Надежда Георгиева

Надя рисува откакто се помни. През годините се опитва да тушира това си увлечение с математика и графичен дизайн, но призванието си е призвание. Впоследствие се пренасочва от графичния дизайн към илюстрацията, където използва и опита си като дизайнер. През 2007, докато е в Италия по програма Еразъм, забелязва колко много хора носят платнени торбички с красиви картинки. Разбира, че илюстрациите са отпечатани със ситопечат и й се струва интересно. По това време се среща с дрезденския графити артист Йенс Бессер, който я запознава с техниката на ситопечата. Няколко години по-късно той й съобщава за проекта Пътуващо студио за ситопечат, който той ръководи заедно с Валери Гюров от Трансформатори. Валери й дава начална база (предоставена преди това от Гьоте Институт) от десетина рамки, две щайги с боя, трийсетина листа хартия, няколко листа паус и ракели. По същото време нейна приятелка й отстъпва за временно ползване малко ателие на Врабча. Там провежда и първия си курс по ситопечат с приятели, а след това кръжокът се разраства. Сега разпределя свободното си време между поръчките от клиенти и Sito Studio, стига, разбира се, дъщеря й да й оставя такова.

Събуждам се с усмивка, ако не ми се спи много, което е спрямо зависи кога съм легнала предната вечер.
Не мърдам от вкъщи без чанта, раница или торбичка, пълна с всякакви нужни и ненужни вещи или трябва да имам големи джобове и да излизам някъде съвсем наблизо. Почти винаги нося и нещо за рисуване, но не е задължително.

Никога не закъснявам за изпит. И когато трябва да пращам файлове за печат или експониране, ха! За всякъде другаде ми се е случвало да закъснявам, но когато не е нещо фатално (според моите виждания). Имах период на голяма точност и много се тормозех като закъснявах или някой друг като закъсняваше и трябваше да чакам. После прочетох някъде, че всъщност човек няма нужда чак толкова да го мисли. Има толкова по-интересни неща за правене.
Умирам от срам, когато забравя нечие име. Никога не си бях представяла, че ще правя курсове по ситопечат или че ще работя с групи хора като водещ. А в подобно занимание, което не е тийм билдинг, абсолютно непознати много бързо трябва да започнат да работят заедно и да бъде весело и приятно. Поименното обръщане със сигурност допринася за работата на групата.

Все си повтарям, че всичко ще бъде наред. Не е натрапчива мисъл, по-скоро е успокоителна. Натрапчивата е, че ми се ходи на плаж.
Идеалната вечер е по-скоро спокойна у дома отколкото бурна навън (на този етап). От време на време имам желание за нещо по-социално с приятели или просто някъде навън.

Обикновено съм в процес на много неща. И да нямам занимания успявам да си измисля. Правя си едни списъци, които после задрасквам. Пробвах и без списъци, но някак се разпилявам и все едно нищо не правя.
Ако бях учила психология, а не графичен дизайн, с моята магистратура Артистични психосоциални практики, можех да стана социален работник, психоаналитик или психотерапевт.

Никога не танцувам на музика, която не харесвам.
Падам си по красиви неща.

Беше велико, когато се научих да карам колело на 20+ години.
Влизам в огъня заради семейството си, приятелите си, студиото.

Дойде ми до гуша от политика, странни случки и от някои хора. Все още вярвам, че трябва да се опитваме да се разбираме и да си помагаме, а не обратното. Егото на човек е най-опасният му враг и е хубаво да можеш да го разграничаваш от самия себе си. Ако имаш проблем с него, то тази борба трябва да я водиш само с теб самия, а не да се състезаваш и да се тупаш по гърдите. Никак не обичам състезания и не разбирам спортната злоба.
Не казвам на никого, че всъщност съм от Несебър и не, родителите ми нямат хотел, нито къща, нито дават под наем и живеех в панелен блок (да, има такива и там).

Под леглото ми има куфар със стари, но все още годни за употреба бои и всякакви джунджурии, които може би някой ден ще подредя.
Страшно се изложих, когато щяха да ме изключват от Математическата гимназия в Бургас, най-вече пред родителите ми. Но когато си в математическата паралелка на Математическата гимназия и осъзнаваш, че изобщо не ти е там мястото, а класната ти не иска да те премести в друг клас - намират се решения, макар и рискови.

Майка ми често ми казва да не се ядосвам.
Искам да остарея като щастлив, доволен и здрав човек, който не се чувства стар и се радва на живота до последния си дъх.

Правя се на луда, когато съм в добро настроение и ми става много весело от това.
Скачам на бой, когато някой ми каже, че не мога да правя нещо.
Убивам за всякакви бои, мастила, маркери, моливи, скицници, тефтери.

Не си позволявам да бездействам и да седя на едно място дълго време.
Заспивам на тишина и мрак.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Урок, много ми хареса.
Харесвам режисьори като Милош Форман, Роберто Бенини, Ингмар Бергман, братята Коен, Уди Алън, Роман Полански, Педро Алмодовар.
Няма по-глупав филм от американска комедия по избор.
Много се смях на О, братко, къде си.
Планирам да видя Големи очи на Тим Бъртън.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам най-разнообразна музика
Никога няма да ми омръзнат Hot Chip, Air, The Bees, Club Des Belugas, Devendra Banhart, Erlend Oye, Hindi Zahra, Matthew Herbert, Jamie Woon, Kid Loco, Kings of Conveniece, PJ Harvey, Royksopp, The Whitest Boy Alive.
Любимата ми група и изпълнител се променят твърде много, на периоди съм. Всеки от горните е бил мой фаворит в даден момент.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Molly Nilsson, но не преди този на Air.
В София искам да дойде Devendra Banhart.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Въведение в психоанализата на Фройд
Сега чета Патрик Деларош за пореден път и дочитам Жаклин Харпман - Бог и аз. Предстои да бъде издадена скоро.
Много ми говорят за Жак Лакан.
Най-добре пише Фройд, Сарт, Кафка, Едгар Алън По.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото ми помага да преживея и видя неща, които не винаги могат да ми се случат. Вдъхновявам се от сценографията, думите, костюмите. Уви, последните години не се случва, намирам си извинения покрай малката.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Лили Хендел на Иво Димчев (май не е пиеса, а представление).

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е съвременната илюстрация, фотография, изобщо всичко що е изкуство. Сякаш напоследък наблягам на илюстраторите, имена като Julia Pott, Friends With You, Bakea, Jeremyville.
Последната изложба, на която бях, е на близка приятелка в The Fridge.
Любимият ми художник е различен всеки ден.

Творби на Надя можеш да разгледаш на http://www.nadgraphics.com

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова