Мира Лазарова

Напоследък се събуждам със сериозни размишления за големите неща в живота ми, които много-много не подхождат на началото на деня.
Първо виждам дома си, който истински обичам. Променя се заедно с мен и е като хубав мой портрет. Хората, които влизат са ми любими, никога не каня гости от социално лицемерие.

Бягството ми е да се прибера вкъщи. Когато вляза, сякаш с душ измивам всичко от себе си.
Не мърдам от нас без дамска чанта. В нея има всичко, вижте я само каква е (малко по-голяма от тези за ръчен багаж - б.а.). Казват, че е като цял апартамент.  

Никога не закъснявам за нищо - от уважение към другите. Имам непрекъснати спорове за това с децата ми, според които съм маниакална.
Умирам от срам, когато гледам телевизия. С малки изключения по екрана препускат посредствени хора, толкова кристално семпли, че не разбират колко не се справят. Срам ме беше и когато гледах влизането на депутатите в този парламент. Ако трябва да направим извадка на трагикомични хора, то те са именно там.

Начинът, по който изглеждаш, е въпрос на култура. Непростимо е да си публична личност и да си немарлив към подробностите. То е свързано с отношението ти към ангажиментите, които си поел, с книгите, които си прочел, със семейството, от което идваш.
Моля се за близките си, за децата си и за любовта си, но, напоследък, рядко ходя на църква. Храмът е материализация на нещо, което е в душата ни, така че свещите и ритуалите не са задължителни.  

Обикновено съм на „Шипка" 23, където е къщата на QM. След доста пътешествия намерих своето място. Иначе съм в One More Bar, в Atama, а напоследък - и в Local. Спортувам в 2Fit by Boevski, a в събота пазарувам в Carrefour. Обичам да се разхождам около жълтите павета и по „Шишман".  
Танцувах, когато бях тийнейджър, сега не. Има обаче нещо суперсмешно, което ме провокира - музиката на Бони М. Сигурно защото ме връща в годините, когато се скъсвах от танци.

Всеки път когато Карандила свирят в София, ходя да ги слушам и изпадам в екстаз.
Обожавам циганските ритми, мога да потъна в тях. Ориенталската музика ме привлича.
Влизам в огъня заради децата си и често казвам, че случих с тях. За приятелите си също.

Научих от майка ми да съм мека и добра, но се наложи да съм корава, борбена и решителна. Целенасочено се опитвах да се откъсна от някои нейни съвети, но сега виждам, че правя доста неща съвсем като нея.
Баща ми често ми казваше, че липсата на информация е фатална. Повтаряше на мен и на брат ми, че и най-големите пълководци са губили лесни битки заради това.

Информирам се от сутрешните блокове,  напоследък - Денят започва на БНТ, много харесвам Жени Марчева и Андрей Захариев. Гледам и този на bTV заради Виктор Николаев. Понякога отивам на Би Би Си, а Дневник преглеждам онлайн всяка сутрин. Книги чета за удоволствие, а вестници на хартия не съм разлиствала от две години. Научавам по нещо от всеки интересен човек, с когото си говоря дори и само за десетина минути.
Това, което ме побърква, е публичното разголване, и нямам предвид буквалното, а изваждането на всичко лично на показ. Изключително смешно е, когато популярни хора твърдят, че личният им живот е неприкосновен, а говорят непрекъснато за него.

Питам се, покрай тази носталгия към социализма, защо няма носталгия към времената, когато са строили красивите къщи в София, когато един гениален човек е бил кмет на града ни (инж. Иван Иванов - б.а.). Ето това (посочва къщата на ъгъла при улиците „Шипка" и „Сан Стефано") е строено по времето, когато е строен храмът  Св. Александър Невски и даже мисля, че вътре е използван същият мрамор. Може ли да сложиш върху такава къща табела „Електронни Везни". Това е идиотщина; ние сме духовно осакатени хора, щом преминаваме без възмущение покрай такива неща.

Най-великите моменти за една жена са свързани с раждането и любовта, всичко друго е (замълчава) пълнеж. Не съм виждала нищо по-красиво в живота си от лицето на Неда, голямата ми дъщеря, когато се роди. Няма да забравя и как, когато родих Мина, по-малката, някаква лекарка тръгна да я изнася и аз казах: (повишава тон) „Дайте ми детето веднага!" Когато я сложих на гърдите си (отново замълчава), не знам, няма такова усещане, това е безусловната любов. 

Взискателна съм към себе си винаги когато чета неща, които съм писала, се ядосвам, че нещо не е както трябва. Такава съм и към близките ми, затова знам, че не е лесно човек да е до мен.
Измъквам се от трудни ситуации благодарение на характера ми. Трудности има, никога не е лесно, особено когато искаш да живееш добре спрямо собствените си стандарти.

Oчароват ме малките неща като абсолютно непритворното поведение на дете. За Коледа направих брънч вкъщи, и в един момент се дръпнах настрани, за да видя цялата  ми къща, пълна с чудесни хора - които са като стена зад мен. Ей такива работи... Човешкият гений ме очарова - едно място като гробницата на Медичите, например.
С дъщерите ми обичам да си говоря, въпреки че не е лесно. Убеждаваме се взаимно в едно или друго, и забелязвам, че напоследък ме съкрушават с аргументи за много неща. Гледаме филми, а понякога и нищо не правим - седим си и някак ни е добре. Обичам да пътуваме заедно с големите ни приятелски компании.

Последното, което открих за себе си, е, че съм като ластик. Мисля си, че не мога да поема повече, че всеки момент ще се скъсам, но продължавам да се разтягам.  
Скачам на бой, когато ми иде да убия Мина (смее се). Удряла съм човек, мой съученик, защото се държеше ужасно с едно момиче.
Заспивам с книга. Понякога пиша, защото има изключително лични неща, които няма на кого да кажеш. После не ги чета.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах I'm love, където Тилда Суинтън е невероятна.
Най-велик за мен е Пол Нюман. Харесвам още Ал Пачино и Майкъл Дъглас.
Няма по-глупав филм от „пълномаслените" американски ленти, както ги нарича дъщеря ми.
Планирам да видя всички серии на Gossip Girl - децата ме запалиха.

МУЗИКАТА
Напоследък слушам Ейми Уайнхаус.
Никога няма да ми омръзне Франк Синатра.
Любимият ми музикант е Ленард Коен.
Най-вълнуващият концерт, на който съм била, е при първото завръщане на Силви Вартан. Гледах филм за него след години и се видях как плача.
Много искам да чуя Роби Уилямс на живо.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Изворът на Айн Ранд. Макар че е невероятно трудно да отговориш на такъв въпрос.
В момента чета Аз, бLогинята на Милена Фучеджиева.
Харесвам как пише цялото поколение млади български писатели, но повече като автори в списания, отколкото като автори на книги.
Естествено, че е почти невъзможно да кажа кои са любимите ми автори - в различните периоди от живота ми са се променяли, затова казвам Фицджералд - първа и голяма любов.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър изключително внимателно, след големи препоръки.
Пиесите, които най ме впечатлиха напоследък, са Козата на Явор Гърдев и Сирано на Теди Москов.
Обичах спектаклите на Крикор Азарян и Леон Даниел.

ИЗЛОЖБИТЕ
Харесвам тишината в галериите.
Последната, на която бях, е на Божидар и Евгени Йонови. Евгени е направил страхотни, впечатляващи неща.

Фотография Васил Танев