Оги Кьосовски и Иван Гатев

Няколко банди маркираха настроението на годините в самото начало на Прехода. Не много. Контрол са една от тях. Албумът Bumm е като музикален портрет на обществото от онова време - грозен рошав тип с налудничав кървясал поглед, шумен, откровен, циничен, беден интелектуалец, с протъркани дрехи, граждански позиции и обществена активност. Такива са и песните на Контрол допреди първото официално разпадане на групата. А хубавото е, че пак така актуално с времето звучи и “Герой” - първата песен от новия им живот и тласък, дадени от новия фронтмен Иван Гатев. Честно и първично. Днес е и първият му лайв с бандата, а ние си поговорихме за миналото и бъдещето с барабаниста Оги Кьосовски и вокалиста Иван Гатев.

Кога и как се роди идеята да се съберете пак - като изключим онези няколко лайва през годините?
Оги: След всеки концерт от поредицата спорадични такива и след като виждахме енергията на публиката, се появяваше желанието да се поднови отново работата с бандата. Това обаче отминаваше много бързо. Оказа се, че при мен и Владо го е имало през цялото време, само че с него не можахме да постигнем разбирателство по един основен въпрос - този за певеца. Няма да навлизам в подробности, но ни стана ясно, че с Пецко не стават нещата. В един момент на афект и творческа злоба се обадих на Иван и му казах „Иване, я дай някой певец бе, ама да е читав човек.”
Иван: И аз се възползвах от този момент на слабост и му казах „Абе, ти знаеш ли, че аз съм певец?”.

Оги Кьосовски

А вие откъде се знаете?
Иван: От формация Естраден Преврат.
Оги: Иван си има още проекти, които си търкаля паралелно с Контрол - Saltriver, ЛокМаруху и Естраден Преврат, където пък се засичаме с него. Та тогава направо ме сащиса, викам: “Ха, никога не съм те познавал като човек, който има пънкарски уклони. Я кажи някакви парчета, които искаш да пробваме!” Той приготви някакви, ние също се подготвихме, щото ги бяхме позабравили и взехме, че се харесахме взаимно. Сега нещата вървят, да чукам на дърво, прекрасно към момента. Такова спокойствие откъм дразнители не е имало никога в тази група. Хората се чувстват безкрайно комфортно един с друг, работим чудесно, материал има, както и огромно количество идеи, натрупани през годините, така че има върху какво да се бачка в момента.

Вече излязоха и две нови песни. Първата от тях, “Герой“, звучи съвсем в духа на ранните записи на Контрол. Отдавна ли е писана или е ново парче?
Оги: Отпреди година и нещо е. Но ако чуеш изходния вариант на парчето - като идея, както Владо я беше представил - няма да го познаеш. Звучеше в посока Нова Генерация - можеш ли да си представиш каква трансформация стана! Точно това е хубавото, че всеки от нас дава по нещо, виждаме потенциала във всяка концепция, разглеждаме я, обръщаме я с хастара навън и се получава Контрол.

Колко песни, които не сме чували, имате готови вече?
Оги: Тези двете плюс още две. Имай предвид, че хвърлихме много време и усилия за възстановяване на стария репертоар с Иван за концерта. Но след него минаваме изцяло на нови неща. Даже вчера на репетицията си говорихме с Тонката, китариста, какво ще правим след изпълнението и че трябва да продължим с тия темпове на работа. И той се стресна и каза: “Моля ти се, нека да не е на следващия ден репетицията“. (смее се)
През февруари аз ще издимя за месец и половина в чужбина - на турне с Kultur Shock. И това е период, през който ще се правят нови парчета.

В Kultur Shock свири Вал Кьосовски. Какво е усещането да си на една сцена с брат ти?
Оги: С него съм свирил година, година и нещо в Орион преди казармата. След това той си би камшика за Щатите и дълги години не се бяхме засичали. Много по-късно имахме един съвместен концерт с Контрол, Kultur Shock и Pero Defformero - леле, как съм се изпразнил от кеф тогава! Впоследствие се получиха нещата, викнаха ме за озвучител на турнето, после пък имаха ядове с барабаниста и ме помолиха да го заместя. Сега лятото бяхме пак заедно за едно 15-20-дневно турне.

А сега през февруари ще свириш ли с Kultur Shock или само ще ги озвучаваш?
Оги: Това е най-интересният момент. Турнето ще е около 40 дни, като първата половина ще свиря, а втората половина ще озвучавам - още се доуточняват нещата.

Има ли идея да се направи цял нов албум на Контрол?
Оги: Логичен въпрос. Дай ти тоя път!
Иван: Правим ги едно по едно, пускаме ги хората да ги слушат, а пък като се понатрупат, ще видим.
Оги: Ще има едно количество парчета, които ще имат обща идея и ще могат да се обединят в някакъв вид носител - да го наречем албум.
Иван: Струва ни се по-добра идея като направим някаква нова песен, направо да я засилваме онлайн - да не си я пазим за себе си, а да я споделяме с хората.
Оги: Защо да правим евентуален диск, кой ще си го купи? Кой купува музика, кой, кой? Никой не купува музика, братко, има една шепа ценители, които биха дали някой лев, за да го имат на твърдо копие.
Иван: Ако музикантите печелят нещо, те го печелят от концертите. Така че ако хората искат да подкрепят банда, нека й ходят на концертите.

Е, мърчът винаги е допълнителна печалба за бандата.
Оги: Мърч ще имаме за пръв път в историята на Контрол. Ще има тениски с картинката, която е на постера. Пентаграм е човекът! 
По повод продажбата - не може да се продава музика в България. Не е достатъчно само от лайв - нормално е и да се купува музика, както преди години. Но ние се съобразяваме с реалностите. Всеки от нас си вади хляба с нещо друго и можем да си позволим да правим това, което ни кефи. Не да следваме това, което се харчи или което е на гребена на вълната. Тази група не е правила компромиси и няма и да прави. Имало е период, в който се е харесвало това, което създаваме и се надявам този период да се върне. Защото искреността в творчеството на един артист е най-важното нещо. Хората усещат - на секундата те разконспирират, ако им се правиш.
Иван: Пък то и на теб не ти е кеф. Хората можеш да излъжеш, но теб самия няма как.
Оги: Влизайки в ъндърграунда по този начин, ние правим парчетата така, както ни харесва. Не инвестираме кеш за записи. Не очакваме възвръщаемост, защото няма как да се случи. Хората ще ги имат и ще ги слушат - дори и да ги пуснем за продажба, те пак ще ги имат. Така че по-добре да не се надяваме на нищо, а да получим нещо под формата на това, че другите харесват музиката и идват на концертите ни. Не е добре да сложим голямата кошница и накрая от нея да ни гледа един четвъртит.

Има ли идея старите неща да се появят в дигитален формат? Плочите и касетките отдавна са изтъркани, а и не се намират лесно.
Оги: Мисля, че голяма част от по-интересните парчета са се появявали. Имаше идея, но тя някак мина и замина - да се презапишат старите песни, но това няма смисъл, защото всяко нещо си живее времето. Примерно албумът Bumm е направен по начина, по който би могъл да бъде направен тогава и отразява времето, емоцията и идеите на групата от онези дни. По-добре сега е да вървим напред с новия материал.

От старите банди само Ер Малък си издадоха албумите и на CD.
Оги: Те явно са се светнали навреме и си пазят мастър тейповете. А ние не. Имаме мастъра само на Леле, како и то с едно липсващо парче. Да са живи и здрави от БНТ, които го взеха и не ни го върнаха. Трябваше им за някакъв клип, отрязаха си го от лентата и така и остана. Други мастъри нямаме, освен на Пазете си децата, а може би и на Любoff.

Контрол

Оги, като по-стария човек в бандата, искам да те питам накратко за всеки от албумите. Иване, извинявай, че те пренебрегвам, но не си бил част от тези албуми.
Оги: А, то зависи за кои ще питаш, защото може и аз да не съм бил.

