Не може ли Грета Тунберг да е повече като Тита и Сузанита?

Гледам новините около 16-годишната Грета Тунберг, която държа гневна реч пред ООН и в началото бях просто раздвоен. От една страна – речта ѝ беше твърде емоционална и отблъскващо назидателна (дори тези, споделящи мнението ѝ, го казват), но в крайна сметка Грета Тунберг беше на тази среща на ООН не като експерт, а по-скоро като загрижен представител на бъдещето. Тя го каза и сама „Аз не трябва да съм тук! Трябва да съм от другата страна на океана, в училище!“. Но с две думи – няма какво да се лъжем, речта ѝ беше „голям криндж”, както биха казали връстниците ѝ.

От друга страна, нещата, които каза тя, наистина заслужават внимание и не са просто нейни измислици, а думи на учени, които тя просто повтаря, защото явно никой не слуша въпросните учени. Изчезват видове и цели екосистеми, климатът се променя, а вредните емисии на човечеството са напът да го унищожат. Скоростта, с която изчезват биологичните видове, е хиляди пъти по-висока от нормалната. Полярните ледове се топят необратимо и по-бързо от всякога, скорострелно изчезват и джунглите, особено в последните 40 години на индустриално развитие. И макар че ние може и да не доживеем да видим мига, в който промените ще станат необратими и краят ще дойде, поколението на Грета и това след нея може и да имат нужда от резервна планета, на която да се изнесат. Мнозина учени смятат, че глобално затопляне с 2 градуса може да има необратими последствия за Земята и е нормално бъдещото поколение да се притеснява от този факт. И нека е ясно, че това не е нормален природен процес, не е еволюция – това е резултат от човешката дейност. А световните лидери не проявяват особен интерес да се борят с климатичните промени – ‘щото не е много изгодно, най-вече.

Това, което ме погнуси, бе отношението към момичето. Според форумните разбирачи тук (а и не само тук), това, че тя има синдром на Аспергер значи, че „има няк‘ва болест като Даун“, че е психично болна, че просто търси внимание, че е „подлога на Сорос“, че „т’ва нейното е гретенизъм”, че трябва да си затваря устата и да си гледа уроците и какво ли още не. Сериозно, някои квалификации, които прочетох за нея, бяха толкова гнусни, че етиката не ми позволява да ги повторя или да покажа скрийншотите с хората, изливащи отвратителна злоба спрямо тийнейджърката. Някой я бил употребявал за някакви свои цели... брех тия гадни комунисти ли са, Сороси ли са, Билгейтсове ли са, какви са! Каква гадна употреба на горкото дете, да искат да има планета за нея, как може?! Веднага се сетих и за онзи случай, в който 8-годишно момиче от Силистра беше влязло в новините с това, че е прочело 111 книги за една година и хората масово говореха, че това е невъзможно, че това е психично заболяване, че е дебела, че четенето я тласкало към самоубийство и прочие, и прочие... не сме се променили оттогава.

Всъщност, синдромът на Аспергер наистина е психично разтройство, но не „няк‘во такова като Даун“. То е заболяване от аутистичния спектър и се се характеризира с трудности в социализирането, но за разлика от аутизма, например, езиковото и познавателното развитие са сравнително запазени. Друга особеност на хората със синдрома на Аспергер е, че често имат изключително силен интерес към дадена област (както вероятно е в случая на Грета Тунберг и опазването на околната среда), който може да граничи с вманиачаване.

Всичко това прави избора на Грета Тунберг да говори пред ООН още по-труден. Не мога дори да си представя какво е за момиче с трудности в социалното взаимодействие да се изправи пред такъв огромен форум и да говори за проблемите на човечеството и още по-малко мога да си представя как се чувства от масовото отношение към нея като психично болен тийн, който просто търси внимание.

И тук някъде си пролича за пореден път онзи неназован комплекс на дребните хора, които нямат търпение да се нахвърлят срещу възможно най-лесната мишена. И Грета Тунберг е точно такава мишена. Тя говори за неща, които не е изучавала в университет, няма житейски опит, държи се арогантно и размахва пръст на световните лидери, които, от своя страна, ѝ се присмиват като някакви глупави шестокласници (Тръмп даже ѝ се подигра в свой туит, много зряло от страна на американския президент, със сигурност). Тя е по-емоционална, отколкото рационална, пък и никой не харесва тийнедйжър да го учи на морал или на каквото и да е друго. И ето така се превръща в много лесна мишена за всички – от милиардери и световни лидери, до завършилия втори клас бай Сульо от село Разчеклянци, който живее с 180 лева на месец и хич не го е еня за глобалното затопляне, че ледовете се топят и пчелите измират. Няма по-лесен обект за подигравки в момента, а и мнозинството дава допълнителен кураж на злобата.

Но пък да попитам аз – редно ли е да се подиграваме на (и да обиждаме) момиче с проблеми в социалното взаимодействие, което на 16 години пътува от Швеция до САЩ с кораб, за да каже на целия свят лошите новини, които същият този свят очевидно не иска да чуе? Защото – да, Грета може да е вманиачена по темата и да се държи арогантно, но нещата, които каза, не са лъжа. И това, че ги казва именно тя, момичето със синдром на Аспергер, което говори английски далеч по-добре от повечето си местни критици (даващи ѝ акъл да се връща в училище), само ги прави още по-чуваеми. Знаете ли, че учените от доста време говорят същите неща? Но тогава никой не ги чу и дори не намери време да ги заплюе – просто сега има удобно за плюене лице.

Честно казано, не ме е грижа дали Грета Тунберг е „боец за социална праведливост”, дали е „зелен комунист”, радикално ляв веган, или яде вулканизирана гума – вълнува ме това, че сме стигнали толкова ниско като човечество, че се налага точно това момиче да ни казва лошите новини, които игнорираме, сякаш не са наш проблем. Усещаме се твърде дребни, за да направим нещо, което да спре климатичните промени (или ги отричаме напълно, за още по-лесно) и затова единственият ни шанс да се почувстваме големи и силни, е да нападнем момичето със синдром на Аспергер, да ѝ се подиграем дружно и да я пообиждаме, защото не ни кефи как изглежда, как говори и какво казва. И ако тя прекали с реакциите и преиграването по време на речта си, човечеството прекали триста пъти повече с обидите към нея.

Така де, какво прави 16-годишно момиче пред ООН? Не може ли и Грета Тунберг да е нормален тийнеджър – като Тита, Сузанита, Гери-Никол и други такива смятани у нас за нормални тийнейджъри? Не може ли да врътне един кючек, да изпее нещо за пръскане на дисплей, да се почекне из инстаграм? Някой текст от сорта на „Грета, Грета, карай на пета, айде в петък наргилета, а пък в събота – дупéта” няма ли да е хит, а? Вместо да ходи да пуши наргиле в мола, тя тръгнала за климата и планетата да се грижи! И най-наглото – има мнение и позиция, как смее?!

Ясно е, не обичаме лоши новини. Даже не искаме да се изплашим, защото сме смели мачовци, само че точно сега е времето да се уплашим, ако искаме да има планета за децата и внуците ни. Да, икономическият растеж е важен, но когато всички ледове се стопят, пчелите изчезнат и всички гори пламнат, банкнотите в ръцете ни ще изгорят така или иначе. И ако бяхме слушали учените навреме, може би нямаше да се налага да ни го казва Грета. Нейните думи обаче, очевидно, нямат ефект върху масите – не отговаря на никакви социални изисквания за държание на тийнейджър, няма грим, няма скъпи дрешки, няма кой да ги слуша такива.

Виж, може би ако пратим Сузанита да говори пред ООН...?