“На двайсет и нещо”: наръчник за оцеляване в най-объркващите години

Двайсетте са най-хубавите години в живота ти. Това е периодът, в който ставаш пълноправен възрастен, в който кариерата ти е на върха, започваш семейство… Или поне така казват всички. Истината е, че нещата стоят по-скоро така:

и в това няма нищо лошо. Двайсетте наистина са прекрасни години – изпълнени с купони, любов, развитие, но и голяма доза хаос. И ако често се чувстваш сякаш си в един омагьосан кръг на неувереност, съмнителни решения и проблеми, тази статия е за теб. Подготвили сме ти десет хумористични, но и полезни съвета, с които да се ориентираш в това объркващо десетилетие. Ако не помогнат – поне ще знаеш, че не си сам в мъките си.

Звъни на вашите

Знаем, че го отлагаш. Поне от седмица. Все нямаш време, все си зает или нещо изниква и забравяш за пореден път. А те седят и чакат – да им разкажеш как е минало интервюто за работа, да ги попиташ за почивката им в Сапарева баня, или просто да чуят гласа ти. Почувства ли се виновен? Супер, сега отиди да им се обадиш. Освен, че ще се зарадват, те са едни от малкото хора, които са готови да те слушат как се оплакваш с часове. А ако това не ти стига, не забравяй, че винаги има стабилен шанс да ти изпратят пари. Стига да се оплачеш достатъчно умело.

Научи се да готвиш поне едно нещо. И то добре.

Не те караме да ставаш професионален гурме готвач. Но също така се надяваме да знаеш, че дюнерите не са основна хранителна група. В един момент просто трябва да запретнеш ръкави, да отвориш Pinterest (да не се лъжем) и да се осмелиш да пробваш някоя рецепта. Можем да гарантираме, че ще ти дойде добре, и то по няколко причини. Първо: ще имаш с какво да се фукаш пред приятелите ти поне за седмица напред. Второ: вече никога няма да се чудиш какво да сервираш на родителите ти, когато дойдат на гости. И трето: някой ден може би ще имаш деца. Няма да ги храниш с ramen, нали?

Текилата не ти е приятел

Черният ти дроб се обади. Каза, че иска почивка. Да, с алкохол нещата понякога наистина стават по-забавни, но все пак колкото по-бързо си узнаеш границата, толкова по-добре. Пиянските вечери може да раждат незабравими истории, но също така водят и до тежки сутрини, в които дори огледалото не може да те познае, а ти се чудиш защо, по дяволите, имаш катализатор в стаята си. Не ти казваме да не пиеш никога повече, просто следващият път, в който видиш табла с шотове да се носи към теб, си имай едно наум. Спаси невинен катализатор от злощастна съдба.

Завърши университета, после работи

Тази статия определено е писана по време на лекция. А задачите за университета (ако изобщо се стигне до тях) се творят с много мъка и гадно кафе в някоя обедна почивка. Не ти го препоръчваме. Затова, ако имаш такава възможност, те съветваме да не се опитваш да комбинираш и двете наведнъж. Иначе те очаква следното: или се примиряваш с факта, че ще стъпваш в университета два пъти в семестъра… или си купувай добра кафемашина отсега. Ще ти трябва.

Нашият автор, Студент втори курс

Не се съревновавай с приятелите си

Как да разбереш, че един човек попада в категорията “на двайсет и нещо”? Всичките му приятели и познати са в съвсем различни периоди от живота си. Едни са вече с второ дете, други могат да си позволят подозрително много екскурзии в чужбина, а третите още не могат да си запишат дори час при доктор сами. Напълно нормално е да се чувстваш малко объркан, когато днес си канен на сватба, а утре в EXE. Но вместо да се сравняваш и чудиш дали изоставаш, запомни едно: всеки си има собствен път да извърви. И когато чуеш, че Георги от гимназията вече е изпълнителен директор, а ти си проспал алармата за пореден път, не се плаши. Най-вероятно Георги не знае как се вари яйце.

Работата е просто работа

Знаем, че от малък си подложен на: “Какъв ще станеш като пораснеш?”, “Кога ще си намериш работа?” и “А пък братовчед ти взима двойно повече от теб, да знаеш” и затова си мислиш, че това трябва да е най-важното. Ние обаче сме тук, за да ти кажем обратното. Да, работата може да плаща сметките, но останалото време – в което не си пред монитор или на срещи – е много по-важното. Двайсетте са годините, в които да разбереш кой си, да пътуваш, да завързваш приятелства и да правиш онези неща, които наистина обичаш. И всички те са извън работно време.

Не е лошо да спестиш нещо

Поне така сме чували. Иначе не знаем как точно става. Просто трябваше да сложим и един нормален съвет.

Приготви се за Tinder Травми

Ако има едно нещо, от което няма как да избягаш, то това са лошите срещи. Без значение от кой пол си, всички се сблъскваме с такива случки, след които идеята за вечен необвързан живот (с четири котки) вече не звучи чак толкова зле. Ще се срещнеш с всички разновидности – мамини синчета, финансово-ориентирани кифли, нацепени батки, неуспешни бизнесмени, върли аниме фенки и подозрителни чичовци. Въпреки това не бива да се отчайваш. Ако не друго, поне след това имаш легендарни истории, с които да забавляваш близките си. А ако имаш приятели в щастливи връзки, не излизай с тях. Само ще те депресират.

Мисли за сюжета

Да си представим, че животът е като филм. И ако искаш твоят да бъде оценен от критиката, не трябва да позволяваш нещата да стават твърде скучни. Усетиш ли, че зрителите започват да се прозяват, знай, че сега е моментът за някое грандиозно действие. Отдавна не си имал романтични отношения? Запиши се за “Ергенът”. Ядосват те на работа? Вземи си неплатен отпуск и заминавай за Гърция. Направо се премести там и започни да отглеждаш маслинови дръвчета. Животът ти става еднообразен? Научи се да жонглираш. Или се заеми с паркур. Купи си надуваем замък, направи си татуировка на хотдог, пиши на бившите си… Последствия няма – важен е сюжетът.

И се наслади на момента

Като изключим трите екзистенциални кризи на ден, това са години, в които просто няма какво да те спре. Радвай се на хубавите моменти, гордей се с постиженията си, учи се от всяка трудност и не се плаши, ако направиш някоя грешка – ще я оправяш на 30. А когато неизбежно се почувстваш сякаш всичко около теб цари в хаос, не забравяй, че никога повече няма да си на “двайсет и нещо”. Наслади им се сега.

Автор: Лидия Найденова