Не чакайте този, който не чака вас

Всички сме чували теорията,че хубавите неща стават бавно и с търпение постоянство всичко се постига. Но стане ли дума за лични взаимотношения, прекомерното търпение, може да ни изиграе лоша шега и да ни отдалечи от самите нас.

Без значение каква е историята- дали става дума за невъзможна, несподелена любов, неизяснени чувства или приключила връзка, да чакаш нещо или някого понякога се превръща в агония, която те кара да отключваш старите шкафове пълни със закъснели признания или неизказани думи отново и отново. Всеки пък по-напразно от предишния.

Трепетното очакване на любимия отишъл на другия край на света (понякога за да го спаси) може да изглежда много романтично и вдъхновяващо в киното и литературата, но в реалността често е основата на пясъчна кула, за която е въпрос на време да рухне.

Когато някой е решил да си тръгне от вас или по една или друга причина живота ви е разделил, то може би така е трябвало да стане и няма да промените ситуацията като се обречете на драматично очакване на неясно точно какво пропускайки всичко, което се случва наоколо. И колкото и да си пожелавате едно и също, когато видите 22:22 или 11:11 мислено хвърляйки в морето хилядното писмо в бутилка с надеждата да стигне при когото искате, накрая на това изморително и едностранно пътуване трябва да намерите сили да се върнете към себе си. И да продължите напред.

Понякога не ни е писано да задържим онези, които обичаме и просто трябва да ги пуснем да си отидат- от мислите, чувствата, надеждите и сънищата си.

Със сигурност болката няма да мине от раз, но не бива да се опитваме да потъваме в някакво измислено безвремие, което неусетно ще ни открадне както младостта, така и възможността да бъдем щастливи някъде другаде, с някой, който ни е отреден.

Дори и хипотетично обекта на трепетното очакване да се върне, никога няма да е същото. Защото той отдавна е спрял да бъде онзи, който помните.

Никой не може да изживее една история два пъти. Дори да ви се струва,че това е единственият за вас и няма да обичате втори път така, миналото не може да бъде възродено. Може би всеки има по една голяма пресякла пътя му в определен момент след която не е същия, но често съдбата не ни е отредила да остареем с нея или изобщо да имаме шанс да я изживеем.

И колкото и да се измъчваме, да градим хипотетични варианти на едно различно настоеще и да връщаме лентата назад с мисълта,че нещо ни убягва, накрая ще разберем,че всичко това е напълно излишно.

Чакайки миналото, губим връзка с настоящето и шанса за по-красиво бъдеще. Защото миналото е останало някъде далеч и може да съществува единствено в нашите спомени като се постараем те да не заемат основна част от живота ни.

Спрете да чакате този, който не чака вас и свалете фалшивите доспехи. В борбата с вятърните мелници винаги губещите ще сте вие.

Как да се настроим на есенна вълна?

Избери този, който ще обича и лудостта ти