Monkey и Monkey Business

На пръв поглед ще си кажеш, че Monkey и Monkey Business са просто две най-обикновени играчки. Е да, ама не. И двамата предпочитат да бъдат наричани дизайнерски фигурки. Или винилови произведения на изкуството. Защото маймунските им тела са направени от така наречения материал винил - вид пластмаса, която е по-мека и лесна за обработване. Че то си е пипкава работа и точно заради това хич не обичат да бъдат сравнявани с много далечните си братовчеди. Нито те, нито останалите от бандата на Commanda Camp.

Магазинът на ул. Славянска 7 е любимото им място в София, защото това е тяхното царство. Тайфата виси там по цели денонощия. Едни работят усилено, други разпускат. Отворени са за нови запознанства, така че ако решиш да ги навестиш, ще те приемат топло и ще ти разкажат това-онова за себе си. Някои от тях имат вълнуващи истории, а при други външният вид е достатъчен, за да заинтригува афинитета ти към изкуство и  естетика.

А тези двамата определено са интересни образи. Създателят им Joe Ledbetter се нарежда сред популярните личности в сферата на арт фигурките. Стилът му е силно повлиян от класическите анимации, ъндърграунд комиксите и видео игрите от 80-те. Голяма част от творбите му антропоморфизират различни човешки наклонности, а Ledbetter умело борави с иронията, социалния критицизъм и насмешката. Отправяме се смело към двамата сърдитковци, които май са се събудили накриво, и се чудим как да ги предразположим. Може би с няколко банана ще успеем да ги смилим над нас и да ги питаме това-онова.

Здравейте, маймуни такива. Как сте днес?
Monkey Business: Я не ме наричай маймуна! Аз съм всепризнат бизнесмен и настоявам да се отнасяте като такъв с мен.

Много се извиняваме, г-н Monkey Business. Наша грешка.
Monkey: О, братко, я го карай по-спокойно. Какво си се стегнал така. И си ги стиснал тия пари сякаш са безценни. Отпусни се малко, усмихни се, забавлявай се.
MB: И да се превърна в ненужно създание като теб ли. К‘во си я захапал тая цигара? И вземи са обръсни, че си заприличал на бабаит.

Момчета, момчета… Нека охладим страстите. Искам да ви питам няколко въпроса и след това ви оставям да си се хапете на спокойствие. Бихте ли се представили с няколко думи?
MB: Ами както вече казах аз съм бизнесмен. Обичам парите, а материалните блага са мисията в живота ми. Колкото повече, толкова повече. Въртя далавери, работя по 12 часа на ден и рядко се виждам с жената и децата, защото ходя често по командировки. Но за сметка на това имам 3 къщи, всичките с басейн, няколко автомобила - един за града, един за по-екстремни пътища, един за любимата и т.н., а хладилникът винаги е пълен…
М(прекъсвайки брат си): Да, да, разбрахме - бъкан си с пари. Егати скуката. Аз пък си живея много добре и без да правя милиони. Имам точно толкова, колкото ми трябва. Е, понякога се налага да искам пари назаем от приятели, но веднага им ги връщам, когато припечеля някой лев.
MB (започва да се смее гръмогласно и с подигравателна нотка в гласа): Добре, че живееш още при наш'те, че иначе сега щеше да ровиш по кофите за боклук. И благодари на приятелите си, че те съжаляват и те взимат от време на време на работа, за да свържеш двата края.
М: Поне не съм роб на материалното и не съм лаком за богатства като теб. Ти би продал и собствената ни майка, ако от това зависеше сключването на някоя доходна бизнес сделка.

Ехо, пак започвате. Спрете се, де. Я кажете какво е усещането да си дизайнерска фигура?
М: О, разкош е. По цял ден си в светлината на прожекторите. От време на време ни водят по изложби, за да се перчим пред феновете. Голям кеф е да си произведение на изкуството. Даже такива като мен и брат ми няма много по света - само 500 бройки сме. А има и такива дето са по още по-малко на брой, но те не контактуват с нас. Самочувствието им е до небето и ние сме им под нивото.

Но всяко нещо си има две страни. Разказахте ни за приятната част от призванието ви. А какво се крие всъщност зад тази бляскава фасада?
МВ: Ще ви кажа аз какво се крие зад нея - една подигравателна нагласа. Точно така. Голяма част от хората си мислят, че сме просто играчки - като онези разхвърляните из детската стая. Но всъщност ние сме плод на нечий труд. Ние сме изкуство, което изглежда може да бъде оценено само от познавачи и колекционери. Искрено се надяваме да открием своята публика и тук в София, защото с брат ми се чувстваме много добре в Commanda Camp, а още по-добре би ни било в дома на някой, който ще ни обгрижва и ще ни цени такива, каквито сме.

Разбирате ли се с останалите симпатяги, които пребивават в Commanda Camp?
M: Тук е 24-часов купон. Мястото прелива от интересни индивиди и често се появяват нови лица. Никога не скучаем.
МВ: Ще трябва да се съглася с брат си. В Commanda Camp сме се събрали все чудати същества, които носят в себе си послание към света. Някои от нас олицетворяват грозни истини, други пък са образи на красивото и доброто. Разнообразието е главозамайващо, но в същината си всички сме едно и също - арт творения.

А как протича самият творчески процес?
МВ: Деликатна работа си е и точно заради това някои от нашите приятели се оценяват толкова скъпо. Ние специално с брат ми сме направени от винил. Скиците се правят на ръка, а след това идва ред на самото оформянето на фигурката. Детайлите са най-трудната част и обикновено се правят на ръка щом става дума за дизайнерски творения. А цената скача още повече, когато серията е с лимитирана бройка.
М: Типичен пример за арт фигурки са хонг-конгскaтa серия Qee. Характерното за тях е, че формата на телата им е общо взето една и съща, а разликата e в крайната и цялостна визия на отделните персонажи. Друг пример, за който се сещам, е така наречената серия фигурки Dunny. Те са американско производство и също като Qee се отличават с водеща форма на тялото и разнообразие от герои. Но тъй като тази сфера вече придобива много по-големи мащаби, и самите фигурки започват вече да се модифицират и да стават все по-детайлни и чудати.

Еха, то изглежда сте цяло движение в изкуството. А какво мислите, че вдъхновява вашите създатели?
М: Ами нашият човек - Joe Ledbetter е фен на комикси, анимации и видео игри. Това си личи в стила му на работа. Огледайте ни хубаво и ще видите сами.
МВ: Но освен това засяга и социални тематики, които не са за пренебрегване. Ето - аз съм чудесен пример за човешкото състояние на краен материализъм. Работохоликът, който гони кариера и е готов на всичко за нея, парите и властта. Брат ми пък е другата крайност - безделник, който си губи времето и заедно с него губи и себе си. Не можете да отречете, че това са два неблагоприятни полюса на човешките ценности и поведение, които са често срещано явление днес.

Така си е. И се радваме, че двамата с брат ти осъзнавате това. (от другия край на помещението се провикват няколко интересни създания: „Айде де, докога ще ви чакаме двамата, закуската изстина.“)

Виждаме, че другите ви чакат да хапнете, затова ние ще потегляме. Някакви финални думи?
М: О, искам да поздравя всичките ни приятели и близки с една песен, която е таман като за нас - “Clint Eastwood” на Gorillaz. Пичовете приличат на нас, пък и текстът е подходящ. Защото бъдещето е пред нас.

Текст Мина Иванова/ Фотография Commanda Camp