Никога не е късно да станеш кмет на София

Възможно е да си посърнал, в есенно настроение и постепенният спад на температурите да съвпада със спада на жизнените ти сили. Освен това е възможно и изборът ти на професия да не ти допада, да се чудиш за нова стъпка. В такива моменти може би просто трябва да обмислиш варианта да покметуваш над София. Не е сложно, ще помогнем със съвети.

1. Направи си снимка по риза 

Необходимо е да се снимаш по риза. За целта ти трябва смартфон и риза. Не може да минеш без нито едно от двете. Застани по риза на някое челно място в София и се снимай. Костюмът няма да свърши работа - от него лъхва на политик, на кариерен човек, мрачна, официална работа. Ризата прави друго - загатва за бачкаторски хъс, за желание да я почупиш от промени тая София. Кандидатите със сако просто ще крадат пари оттук и там, но ти си тоя, дето отива, хвърля сакото, запрятва ръкави и се хваща да бачка.

2. Малко набола брада 

В случай, че не си жена де. Тридневна брада е най-добре. Пак по същата причина - гладко избръснатият кандидат е такъв, защото не работи достатъчно. Но ти не се спираш, нямаш време всеки ден да кибичиш пред огледалото, брадата расте и отмерва с всеки сантиметър свършената ти работа. Необходимо е с течение на времето да изградиш външност като на хората от сървайвър - колкото повече дни минават от началото на кампанията, толкова повече преминаваш към лъмбърсексуалност.

3. Говори кратко 

Никой няма време да слуша обстойни коментари. Всичко върви пред очите на скролващ във Facebook човек, който попада на десетки спонсорирани връзки. Имаш избор. Вариант 1: Спирам гей прайдовете. Вариант 2: Ще оправя периферията и крайните квартали. Вариант 3: Ще намаля цените на билетчето. Вариант 4: Ще вкарам в затвора когото трябва. Всичките стават, но не ги смесвай, ще стане много сложно за възприемане. Един лозунг, една победа.

4. Кажи, че си от София 

Стар софиянец си. Роден си в София, имал си възможност да отидеш в Париж, Лондон и Виена, но си останал в София. Баща ти е от София, майка ти е от София, до трети братовчед всичко живо е от София, имаш един четвърти от Дряново, но него семейството го е отлъчило и той си е сменил името с държавен вестник, за да не петни софийския род. Ако случайно разбереш, че има кандидат от Варна, просто го посочи с пръст и кажи - тоз човек е от Варна. Това е достатъчно. Никой от Варна не може да управлява София. А и Варна.

5. Кажи, че си алтернатива на статуквото 

В тоя живот никой не е от статуквото. Което е хубав парадокс - непрекъснато има статукво, от което просто няма нито един човек. Колкото и да си обрасъл със зависимости, запомни, че ти си алтернативата. Биографията ти няма значение, нито онова неписано CV, което и без това никой не помни - само тук не работят законите на Хераклит, само тук може да влезеш в една река два пъти и от това, че не можеш да плуваш да се удавят не ти, а други.

6. Изглеждай така, сякаш всички знаят, че съществуваш 

Казваш се Иван Георгиев, кандидат си на партия, сформирана преди два месеца, но хората просто те знаят - ето така трябва да изглеждаш. Имиджът да гласи - ама ето бе, ето ме - Иван Георгиев, точно така, точно онзи Иван Георгиев, за когото си мислите.

7. Измисли си образование 

Бил си на Еразъм + за две седмици в Париж? Завършил си Сорбоната. Участвал си на семинар във Франкфурт? Немско образование. Никой не е длъжен да знае, че си прекарал четири години в Шуменския университет. Напълни се със сертификати от глава до уши и си ги закачи като аксесоари по тялото. Но и не прекалявай - търси се нещо средно между експерт и човек от народа. Ако останеш само експерт, няма да стане. Ако си само човек от народа, ще стане, ама в провинцията, тук никой не пасе трева и няма да мине номера. Бъди кръстоска между бай Тошо и прегрял от успех в чужбина пич, на който вече не му е останало нищо, освен да се завърне, за да оправи родния град.

Автор: Райко Байчев

Как да се измъкнем на „паяка“?

Не ти искам паспорта за София!