Николай Пачев

Най-често се събуждам с главоболие.
Но ако нищо ми няма, е много хубаво за мен и адски дразнещо за всички останали - веднага почвам да шумя.
Денят ми започва добре, едва след като се интоксикирам напоително с цигари и кафе.

Имам моменти, в които телефонът ми е вкъщи, ключовете - в шивашкото ателие, парите ми - някъде другаде, а аз - в четвърта точка.
Не пропускам нищо, ако телефонът ми не е с мен, и даже май го забравям нарочно. Нещата и хората, които трябва да ме намерят, ме намират.

Аз съм добър, мил, щедър и всеотдаен човек, когато имам пари, и точно обратното, когато нямам.
От мизерия съм врънкал цигари - беше преди много години на един концерт в 4км. Не се успокоих и не влязох, докато не напълних задния си джоб, но, слава Богу, исках само от познати.

Закъснявам за всичко, но съвсем по малко и лесно ми прощават.
Притеснявам се как се приема работата ми, а това е нечовешко, травмиращо притеснение. Трябва да си пълен катил и идиот, за да не се съмняваш в себе си.
Страхувам се да не се издъня, въпреки че се е случвало много пъти и видях, че не боли.

Адски тъпо ми става, когато мине достатъчно време, за да видя нещата обективно, и установя, че работата ми не става. Това не се преодолява.
Опитът е и спирачка, прави те по-предпазлив. Идва момент, в който професионализмът пречи на креативността, но не знам точно кога.

Когато ме критикуват, първо реагирам лошо, но винаги се вслушвам. И добронамерените, и злонамерените оценки могат да са полезни.
Чуя ли за работата си: „Николай, това си ти, веднага те познах", на секундата се замислям за нещо ново.

Щастието при мен се получава малко трудно, винаги е за кратко и не е свързано непременно с някакво голямо постижение. Случвало се е да отделям феромони и от едното нищо - спомням си как веднъж се събудих много рано сутринта, прозорецът ми още не бе зазидан с ново строителство, беше валяло и огромните лампи се отразяваха в булеварда. Стана ми хубаво.

Не винаги съм сигурен, че взимам правилните решения, но това е неизбежно.
Непрекъснато жужа и правя нещо - аз съм трудово момче.
Движа се по течението. В живота ми нищо не е планирано, но има едно постоянно застъпване на ангажиментите - всеки път си казвам - що пък да не го направя. Едни от най-тъпите и едни от най-яките неща, с които съм се занимавал, са се случвали случайно.

От дистанцията на времето мисля, че връщането ми в България е добро решение. Както и отказът ми на Маргарета ван ден Бош да работя за H&M. Не искам да вляза в отдел от 150 човека и да правя разкроени поли в следващото десетилетие (замисля се). От това нямаше да се чувствам добре.

От друга страна, ако бях приел, сега щях да живея в един от любимите ми градове - Стокхолм, и щях да упражнявам професията си на 100%, което в София е трудно. В България съм снимал, писал, продавал и водил лекции за мода, но опитът ми като дизайнер, какъвто всъщност съм, е супермалък.

Близките ми често казват, че съм супер (смее се). Но и аз съм голям манипулатор.
Вярвам в способността си да събирам хора, на които мога да разчитам. В тоя живот винаги опираш до нечия подкрепа, така че „йей" за моето семейство и приятели.

Често ми идва до гуша от (замисля се)... В момента точно ми е писнало от майстори - повдига ми се от среща с човек, който извършва ремонтна дейност или вече я е извършил, а аз трябва да направя качествения контрол.
Надявам се да се нанеса в новото си жилище, преди да оплешивея.

Винаги ще пазя (тихо и престорено) хората в сърцето си. Аз съм малко вещоман, обичам си малките прекрасни нещица, създадени от точно определен автор, и ги пазя като очите си. Любимата ми ваза (чудо на дизайна от МоМА) например е в хладилника ми, за да не я бутне котката, че ще изпадна в транс.

Под леглото си държа едно голямо нищо. Благодарен съм на дизайнерската си далновидност и матракът ми не се вдига, за да бухам отдолу всякакви неща.
Боклуците си крия в една ракла от прабаба ми, която е много грозна, но не ми дава сърце да я изхвърля.

София е чудно място - тук е всичко, което обичам, но за съжаление е и уродлив град. Пожелавам на всичките му главни архитекти (става ироничен) само хубави неща заради това, което допуснаха да се случи. Но може пък в един момент тази уникална грозота да се превърне в плюс.
Имам принципни конфликти с розово-зелено-сините сгради с кулички тук.
Но това продължава да е любимият ми град.

Ще ми се някакви хора да престанат да взимат отношение кой паметник отпреди 20 или 30 години трябва да си ходи, а да се хванат и да направят нещо по-добро. Ако изрежем определени места от този град, какво ще правим - ще се събираме на концерти във величествените сгради в Манастирски ливади ли?

Най-важната ми награда е от Италия. Беше за иновации и изследване, гордеех се със себе си и дори си казах „Николай, всичко е постигнато, лягай и умирай".
След 10 години искам да имам усещане за добре свършена работа, дом и семейство.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах някакъв безумен филм на ужасите, но пък страшно се смях.
Любимите ми актьори са цял куп, но все ретро и свързани с конкретен образ - Шерилин Фен в Елена в кутия, Джина Дейвис в Телма и Луис, Гари Олдмън в Ромео кърви.
Няма по-глупав от Планета Терор, ама той е глупав по хубавия начин. Подобни филми са ми осъзнат грях.
Харесвам режисьори като Ридли Скот.
Умрях от смях на Планета Терор и на Мачете - каскадата с червото е велика.
Последно ми хареса Път на промените, оттогава нищо не ме е впечатлявало толкова.

МУЗИКАТА
Обичам да слушам нови неща, голям консуматор съм. Сега съм на Дъ Нейкид енд Феймъс от Нова Зеландия, които докарват гаражен саунд.
Никога няма да ми омръзнат Тори Еймъс, Пи Джей Харви и Дъ Найф.
Първият наистина добър концерт, на който съм бил, е на Молоко. Тази година бях на фестивала в Нови Сад и беше велико - 6 изпълнители на вечер, 4 от които любими. Супер емоционално-културно натрупване.
Искам да видя Пи Джей Харви на живо и мисля, че ще е гениално.

КНИГИТЕ
Една от тези, които съм чел повече от веднъж, е Опасни връзки, но, ей Богу, не мога да преценя дали филмът не е по-хубав.
Сега чета Нощен влак за Лисабон, малко по-философска е, отколкото харесвам, но мисля, че е добра.
Най-силно пише Джейн Остин - щях да кажа, ако бях още в гимназията. Но наскоро я отворих и видях, че не е точно така.