Николай Табаков

Ако не го познавахме, щяхме да си помислим, че визуалният артист и музикант Николай Табаков е извънземен. Съвсем сериозно. Просто всичко, което се случва около този неостаряващ Питър Пан прилича на взето назаем от невероятните истории на Небивалата земя. И тук не става дума само за безподобните му идеи - като измисления и организиран от него рок концерт на хижа Скакавица, Рила, докъдето реално няма транспорт, публиката се качва пеша по стръмните склонове и на 1400 метра височина ги очакват коне, които да пренесат музикалните инструменти до горе. Този проект има толкова голям успех, че се повтаря всяко лято. На пръв поглед абсурдна беше идеята му да направи 400 понички за приятели, просто ей така, но той не само го направи, а и ги раздаде с усмивка в една столична галерия. Акцията се прие така добре, че той повтори преживяването, като изпържи цели 400 яйца - отново за приятели! Дори и да звучат на пръв поглед малко детски, идеите на Ники Табаков имат невероятната способност да се осъществяват - просто всичко, което му хрумне, дори най-невероятното, става реалност.

Така започна и творчеството му с вълшебните авторски лампи, които той се научи да прави съвсем сам, след като изгори очите си с електрожен, но дори и това не го отказа. Днес хартиените лампи на Табаков са толкова популярни, че той обикаля страната и организира уъркшопи, в които учи другите как се изработват тези уникални светещи тела. Уъркшопи за авторски лампи имаше още в Лондон и Париж, а догодина ще има и в Барселона. Колкото до София, светещите акции на Николай Табаков през октомври ще бъдат няколко: очакваме нов уъркшоп, както и флашмоб с готови лампи на ул. „Самуил". И един нов концерт. Междувременно, Табаков продължава да свири активно и често обикаля страната с групата си, а от време на време участва и в по-нетрадиционни пърформанси, като акцията в софийския затвор преди няколко години, където свиреше на барабани пред затворниците, докато известни фотографи снимаха първите им реакции.

Но дори и да не попаднеш на някой от концертите му, винаги има шанс да го срещнеш по пътя (но не по Керуак). Защото Николай Табаков си има правило: винаги пътува на автостоп. Ще разбереш защо, ако прочетеш любопитните му истории по-долу.

Мислех си да стана танкист. Като дете много го исках! (смее се)
И станах артист... римата е случайна. (смее се)

Музиката е живот. Аз съм рок музикант, а лампите са ми хоби, но в момента не мога да кажа кое от двете доминира в живота ми. И двете.

Лампите са моята нова страст. Всичко стана малко случайно. Работих в един магазин, Дар за горене на „Шишман", с много интересни лампи от Мароко. Радвах им се много, докато един ден си казах: „И аз мога да направя такива лампи!". Между тази фраза и първата заварка мина цяла година. По едно време запретнах ръкави, взех един електрожен и започнах. Още в началото пострадах: ослепях за известно време. Съвсем сериозно. Като ми мина, продължих да опитвам, но вече си слагах маска. Хартиите бяха друга страст. Изработвам хартиени лампи, защото играта с формите и светлината ме забавлява. За моя голяма изненада се получиха интересни неща. На първата изложба показах само цветни лампи: червени, оранжево-жълти, жълто-бели. Втората изложба пък събра само белите лампи. И не мога да спра вече шест години. Сега много хора ми казват, че правя лампите на Аладин. Макар че Аладин не е правил лампи. (смее се)

Светлината е моята страст. Лампите са фантазия, красива измишльотина, която свети. Обожавам играта на форми, състояния и цветове. За мен светлината е малък дух, затворен в лампа. Затова винаги избирам лично хората, на които продавам лампи. Имам сайт (tabakovart.com) и когато ми се обаждат, искам подробно да ми разкажат собствената си фантазия за някаква много специална и уникална лампа, която се опитвам да реализирам. Понякога ми разказват сънищата си. Невероятно е, че резултатът накрая винаги е много добър.

SOS детски селища в село Дрен е друга моя страст. Условията там са перфектни. Работя с деца без родители от 2 години, имаме перкусионна група Сладки дренки и дори вече изнасяме концерти. Забавляваме се. Свирим на тарамбуки. Да се похваля - много сме добри. (смее се)

Заобиколен съм от хора, които са весели и на които може да се разчита.
Вкъщи ме смятат за Бащата, който работи, грижи се за семейството, готви ястия като печено пиле и така нататък. Със сина ми обичаме да караме колела и непрекъснато разговаряме - за всичко. Той е на 14.
По душа съм непоправим оптимист.

Идеите идват по всяко време, чак ме е страх да си помисля нещо - повечето фантазии ми се случват, щом си ги представя. Ама било страшно? Било невъзможно? Няма такива неща. Ставам и тръгвам. Правя го. И накрая чудесата се получават.
Грешките са част от приключението.

Автостопът е Modus Vivendi. Винаги пътувам на автостоп, обичам да изследвам хората, да срещам нови лица, а така и нерядко намирам купувачи за лампите ми. За мен е важно да видя хората, които ще имат моя лампа. И да разговаряме. А веднъж попаднах на кола с група цигани като "църни арапи". Спряха ми на автостоп и след кратко колебание се качих. По едно време ги помолих да спрем и да ме почакат - купих им бира. Те като видяха, че им купувам бира, извикаха: „Вземи и цигариии!". Kакво да правя - взех. Не след дълго една от циганките най-сериозно ми каза, че иска да се омъжи за мен! И настоя да й дам телефона си! Погледнах уплашен към мъжа й, който не каза нищо. (смях)

Компромисите са невидими. Но лично аз често отказвам да ги правя.
Работата е голямо удоволствие.
От моята научих да не се отказвам.
Никога не работя без идеи.
Добрият екип съм си аз самият.

Най-важното за един музикант е музиката.
Скачам в дълбокото непрекъснато. Не се замислям дори.
Успехът е всеки път, когато накараш някой да се усмихне.
Най-много обичам да радвам хората.
Забелязал съм, че когато искаш много силно нещо, то се сбъдва.

Току-що разбрах, че имам поръчка да изработя някаква шантава лампа-куче. И то не някакво куче, а точно определено. Пратиха ми дори снимка. (смее се)

Ще ми се аз да съм измислил светлината!
Търся повече хора, които се радват на малките неща в живота като мен.
Ако не бях човек, щях да съм зелен чай, подходящ за запарка. (смее се)

Събуждам се с усмивка.
Заспивам страшно бързо, като децата.
Уморява ме бездействието.

Почивам си сред природата. Понякога тръгвам на дълги походи в планината през нощта. Вече два пъти изкачих Седемте рилски езера нощем. Бил съм планински водач и не се притеснявам да го направя сам. Чувството е особено - знаеш, че си сам с Космоса, но в един момент някъде край шестото езеро се откъртва камък и пада с кънтящо ехо и сърцето ти подскача, въпреки че си сам. И все пак, релаксиращо е и зареждащо.

Искам един ден да няма болести и хората да са щастливи.
Животът е песен.
А моят е приключение.

Текст Патриция Николова / Фотография Славея Йорданова