Нева Балникова

Мислех да стана балерина. Ходех на курсове по модерни танци и ми се отдаваше, но сега съм ги занемарила. Преди време се запознах с един танцьор, който на 50 години решил да бъде бижутер. Аз мисля да направя обратното.
Затова пък станах експериментатор. (малко срамежливо) Бих казала, че съм бижутер много, много тихо, за да не чуе някой.

Заобиколена съм от хора, които са интересни. Хора, които не се оплакват и им се работи.
Добрият екип е важен, защото отпада нуждата да се обяснява с подробности. Всеки заема неговата си позиция и копае.

Сред приятели минавам за човек, който лесно се впечатлява от всекидневни неща и е в състояние да разказва с вдъхновение и кеф за тях (смее се).
По душа съм ентусиаст. Всичко ми прави впечатление - дори странните камъни, които виждам по софийските улици. Когато идвах насам, видях на „Шишман" едно огромно парче гранит на тротоара и спрях да гледам откъде е паднало. Харесват ми тези абсурдни моменти.

Никога не работя без шоколад, особено течен. Аз съм като едно чудовище, ям го на лъжици. Без музика също, нещо минималистично - класическа или техно, зависи от случая. И пия страшно много кафе.
Няма материал, който да ме стряска, те по-скоро ме предизвикват. И понеже работя вкъщи, спя с тях. Напоследък най-много ме впечатляват карбоновите покрития.

Проблемът ми е, че ме мързи от време на време. Но пък, от друга страна, и мързелът е изящно изкуство. Също така ми липсва организация и понякога пада огромно размишление, докато измисля стратегия и започна да правя някое бижу.
Идеите идват с разходки. Ницше беше казал, че човек мисли, докато ходи. Понякога идват и когато се събуждам. Опитвам се да ги запомня и засега нямам проблеми с това.

Вдъхновението ме удря по всяко време, но не го чакам. Мисля, че Пикасо беше казал: „Вдъхновение ще има, ако започнеш да работиш".
Грешките са неприятни, ама какво да правиш. Винаги си казвам, че следващия път няма да ги допускам.
Компромисите също са голяма грешка.

Работата е вътрешна реализация.
От моята научих да се вглеждам в детайла, да подреждам идеите в главата си. Да не се притеснявам още от самото начало дали нещо ще се получи или не.

Скачам в дълбокото заради самото усещане. Но не съм от хората, които казват, че в живота всичко трябва да се пробва. Това ми стои малко глупаво.
Любимият ми цвят е тъмносиньо. В момента съм на тема залези, тогава всичко свети в много интересни нюанси, особено ако небето е изчистено. Въобще цветовете ме занимават адски много напоследък и се опитвам да открия всичко за тях - откъде идват имената им и къде мога да намеря нови такива.

Успехът се определя от другите. За мен това понятие е странно, особено в България. Не ми е ясно какво значи да си успял тук. Важното е как си приет между хората, да имаш в себе си човещина, да не си отделен от останалите.
Интригува ме нещастието, защото ме кара да си задавам въпроси. Щастието ми идва малко прекалено. Човек сам прави живота си ад с вътрешни проблеми и непостижими планове.

Най-много ме привличат природните стихии. Гейзери, вулкани, ветрове - в тях също търся цветове. Тези феномени адски ме забавляват и искам да ги видя всичките на живо.
Но най-обичам да ям шоколад!

Забелязах, че развалиха бонбоните Виолетки. Не са като едно време - на цветчета, а са кухи, малки и приличат на хапчета за гърло. Вече не светят, когато ги оближеш.
Никога не знам как да съм директна с другите.

Ще ми се аз да съм измислила лунохода.
Или поне да бях казала: „Трябва да се дава шанс на хората" - цитирам Дънов по памет.

Бижутата на Нева са в магазин Чайка и фризьорско студио Арлет на ул. „Узунджовска" 7. Изложбата Брошката като... се открива на 25 март (петък) от 19:00 в галерия 1908 на
ул. „Ангел Кънчев" 1 и ще продължи до 10 април

Фотография Васил Танев