Митът за перфектната любов

Ако си от онези жени, които вярват в принца на белия кон, в перфектната половинка, в израза „и заживели щастливи завинаги“ – съжалявам, но тази статия вероятно ще те разочарова. Тези неща ги има само в приказките.

А ако си мъж, който чака своята любима, която да е с перфектно тяло, да обича коли, да обожава футбол, да си умира всяка вечер да ти готви любимите неща, да е страхотна в леглото и да е страшно умна – събуди се.

Перфектни хора няма. Дори в началото всичко да изглежда невероятно, даже твърде хубаво, за да е истина, значи все още наистина е само началото. Вечна любов с постоянното чувство на пеперудки в стомаха няма. Но колкото и песимистично, може би, и отчайващо да звучи, съвсем не е така. Ако всичко беше като по поръчка, щеше да ни е скучно. Ако всичко беше цветя и рози, щеше да ни писне.

Жените трябва да се научим, че перфектни мъже няма. Самите ние не сме, какво остава за някой друг. Вероятно няма да имаш до себе си най-грижовният, разбиращ винаги всичко човек, който да е от детските ти представи за принцa, за когото ще се омъжиш.

Ако някой ти се кълне, че никога не се е карал с половинката си, не му вярвай. Ако някога някой ти признае с чиста съвест, че човека до него не го е дразнил, изнервял, че няма кусури и всичко е перфектно – лъже. Такава прекрасна картинка в истинския живот няма. Тогава какво има? Тогава как хората остават с години заедно без да се избият и защо въобще хората се женят и създават семейства, ако не е толкова хубаво и цветущо. Сега ще ти кажа защо.

Перфектна любов може да няма, да.

Но ако си късметлия, вкъщи след ужасен ден, ще те чака човек, който ще те изслуша. Да, не винаги ще те разбере напълно, но ще знаеш, че те подкрепя. Да имаш човек, който ти съчувства, който го е грижа, който мрази да те вижда тъжна, но все пак няма нищо против да си поплачеш на неговото рамо, ако това ще помогне, е богатство. Ако нямаш до себе си най-красивата жена на света, но тя те прави щастлив, както никога не си бил, ако те мотивира и те кара да бъдеш по-добър, ако те вдъхновява, ако те бута напред, ако ти е упора в живота, другото няма значение. Няма значение, че понякога, когато сте уморени, ще си викате, ще се цупите, ще си казвате неприятни неща, ще си мълчите. Понякога може би с дни. Вероятно ще имате лоши моменти, понякога няма да е хубаво, дори ще е трудно, ще те боли, ще се наранявате. Но когато въпреки всичко това оставате заедно, защото ви е грижа, когато дори скарани заспивате в едно легло, когато правиш две кафета вместо едно, когато знаеш, че някой му пука за теб, всичко добива друг смисъл. Без значение, че в повечето случай си много далеч от любовните истории в приказките, когато знаеш, че за някой си всичко и някой те обича, животът ти има смисъл. Когато ти е трудно и искаш да се откажеш, знаеш, че не можеш, не заради себе си, понякога заради някой друг. Когато нямаш сили сам да продължиш, там някъде до теб знаеш, че има някой, който да те побутне и да ти помогне.

Любовта не е приказка. Понякога може да бъде мъчение, болка, дори пречка. Тя никога не идва сама. Води за ръчичка много компромиси, много препятствия, много изкушения, на които трябва да устоиш. Истинската любов я съпровожда и много сълзи, които ще се налага да бършеш. Но тя е тази, която може да бъде вечна. Не винаги ще си щастлив в една връзка, не винаги ще имате хубави дни и моменти, но когато вечер си легнеш с усмивка и осъзнаеш, че обичаш всяка една секунда, дори мълчаливите, дори горчивите, тогава е обич.

Да обичаш и да бъдеш обичан е едно от най-хубавото чувство на света и всеки, който го отрича или е наранен или луд. Цени това, което имаш и обичай на първо място себе си.

Aвтор: Евгения Тошева

А тук можеш да видиш един социален експеримент

Не чакайте този, който не чака вас

Избери този, който ще обича и лудостта ти