Надя Тимова

Открихме я в едно огромно хале до митницата, където Надя си е вложила мечтите след прибирането си от Париж. Glossary Depot е новата й тръпка, а за Париж говори като за голямата си любов. Но не съжалява, че се е върнала. Като я слушаш, ти става светло и някак обнадеждено, защото е сигурна, че тук има много потенциал. Затова иска да подаде ръка на млади и талантливи хора и да се обгради със смисъл.

Суетата вече не я влече, за сметка на идеализма и романтиката - от тях събира по-голямо количество. В същото време е безкрайно взискателна. Юрка и себе си, и другите, докато нещата не са пипнати до краен предел. Това обаче е в името на съвършенството. Напоследък си мислим, че за него трябва да се борим всички, че аман от посредственост.

Събуждам се рано умишлено, защото вече не мога да не следя новините. Пия кафе, гледам сутрешни блокове, защото се вълнувам адски от коментари и от това какво всъщност става. След това спортувам - ужасно ми е важно да съм във форма.
Не излизам от вкъщи без телефон. Колкото и ужасно да звучи. Макар че не обичам зависимостите.

Станала съм дневна птица. Преди бях нощна. Сега вечерта си е за мен и предпочитам всичко да е лично.
Излизам понякога, но се дразня от суетата, не ми допада.

Падам си по хубавите разговори. Това ме обогатява и започвам да мисля по-активно.
Беше велико, когато живях в Париж. Била съм абсолютно сама, но имах такива жестоки изблици на щастие и вътрешен възторг от това, че съм там, че ходя по някакви улици... Не е било свързано с хора, а по-скоро с моя опит, свързан с това място.

Париж е носталгия. Опитвам се да не си мисля за него. Там прекарах едни от най-щастливите години в живота си. Макар че не мога да кажа, че някога съм имала нещастни.
Преди да замина, всичко тук ми беше станало еднообразно и скучно. Почти нищо не ме радваше. Беше ми тясно. Никога не съм планирала да ходя в чужбина, просто така се получи.

Намирам голяма разлика в България отпреди заминаването ми за Франция и сега. Официозните лица са все така арогантни, но впечатлението ми от повечето хора е, че са станали по-толерантни, по-мили, по-усмихнати, по-разбиращи, ако щете, това толкова важно определение - по-духовни. Струва ми се, че по тази линия не мога да направя паралел с французите. Духовността там много ми е липсвала. Ние можем да говорим на повече теми и да се задълбочим в тях, макар че за французите може да се каже, че са далеч по-култивирани. Но ми се струва, че често им липсва дълбочина.

Изисквам много от себе си. Отдавна се стремя към съвършенство (смее се). Трябва да се работи ежедневно, нон-стоп. Въпреки това си подарявам моменти на спокойствие и заслужен летен мързел.

Винаги ме радва човек, който иска да се развива.
И бих похвалила всеки, който се опитва да се погледне отстрани и да си надмогне егото

Повтарям си често, че животът винаги има право.
Опитвам се да съм мъдра. 

На първи план съм дружелюбна. После, естествено, се минава и втора селекция. Но мога да кажа, че страшно обичам хората. На моменти може да не съм на кеф, като типичен Овен, но наистина ги обичам. И живота също. В истинския смисъл на думата.
Проявявам разбиране както към себе си, така и към останалите. Гледам да не упреквам никого за нищо.

Наскоро ми стана неудобно, но срам никога не съм изпитвала. Трябваше да закарам мебели в Бояна по едни раздрънкани пътища с микробус с дупки... Бяха се намокрили, едното беше леко повредено. Тогава ми идваше просто... Не допускам провал. Не го понасям.

Нашите не са ми висяли на главата и не са ме пришпорвали. Май това ме направи човек.
Моят добър пример са моите родители. И до ден днешен.
Майка ми не ми повтаря нищо, защото знае, че няма смисъл, а и вярва в мен.

Човек трябва да си отстоява достойнството, но не криворазбрано. Не бива да се поставяш в позиция, удобна за другите, с цел да се харесаш.
Ненавиждам страха. От него по-страшно няма. Той е най-лошото, което може да бъде измислено в тази вселена.

Не понасям неправдите. В Париж усещах, че има някакъв ред и всички са горе-долу равни във възможността да си понесат наказанието. Обичам да има правила.
В момента гледам да действам интуитивно, без да го мисля много-много, защото често мисълта спира действията.
Влизам в огъня заради несправедливост.

Държа на етиката. Човек не може да бъде свободен, ако няма някакви рамки.
Ядосвам се от нахалството и арогантността.
Дошло ми е до гуша от това, че не ценим достатъчно природата, която имаме. Цапаме ужасно много. Писва ми от това безхаберно отношение.

Под леглото ми има... нищо, бе, скоро бърсах прах (смее се).
Искам да се обградя с нормални хора. Харесвам човекостта в човека. Всички си имаме своите слабости, които са чаровни.

Не искам да знам какво ще стане, но може би бих задала няколко въпроса на по-висши същества, понеже понякога си блъскам главата по разни теми.
Искам да остарея достойно и да доживея някъде до към 300. Много ми се живее.
Правя се на луда, когато ми е неудобно и когато ми избие някакъв комплекс от детинство. Тогава почвам да се държа като дете, за да ми мине номерът.

Убивам за свобода. Ако има някаква кауза, на която симпатизирам, съм готова да я защитавам и по-радикално. Не знам дали няма да ме хване шубето в последния момент, но съм сигурна, че за идеята, за свободата, за достойнството на човека, за добрия пример си струва да се жертваш.

Бих прекалила с хора и ситуации, които са ми симпатични.
Заспивам с приятна мисъл в главата.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Зрителна измама. Ама нищо не ти дава този филм, малко ми писна от такива.
Не мога да кажа кой е най-големият актьор за мен, но все пак обичам Пачино, Шон Пен, Джак Никълсън, Марлон Брандо, Мерил Стрийп.
Харесвам режисьори като Спилбърг, Коен, Копола - от по-касовите, но са ми допадали и не малко филми с по-експериментално търсене и подход и, съответно, екип.
Последните филми на Уди Алън ми се сториха доста блудкави.
Много се смях на Невероятната съдба на Амели Пулен.
Планирам да видя... Всъщност планирам да ида на море и да поостана... За жалост, там вече няма летни кина, а на малък екран ефектът не е същият.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика.
Никога няма да ми омръзнат The Prodigy.
Трудно ми е да фаворизирам група, но винаги ми е приятно да си пусна Simply Red.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Depeche Mode. И двата.
В София искам да дойде Bonobo. Не е свързано с музиката, искам да поканя по-скоро мои приятели и познати - френски артисти, с които съм се запознавала в Париж. Много ми се ще да ги представя на българската публика.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Алексис Зорбас. 
Сега препрочитам Дванадесетте стола, имам нужда да се посмея. А също и Библията, но бавно. Започвам да схващам доста неща...
Странно, но никой не говори за една и съща книга.
Най-добре пише Умберто Еко. Обичам Булгаков, Стайнбек, харесвам писателите, които пишат за деца.

ТЕАТЪРЪТ
Отдавна не съм ходила на български театър.
Последно съм гледала постановки в Париж.
И все пак Явор Гърдев и Лили Абаджиева са били последните режисьори, чиито постановки съм гледала.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев