На две, на три. Йоана Богданова

След като съвсем нарочно срещнахме Бъки, за да разберем що е то бездомен човек у нас (ама наистина), случайно (без да вярваме в случайности) изникна и Йоана. С нея искахме да си поговорим за Градските номади и да разберем как на практика може да се обърне внимание на тези хора, така че да има истинска полза. Тоест - как да помогнеш на удавника, вместо просто да му взимаш интервю и да го снимаш. Тя пишеше дипломна работа,  но с удоволствие набързо си насрочи почивка и за нула време пристигна при нас с Бъки в градинката на Седмочисленици. Един едър ирландски сетер успяваше да я заблуди, че тя е водачът, но ние не му се вързахме. Първата реплика на Йоана беше: „Аз съм готова за Градски номади винаги да разказвам". И ето какво се получи.

Йоана: Всичко тръгна от точно тази градинка, в която си говорим в момента (пред Свети Седмочисленици) покрай разходките с кучетата ни - така се запознахме с Миа. Наш общ приятел ни препоръча да седнем и да си поговорим - двете. Оказа се, че от известно време му надуваме главата с една и съща тема - тази за бездомните хора. Така се намерихме. И започнахме да разнищваме проблема. Ето, например, за обществено полезната дейност по рециклиране, бездомните хора не получават заплащане за труда си, а само оскъдни стотинки за събрания материал. А ми е правило голямо впечатление, особено рано сутрин, когато активно сноват всякакви приспособени колички за рециклиране и градът се събужда доста по чист, отколкото го е заварила нощта. И така се вдъхнових.

Така де, тя беше толкова разпалена, че директно започна да ни разказва. А ние тихомълком и се радвахме. И после я попитахме има ли (и ако да, какъв е) опит с подобни неща.
Известно време живях в Щатите - на Хавайските острови. Там се занимавах с подобен проект на местно ниво, който целеше да превърне общността на бездомните в активна част от решаването на проблемите им. На Хаваите има огромен казус с бездомните хора, за който не се чува много. В зимните месеци от различни щати изпращат с еднопосочен билет, бездомни хора, за да могат да преживеят студовете. Има и нещо хуманно в това решение, но същевременно по никакъв начин не разрешава ситуацията, а само изтласква проблема в периферията.

Как започнахте да развивате нещата тук, в България?
Трите, с Миа и Елеонор, решихме да действаме и започнахме да проучваме как подхождат към проблема с бездомността по света, както и да се информираме по-задълбочено за положението у нас. Успоредно кандидатствахме в конкурса Направи си сам на Екологично сдружение "За Земята", откъдето и спечелихме микро грант, с който задействахме Градски номади. Първоначалната ни цел беше да адаптираме мобилните решения към местния контекст, както и към нуждите и нагласите на бездомните хора. Проведохме задълбочено изследване под формата на 50 интервюта с бездомни хора от София. Успоредно продължихме и събирането на количествени данни от различни източници, за да можем да представим една по-пълна характеристика на проблема.

А после?
Мобилните решения. Идеята ни дойде от проекта Homeless Homes (гугълни го). Мобилните структури са съобразени с номадския начин на живот на бездомните хора, за разлика от приютите. Бездомните хора са мобилни, не се застояват. Имат среда, в която битуват. Приютите са им чужди. От друга страна мобилните къщи са само временно решение на въпроса за подслон. Те са начална стъпка за създаването на видимост на проблема с бездомността и целят да провокират създаването на политики по отношение на тези хора. На този етап завършихме и предадохме първата мобилна микро къща на новия й собственик - Боби, който живее в Княжевската градинка. В момента сме в процес на регистрация на Градски номади като сдружение в обществена полза, за да започнем активно търсене на финансиране за останалите ключови дейности по проекта - Мобилните бани и перални. Представяме си старите Икаруси, превърнати в бани на колела, които да взимат вода от пожарните кранове или от водоноска - ако от бизнеса дарят вода. Вече няма градски бани и хигиената е сериозен проблем. Повечето от бездомните не са мръсни по желание, а защото не могат да изкъпят. Ще се изненадаш колко от тях, като ги попитаме от какво най-много имат нужда, отговарят, че ще се радват да си вземат душ.

И?
(смее се) И за пералните да кажа. Идеята пак дойде от тази градинка. Често ме питаха за дрехи, а аз намирах и носех редовно. В един момент се замислих защо всяка седмица им трябват нови дрехи и тогава се сетих, че те просто са за еднократна употреба, тъй като, особено през студените месеци, няма къде да ги изперат. И така, идеята е подобна - бусче с пералня и сушилня, което обикаля определени локации.

Съмишленици?
Радваме се на огромна подкрепа от граждани, организации, от социалните мрежи, които ни зареждат с енергия и ентусиазъм да продължаваме. Благодарение на споделянето и подкрепата в Интернет успяхме да помогнем на един бездомен човек, който е майстор пекар по професия и в момента работи и живее щастливо в Смолянско, в творчески център за местни занаяти. Подобни положителни развои ни дават криле. Ние сме млад проект, имаме много път пред нас. За мобилните бани и перални трябва по-сериозно финансиране, за което разчитаме на граждански отговорния бизнес и сме обнадеждени. Имаме и идея да опитаме с crowdfunding платформа за построяването на всяка отделна мобилна къща.

Още?
Винаги има още. Идеята е в крайна сметка да успеем да задвижим едно социално предприятие, което да помага с преквалификация, с медицинска помощ. Политически и религиозно сме абсолютно неутрални, което ни помага много. Целим и събирането на мрежа от организации, с които да си сътрудничим по различни направления. Това е единственият начин да успеем да сме истински полезни, тъй като много от проблемите на бездомните хора са извън нашия обхват на възможности. Например, когато има по-специфичен случай на наркозависим или психично болен човек, с когото не можем да се справим, да имаме възможност да го насочим към организации, които биха могли да му помогнат.

Отношението?
Човешки неща - да си поговориш с хората истински, както си общуваш с приятелите ти. Да прекрачват визуалната преграда и да поглеждат отвъд нея - никой бездомен човек не се е родил такъв, а малко са на улицата по личен избор. Може от раздумката да разбереш, че човекът е учил в твоето училище или че е живял на съседна улица.

Текст и фотография Стефан Икога