
Беше велико през тези шест месеца, в които живях на село. Изчистих се напълно.

Влизам в огъня заради приятели. И то често.
Вярвам, че няма абсолютно никакъв ред в това, което се случва. Но все пак вярвам и че повечето хора са добри.
Дойде ми до гуша от охраната на заведенията.

Никой не подозира за мен, че всъщност не съм надут. Просто като мисля за нещо и гледам лошо.
Под леглото ми има стари изложби, флаери, снимки, албуми, кутии със стари вещи, дори вина.
Майка ми често ми казва да не пия толкова.

Скачам на бой често, за съжаление. Не скачам първи, отбранявам се.
И бих се сбил с когото и да е, ако има причина. Е, с момиче сигурно не бих се сбил.
Не си позволявам доста неща, май. Най-вече гледам да не се карам с хората и да не се сърдя за глупости.
Заспивам на филми и сериали.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Коремът на архитекта.
Най-големият режисьор за мен е... няма такъв. Любими обаче имам много - Ким Ки Дук, Тери Гилиам, Хаяо Миядзаки, Мартин Скорсезе, Тим Бъртън, Спайк Джоунз, Стив Макуийн, Питър Грийнауей...
Любимите ми актьори са Том Ханкс, Шон Пен, Кейт Бланшет, Джак Никълсън, Робин Уилиамс, Стюарт Греъм, Хоакин Финикс...
Много се смях на Кика на Педро Алмолдовар.
Планирам да гледам The Animal Project на Ингрид Венингер.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Joy Division, Massive Attack, Archive, Morphine, Tricky, Little Dragon,Unkle, Underworld, Николас Джаар...
Никога няма да ми омръзнат Joy Division.
Последното ми откритие е Dillon.
Концертът, който няма да забравя, е AC/DC в София.
В София искам да дойде Prince.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен е Гранатовият дом, приказки от Оскар Уайлд.
В момента чета Африкански приказки.
Много ми говорят за Спускане в Маелстрьом от Едгар Алън По.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно ходих на Модиляни в Париж.
Интересни са ми артисти като Джеф Коуен, Тим Уокър, Франк Гери, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Амадео Модиляни, Егон Шиле, Blu...
Любимият ми художник е Амадео Модиляни.
Бих искал да видя на живо нещо на Кристо и Жан- Клод.

Изложбата 5000 Copies е в галерия Ластици до 1 март.
Повече за Милен Радев има тук

Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев