Ния Пушкарова

Заварваме Ния в една от залите на Фабрика 126, където цари упорита подготовка по откриването на 10-ия юбилеен Водна кула арт фест. Попълва документи и едновременно с това помага на няколко адски симпатични японски артистки, които финализират щрихите на инсталациите си. Докато я чакаме решаваме да се завъртим около тях и да им досадим с присъствието си. Посрещат ни повече от радушно и започват с ентусиазъм да ни показват какво са сътворили специално за фестивала тази година. Йорико Номюр ни представя своя "Вагон за размяна", служещ като инструмент за обмен между изкуството на Япония и България. Собственоръчно е изписала обяснителната табела на български: "Ще ви направя портрет в стил Японска манга. Моля, в замяна направете нещо за мен с помощта на лист и химикал". Обяснява ни, че освен във Фабриката, ще "предлага услугата" и на Витошка, и в градинката пред Народния. В по-далечния ъгъл пък Кийоко Фуживара упорито вплита различни елементи от стомана и стъкло в красива структура, която се оказва вдъхновение от романа Изповедта на една маска на писателя Юкио Мишима. Вниманието ни привлича и още недовършена и вече толкова ефектна инсталация от ръчно направени листенца от разтопен восък върху вода и стъклени сфери, окачени на корда, която играе със светлината в пространство. Автор е Харуми Шимазу. Всъщност, симпатягите са само миниатюрна част от гост-артистите от цял свят, които Ния е докарала специално за новото издание на Водна кула. Тя самата се запътва към нас.

Как се роди идеята за Водна кула арт фест?
Винаги съм смятала, че имаме право да променяме непосредствената среда, в която живеем, и, че имаме право да живеем по-добре - това е първопричината за създаване на фестивала в кв. Лозенец през 2006. Тогава със съвместни усилия от съвсем практично естество (като почистване на градинката около кулата, за да се види тя в цялата си красота) дойде и признанието на цялостния проект, работещ на много нива в обществото чрез изкуствата, а именно - Водна кула арт фест -  фестивал за съвременни изкуства в алтернативни пространства, включен в картата на значими културни събития в София, а и в Европа. За щастие и всеобща изненада, от една малка локална инициатива, проектът прерасна в духовно средище на мнозина, както от София, така и извън него.
Можеш ли да очертаеш накратко еволюцията на Водна кула арт фест от първото издание до този момент - в културен, социален и обществен план?
Хм, това е въпрос, който непрекъснато се надгражда, даже и в този момент. Фестивалът е плод на артистична инициатива, защото самата аз съм художник. Реагираме на ситуацията в града ни според всички фактори, работещи на много нива - от урбанистична, естетическа, политическа или икономическа реалност, влияния от вън и вътре. През годините фестивалът се е развивал като самостоятелна и независима платформа, приемайки и допълвайки детайли от съществуващото в момента (не случайно е за съвременно изкуство)  - знам само, че когато започнахме това беше единственото събитие с подобна структура и въздействие в София. Сега има хиляди други фестивали, събития и артистични инициативи, за което мисля имаме не малка заслуга, дори да е косвена. Разбира се, колкото повече - толкова повече!

А има ли диалог между организаторите на всички тези фестивали?
Опитваме се да инициираме подобен диалог там, където не съществува.
Има ли Водна Кула мисия и постигнал ли я е той за тези 10 години според теб?
От една страна, мисията и причините да правим Водна кула арт фест непрекъснато се надграждат. Една от най-важните обаче, която има безусловен успех, е, че в момента на всички занемарени сгради се гледа с други очи и възможности - с нас или без нас.

Има ли някакво развитие със статута и изобщо съдбата на тези ключови локации след намесата на Водна кула арт фест?
Има много, но те са ясни и без да ги описваме можем само да изброим. Днес кулата е само символ на идеята за по-добър градски живот и социална ангажираност чрез изкуство, а обявеният конкурс за превръщането й в културна локация от Общината има неясни резултати.

През годините екипът на фестивала направи доста смели и иновативни стъпки, касаещи най-вече приобщаването на нетипични локации като изоставени сгради в София и дори Перник - каква ви мотивира да включвате подобни здания?
Искрено любопитство и грижа в по-голям контекст.
Какво по-специално ще видим на юбилейното издание?
От многобройните участници има по нещо за всеки, независимо от тип, възраст и убеждения. В програмата на сайта ни са изписани всички локации и участници - знам, че на на хората ще им е доста трудно да се ориентират в началото, но формата на фестивала предполага ангажираност - дали заради локация, дали заради тематика, или от чисто и непредубедено любопитство. Така че каня всички, които са ни поддържали през годините или симпатизирали, или просто са любопитни, да дойдат на откриването или да си изберат локация. На място те ще се запознаят с повечето присъстващи артисти, които са от цял свят и са специално дошли за 10-ата годишнина.

Изключително интересен момент е тазгодишния фокус върху психиатричната клиника "Св. Иван Рилски" в Курило - какво ви мотивира да отидете там?
Решението ни в случая е инспирирано от необходимостта от духовно развитие и грижа за човека в нормални условия, тоест да се осигури достъп и възможност на хората с този тип специфични заболявания до културни и артистични преживявания в населените места. Подобен тип грижи се наблюдават в развитите общества. Разрушената връзка с духовните колективно-несъзнавани процеси, подавани ни от този тип хора, убедени и отдадени, в това което правят, ни остава насаме с мислите ни, които биха могли да ни откарат в подобни институции, без самите ние да знаем как. Това, което искаме да направим, е да помогнем на пациентите в намирането на пътя обратно към себе си. Tози процес всъщност е изключително важен, не само за психично болните хора, но и за всички нас.

Има ли други по-специфични публики, които искате да приобщите?
Комуникацията между хората въобще е водеща в организацията на фестивала ни - имаме идеи, но изчакваме узряването на институциите по подобни казуси, за да бъдем подкрепени и направим качествени и истински неща.

По какъв начин един артист, каквато си ти, се справя с тромавата администрация и чисто финансовите и организационни моменти от създаването на подобен фестивал?
Трудно и със загуба на сила, емоции и нерви, но все пак успявам. Ако има известни правила, по които да се прави едно нещо, защо да не може всеки един от нас да се справи с тях? Единствено съжалявам, че усилията на толкова много хора остават незабелязани във всеобщата карта на събития в града ни и не срещнахме достатъчна оценка на институции, за да се възнагради този труд подобаващо.

Преди време бе споменала, че диалог между т.нар. "независими артисти" и "елитната гилдия" трудно би могъл да се осъществи - какво е положението в момента и защо според теб съществува такова разделение?
Да си алтернативен и независим не означава, че си непрофесионалист в областта си! А в момента, определянето на „професионализма" по-скоро е погрешно приет за синоним на успешен, т.е. добре платен. Истината е, че пазарът на съвременно изкуство има друга динамика и цел. Много е важно да има диалог между всички области на културата и не само - между поколенията и прогресивната мисъл на обществото ни, било то млади или стари - защото се държим на косъм от полагащия ни се здрав разум в духовно естество, и с това и с всички произтичащи от него последствия за нас, за вас, за тях.
В рамките на Водна кула като гости се изявяват редица чуждестранни артисти - какви изводи си си извадила, комуникирайки постоянно с хора, които гравитират в други културни среди, различни от българската?
Толерантност, скромност, положени усилия в правилна посока, пример и съзидание, диалог, както и развитие.

Какво е бъдещето на Водна кула арт фест?
Не знам.
А на съвременното изкуство у нас?
Също.

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова