Момчето не си отива

Леонард Албърт Кравиц е роден и израснал на точното място в точния момент. Става въпрос за Ню Йорк и началото на 70-те. Към това добавяме и съвсем нелошата компания от приятели на баща му Сай Кравиц (прочут телевизионен продуцент с еврейски произход), в която се движат Дюк Елингтън, Ела Фицджералд и Майлс Дейвис. Да не забравяме и мама Рокси Рокър - едно от най-популярните лица на Америка по това време, която играе в сериала Джеферсънс. Но семейната идилия не била пълна - след години нашият човек разбира, че майка му отишла при любовница на тати с малкия Лени на ръце, като сцена от Добри момчета. Всичко това съвсем естествено ражда поп икона с леко революционен нрав.

През 1993-та известен британски журналист му изнася тежка лекция на тема съвременна музика, казва му в пряк текст, че музиката му е морално остаряла и му дава за пример най-слушаните по онова време Нирвана, Мориси, текно и рап. Нашият човек отвръща на удара така: "А ти чувал ли си по-добър соул певец от Арета Франклин или Ал Грийн? Чувал ли си по добър рок певец от Джими? Чувал ли си по добър реге певец от Боб? Ами не си! Затова звуча ретро." Очевидно всички тези имена не са влезли случайно в разговора - през годините мелодиите на Лени на моменти напомнят на Джими, Боб, Ал Грийн, че и на Арета Франклин.

След първите му два албума (Let Love Rule, 1989 и Mama Said, 1991) злите езици определят стила му като неоригинален и старомоден. Това, разбира се, е търсен ефект, а ретрото ще се превърне съвсем скоро в един от основните мотиви на 90-те. (Аз самият чух за първи път неговото Always on the Run някъде през 1991-1992 и го помислих за кавър на неизвестен за мен трак от Джими Хендрикс.) Две години след втория му диск, когато критиците вече усещат накъде вървят нещата, ще удари и часът на мистър Кравиц. Хитът му Are You Gonna Go My Way (последван от едноименния албум) го изстрелва в челната десетка на всички големи класации и се смята за едно от най-разпознаваемите му парчета. Междувременно днес има над девет албума, които са му донесли четири награди Грами, един Брит, един Билборд и десетки номинации. 

Лени Кравиц и Уди Харелсън в Игрите на глада

Някъде в началото на кариерата си Лени вече е написал песни за Мадона ("Justify My Love") и Аеросмит ("Line Up") и е продуцирал цял албум на Ванеса Паради. Записва с титаните Мик Джагър и Дейвид Боуи, отдава му се случай да работи и с един от идолите си - Ал Грийн. Това дотук го знае всеки втори, малцина обаче са наясно колко яко е хлътнал по актьорството - като ученик е делил класна стая с Никълъс Кейдж в Бевърли Хилс Хай Скул, а като тийнейджър е участвал в оф-бродуейски постановки. Първата му сериозна поява е в Зулендър, но той въобще не се гордее с нея. От 2001-ва до 2009-а се мярка в пет заглавия, най-силното от които - Скъпоценна, обра сума ти призове. Последното му превъплъщение е в ролята на блестящия стилист Сина в антиутопията Игрите на глада. Най-любопитното в случая е, че ексцентричният образ на героя, въплътен от ексцентричния Лени (все пак през 93-та не бяха много рокерите, които излизаха с високи токчета в клиповете си), се е получил съвсем умерен и кротък. Може би годините са си казали думата и Кравиц се е кротнал. На въпроса в каква лента мечтае да се снима, той отговаря: "Във филм на Уди Алън. Крайно време е да направи филм с афро-евреин". Като нищо и това ще стане. 

Текст Веселин Трандов