Никола Райков

Въпреки че първоначално в главата му се мотае идеята за евентуално оставане в Щатите, Никола се прибира в България през 2003-та, понеже не му допада американският начин на живот и ценностна система. Направо едва изчаква да си завърши образованието, за да се върне. И никога не е съжалявал за това.

Започва да работи като мениджър логистика в голямо държавно предприятие, но в главата му се загнездва мисълта, че офис работата от осем до пет не е за него. Прави си собствена фирма за уеб дизайн и така изхранва себе си и семейството си вече шест години. През 2009-а пък със съпругата си се премества в малко селце на 15 км от града. Поводът - предстоящото раждане на сина му и желанието на Никола детето да расте на свобода.

През 2013-а се появява Голямото приключение на малкото таласъмче - първата детска книга на Никола. Тя може да бъде поръчана (или прочетена свободно) на собствен сайт и е своеобразен крайъгълен камък не само в българското литературно пространство. Защото, уважаеми дами, господа и малки деца, това е първата в България, а по всяка вероятност - първата и в света - приказка-игра. Да, игра, точно като онези, които настървено поглъщахме през 90-те. Според най-пълната база данни за интерактивна литература, единствените опити в този формат са правени през далечната 1984-та и са били на базата на адаптирани класически приказки, като Трите прасенца. Никола не може да разбере как така никой не се е сетил досега, тъй като според него форматът дори е по-подходящ за деца, отколкото за тийнейджъри, да кажем.

Никола очевидно не се колебае да нагазва извън пътечките и се хваща съвсем сам с колосалната задача, след като написва книгата, да й направи дизайн и предпечат, да намери печатница, да създаде уебсайт, през който да се случва цялото разпространение. Всичко това му отнема около една година на половин работно време. Наградата е изключително позитивната реакция и изчерпаният първи тираж. Ние се срещнахме с Никола покрай участието му на Панаира на книгата, където направи първото официално офлайн представяне. Поговорихме си за Голямото приключение..., за писането и за неговия личен свят.

Като малък исках да стана дизайнер на компютърни игри. Май не съм много далеч от това.
И станах автор, обаче не обичам етикетите, защото те по някакъв начин изключват всичко останало, което съм - примерно баща, уеб дизайнер...

Никога не работя без компютър. Не мога да работя и ако е шумно. Дори и музика не пускам.
Идеите идват по всяко време, но може би най-често в леглото - на заспиване или при събуждане.
Сред приятели минавам за спокоен човек, когото е трудно да извадиш от равновесие. На мен лично ми се иска да вярвам, че съм и позитивен.

Грешките са задължителни, те са част от живота. Правиш грешки, поучаваш се от тях и се развиваш.
Компромисите са нещо в теб, с което трябва да се пребориш. Често причината за даден конфликт е собственото ти его. Няма абсолютна истина и никой не може да твърди, че е напълно прав. Компромисът е да приемеш другата гледна точка.

Работата е нещо гъвкаво, което ти харесва. Когато се говори на тази тема, хората си мислят обикновено за задължение - тогава не е много приятно, защото така или иначе ти ангажира по-голямата част от времето.
От моята работа като уеб дизайнер научавам най-различни неща постоянно. Среща ме с клиенти от разнообразни сфери и се запознавам с любопитни детайли, например за пчеларството или пък за размерите на копчетата.
Проблемът ми е - то даже не е проблем, а леко неудобство - че трябва да балансирам между работата по книгата и текущата фирмена дейност, понеже засега с първото не мога да изхранвам семейството си в България.

Предлагам свободно съдържанието на книгата, защото хората, които не могат да си я позволят, така или иначе не могат, независимо от това има ли я или я няма свободно достъпна. А на останалите трябва да бъде дадена възможност сами да преценят дали им харесва, дали я намират за подходяща за възрастта на детето. Повечето хора осъзнават, че трябва да подкрепят автора, за да може той да продължи да пише и, ако харесат книгата, ще го направят.
Подкрепям свободния достъп до информация и изкуство. Авторът само печели от това - ако предлага нещо наистина качествено, то ще бъде оценено. Това, което се крие, са холивудските блокбъстъри, с шеметната си визия, но всъщност кухо съдържание. И това не трябва да се разбира предварително.

Съревновавам се със себе си. По-скоро се опитвам да се самонадграждам.
Най-обичам да съм сред природа с приятели.

Скачам в дълбокото след период на добро обмисляне. Обичам да взимам генерални решения в живота си и да си ги отстоявам, въпреки че те често са непопулярни - връщането от Америка, напускането на работата, бягството от града и животът на село.
Живея на село, защото има много предимства - спокойствие, чистота, голяма градина, в която детето бяга и играе, без никой да се притеснява. В нея отглеждаме и част от храната си.

Наскоро направих запитване към читателите, коя искат да бъде следващата книга. Имат по една глава от две възможни, едната е отново за таласъмчето. Подозирам, че то ще надделее, понеже вече си има фенове.
Възнамерявам да издам приказката-игра на английски, да я пусна в различни електронни версии с отделен сайт. Много ми се занимава с книги и се надявам това да е начин да се издържам от тях.

Успехът е човек да е щастлив.
Иска ми се да бях казал: Да си добре приспособен към болно общество, не е признак на добро здраве. Казал го е Кришнамурти.

Повече за автора и книгата,
плюс допълнителни материали и новини,
може да намериш тук и тук

Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев