Обичам те, Животе!

Ей, Животе, спри и ме почакай! Къде си се разбързал така? До вчера с тебе ритахме топка, а днес си ме стиснал за врата и дърпаш яростно и бързо в незнайна посока. Вървиш, не спираш...Хей, нека спрем да си починем! От тичане и маратонките си скъса, но не спираш. Чакай! Виж пролетта как ни се усмихва, лятото ни вика, есента със златни лъчи ни гали, а зимата, ах, зимата – нека си направим снежен човек от снеговете й!

Животе, чакай! Погледни ме – колената си ожулих. Спри! Искам време да поплача. Седни тук приказка да ти разкажа, може пък да се успокоиш. Ще ти разкажа за красиви самодиви ей там в оная планина със скритите в облаци върхове. Нека ти разкажа как танцуват и се смеят и мъжете с танца си омайват. Но ти си твърде реален, животе. Как очаквам да ме разбереш. Уморих се. Спри вода да си налеем.

Животе, накъде си ме задърпал? Пропускам толкова неща. Докато се обърна и хоп – сменяш посоката. Не помня да сме се разбирали така. Нали започна весело, забавно – смеехме се заедно до зори, а сега все бягам и не мога да те стигна, да те спра, едно кафе с тебе да изпием. Животе, изобщо ли не те интересувам? Виж ме – започнах съвсем да се прегърбвам, накуцвам с десния си крак, лицето ми е вече изкривено. Нека спрем, хайде, ей на тая пейчица да спрем! Нека поговорим.

Задушавам се, Животе, нека спрем. Обсебващ си и ме боли. Не мога вечно по тебе да тичам. Не може ли веднъж да се сменим? Ако ме последваш обещавам да те заведа на най-хубавите места, да те науча да се радваш дори на пеперудите, росата, първите сутрешни лъчи. Обещавам да те заведа на най-зелената поляна с най-пъстрите цветя, които ухаят най-красиво. Обещавам ти да наберем най-уханните билки, да ядем най-алените шипки. Животе, аз искам да тичам безгрижно боса в тревата, бръмбарите да жужат бодро наоколо и да е вечна пролет. Искам да посрещам утрото в планината, да не съществува време, да обичам. Искам слънцето да целува разпилените ми коси и пъстрокрили птички да ме будят сутрин.

Животе, следвам те по слепи обещания. От толкова бягане по тебе остарях. Животе, научи ме да тичам в твоята посока, но своята открих ли? Доведе ме до тук и твърдиш, че от тук нататък съм сама. Това е последната ни спирка. Трябва да се разделим. Животе, страх ме е! Когато те изгубя ще бъде вечна зима, но без сняг. Ти не обеща снежни човеци, не обеща и есенни лъчи, летни житни класове или пролетни треви. Обеща ми светлина. И сега, когато стоя на прага й се питам...Струваше ли си, животе? До къде я докарахме с тебе? През цялото време се молех да спреш и сега, когато е време да спрем и да поседнем е по-страшно от бягството през неизвестните ти трънливи пътеки, когато е ясно какво ни предстои с тебе, се моля да останеш още минутка.

Циничен си, Животе! Хубаво ме измами. Да бях спряла на онази поляна, щеше да ме почакаш. Да бях се любувала на пролетта, нямаше да имаш избор – щеше да останеш. Щеше да останеш и ако се бях заслушала в песента на чучулигите. Щеше да останеш, ако бях прегръщала, бях обичала...бях живяла. Подмами ме обаче да се вкопча и да не те пускам. Ако те бях пуснала, щеше да ме хванеш. Дълг ти беше да ме хванеш и да продължим. Щяхме да изтанцуваме валса на моето време. Щяхме да напишем история.

Спри, животе! Чакай! Схванах правилата.

Не продължавай без мен!

Обичам те, Животе...

Музикалните хитове през 2019 година

Вещите - дават или взимат