Надежда Комитска

На пръв поглед Надежда е скромна, но ако питаш приятелите й, те ще й лепнат етикета „купонджийка". Все организира разни веселби, пътувания, забавления. Част от тях стават, други си остават мечти, трети се провалят, но има и едни четвърти, които се местят във времето, и със сигурност някой ден ще се материализират. Но Надето си има едно желязно правило - „винаги кроим планове и чертаем маршрути за общи пътешествия".

Готвех се да кандидатствам в Американския, но в един момент нашите ми казаха да си избера или Художествената академия, или него. А с керамика и рисуване се занимавах като кръжочна дейност още в пионерския дом. Топлата глина, пещта... всичко това много ми харесваше и така от хоби керамиката полека си стана основно занимание.

Станах художник. Завърших керамика в НХА и дори направих докторантура. После кривнах към дизайна, защото в четвърти курс се замислих с какво ще се занимавам, след като завърша. Може би някой ден отново ще се върна към керамиката, но сега ми е по-лесно да си нося ателието в чантичката - с лаптопа и таблета. С пещта е по-сложно.

Заобиколена съм от страхотни приятели и живея с трима мъже - Боян, Калоян и баща им.

Добрият екип е от хора, с които мога да съм приятел и да се забавляваме заедно. Иначе няма как да работим добре.

По душа съм с мек характер и гледам да съм винаги весела. Това ми помага, а и мисля, че хората, с които комуникирам, го оценяват.
Може да ме бутне загубата на приятели. Хората са ми най-важни. Не се привързвам много-много към вещи и места.

Не обичам проблемите и ги разкарвам.
Не си се представям депресирана. Не ми отива! А и не искам. Важно е да не забравяш да се усмихваш и да си отворен за хубавите неща - така те идват.

Никога не работя с лошо настроение. Като видя, че някой проект не става, просто го зарязвам и се захващам с нещо друго. Връщам се към него, когато ми дойде музата. Просто понякога трябва да излезеш и да се заредиш с позитивна енергия - тогава нещата стават за пет минути.

Проблемът ми е, че съм много първосигнална и цапната в устата и думите винаги ме изпреварват. Това понякога пречи, но се измъквам от ситуациите.

Идеите идват, когато ти е кеф и наистина искаш да направиш нещо. Когато проектът ти е близък, като тези, които в момента се опитвам да привличам към себе си, всичко се получава от самосебе си.
Блокирам често. Понякога просто зацикляш, изчерпваш се и не става. Но какво точно го предизвиква - не знам. Може би скуката.

Грешките са много забавни при мен. Винаги. Случи ми се веднъж да объркам размера на цяла продукция. Така я получихме в едно малко кашонче, а всъщност трябваше да е доста обемна. Тогава колегите ми бяха налепили целия монитор с тези дреболийки.

Компромисите са необходими и в работата, и в личния живот. В работата често се налага да правиш супер грозотии, които просто клиентът иска. Но, от друга страна, ако той е щастлив, няма какво повече да искаме.
В личния живот също трябва да се правят компромиси - на тях се градят добрите отношения. Егоизма трябва да го подбутнеш в някой ъгъл, защото иначе не се получава.

Работата е като хоби, като забавление. За мен копаенето е работа.
От моята се научих да съм по-организирана, подредена и да степенувам важните неща, защото дизайнът изисква точност и последователност.
Успехът не е кариера или постове. Преди си мислех така. Но с течение на времето за себе си разбрах, че успехът е да си удовлетворен от това, с което се занимаващ. Най-щастливите хора са тези, чието хоби се е превърнало в професия.

Скачам в дълбокото винаги. Рискувам. Аз съм доста лекомислена. Не съм от хората, които много ги мислят нещата. Действам на шесто чувство и никога не съм съжалявала. Знам, че нещата винаги ще се оправят.

Най обичам да се забавлявам и пътувам. Винаги, когато имам възможност, се организираме и тръгваме. Това е много ценно и за възпитанието на децата - да са любознателни и с любопитство да си откриват разни нещица.
Последно бях в Берлин с мъжа ми на концерт на Лана дел Рей. Жесток. Много е добра Лана.
За лятото планираме голямо пътешествие из местата в България, на които не сме били - оказва се, че има такива.

Никога не знам колко е часът. Малко съм неорганизирана. Както и какво ще правя след малко - бързо си сменям мненията и решенията.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев