Moonlight Breakfast са заедно от четири години, като вече две от тях основното ядро на групата живее във Виена. Наскоро издадоха дебюта си Shout и те викат на първия си лайв в София в студио Орфей на 20 февруари. Още помним чудесния им сет на Spirit of Burgas през 2011 и нямаме търпение да ги видим отново. А дотогава загряваме с кратко интервю.
Moonlight Breakfast е румънска група, чиито основни членове живеят във Виена. Къде се чувствате по-добре и по какво се различава музикалната сцена в австрийската столица от Букурещ?
Чувстваме се чудесно, където и да се намираме. Още повече, че през по-голямата част от времето сме на различни места - все пристигаме или заминаваме за някъде. Що се отнася до музикалната сцена, може да се каже, че и в Букурещ, и във Виена постоянно се случва нещо, все има някакъв концерт - просто трябва да имаш време, за да следиш всичко. Основната разлика е, че в Букуреш има по-активна ъндърграунд сцена с много концерти в средно големи или по-малки клубове и зали, докато във Виена преобладават по-големите събития, тъй като често гостуват международно известни групи и артисти.
Откривали сте концерти на Jamiroquai и Hurts. А кой бихте искали един ден да открива за вас?
Вече имахме тази дилема, но решихме да не усложняваме нещата и просто поканихме някои готини диджеи. Иначе още разсъждаваме по въпроса. Има толкова талантливи музиканти, че изборът няма да е лесен. Дотогава ще бъдем на турне с Chinese Man.
Музиката ви е приятна и енергична смес от винтидж суинг, соул, ню джаз и електро. Предпочитате ли 50-те години на миналия век и бихте ли се върнали там за малко, ако можехте, или ви харесва настоящето такова, каквото е?
Настоящето е най-добре, защото имаме всичко накуп - златната ера на 20-те, 60-те, синтезаторната музика на 80-те. Можеш да я съчетаеш със сегашния саунд и да изобретиш собствено звучене, което може и да се окаже музиката на бъдещето.
Кои музиканти ви вдъхновиха да звучите така и изобщо да направите групата?
Няма конкретни артисти. По-скоро е комбинация от всичко, което обичаме да слушаме и което сме преживели. Музиката, която правим е просто израз на моментното ни състояние. Ако трябва да назовем някого, бихме посочили Bazooka. На него дължим звученето си. Той продуцира, записа, миксира и мастерира албума ни. Притежава огромен опит. Ето ви любопитен факт - в един етап от кариерата си той е свирел в дванайсет различни групи едновременно. Не сме били вдъхновени да си направим група, това просто се получи. Аз и Bazooka бяхме написали няколко песни заедно и една от тях попадна в програмния директор на най-голямата алтернативна радиостанция в Румъния. Той адски я хареса и искаше да я пусне в ротация, така че трябваше да си измислим име. След като парчето се завъртя в ефира, организаторите на концерта на Jamiroquai ни предложиха да откриваме и това се оказа дебюта ни на живо, само че пред 35 хиляди души, и оттам тръгнаха нещата. Третият ни концерт беше на Spirit of Burgas, затова доста се вълнуваме, че отново идваме в България.
Фотография Ateliers Nomad
Представете си, че се намирате в апартамент с големи прозорци на един от последните етажи на висока сграда в голям град. Събуждате се посред нощ и сте гладни. Какво бихте закусили на лунната светлина докато гледате нощта отвън?
Удивително е, че описвате това с такива подробности и детайли, защото ние възнамеряваме да попаднем именно в такава ситуация много скоро. Ще трябва тогава да се свържем с вас и да ви кажем какво е станало.
Добре тогава, ще почакаме!
Текст Ивайло Александров
Още любопитни и полезни статии:
- 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
- The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив
- 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват
- Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш
- 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
- Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера
- Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата
- Dalina: удоволствието да подаряваш
- Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините
- Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню
Коментари