Старият дъб няма да го броя, защото е със статут на демо, затова да започнем с плочата BG Rock 1, където Контрол е от едната страна, а от другата е Нова Генерация.
Оги: Там не съм участвал. Там на барабаните е Владо Попа - мой фаворит и явление в българската музика. На майтап си говорим, че едната половина на България познава Владо Попа, а другата той я познава. Той е гигант, най-невероятната личност в българския рок. Иначе плочата излезе в период от две години, който похарчих в казармата. Там са едни от най-емблематичните парчета на бандата. Евала на Комсомола, че инвестира в тази серия, защото това е тяхно начинание, доколкото помня. Едната страна на плочата е Нова Генерация - мега култова банда, а другата е Контрол. Няма по-добра комбинация.

Bumm
За мен това е най-силният албум на Контрол. Да не говорим, че барабаните са записани от Орлин Радински-Линча. Той беше в Ер Малък, а от години живее и свири в Англия и е един от най-яките барабанисти.

Леле, како
Тук вече се появява моя милост. Веднага, след като се уволних от Армията, получих на следващия ден около 7-8 предложения за участия в групи и то не защото съм много добър, а защото беше минала емигрантската вълна и не беше останал нито един барабанист в България. Тогава с Владо се видяхме и той предложи да посвирим. Направихме Леле, како, който в моята лична класация е веднага след Bumm.

Любoff
Той е от албумите, за които бих казал или добро, или нищо - разбирай го както искаш. Той е по-скоро продуцентски продукт. Но не в типичния смисъл, в който продуцент те хваща и ти дава посока, ами продуцентът ни хвана и подходи към нас като към хора, а ние отвърнахме като лайна. И то си му личи. Има и готини парчета, де. Яд ме е например, че много рядко свирим “Велика нация“, което е фундаментално парче и е нашето бягство в посока, не се смейте, Франк Запа.

Пазете си децата
Това е моята продуцентска гордост. Защото по него съм работил от звукозаписно ниво до мастеринг. По моите критерии това е най-добре звучащият материал на Контрол, излизал някога. Има много яки парчета вътре, но така и не успя да се порадва на популярност.

Иван Гатев

Иване, ти беше ли фен на групата преди те вземат за певец?
Иван: О, да. Даже това щях да кажа, че по времето, когато Пазете си децата излезе, аз вече бях в по-съзнателна възраст и в Шумен, където живеех по това време, се слушаше много, а “Отивам там“ беше абсолютен хит.

Това ще ти е първи концерт с Контрол - как е, има ли притеснение, готвиш ли се?
Иван: Перисталтиката ми е добре засега. Отговарям често на този въпрос и всеки път се чудя какво да кажа. Истината е, че на една част от мен много не й пука, защото съм такъв. Хванал съм се с музика сериозно от няколко години, само с това си изкарвам хляба. Но друга част от мен си остава фенът и се вълнува много. Мога да пея, те са ме харесали явно - значи ще стане.
Оги: Ето я ключовата фраза! Току що си обясних защо певците в тая група в един момент полудяват. Ти си фен на групата, влизаш в нея, значи ставаш фен на себе си и тогава вече нарцисизмът и егото излитат в Космоса.
Иван: Но тук го има и другия момент, че аз вече съм фен на себе си.
Оги: Майко мила, на какво попаднахме!

След концерта в Terminal 1 какви са плановете?
Оги: Вероятно ще пийнем.
Иван: Макар че Оги е на антибиотици и няма да може да пие. След концерта ще има нови песни, а живот и здраве още няколко лайва.

А какво ще правите на Нова година?
Оги: Ами, пак ще пийнем. Имах един период от време, когато ми беше окей да се бачка по празниците - дали ще свиря или ще озвучавам, но вече си казах йок, не работя на Нова година, каквото ще да става. Искам да си изкарам празника като бял човек със семейството и приятелите.
Иван: Аз понеже още не съм се докопал до милионите на Контрол, ще трябва да поработя.

Контрол са тази вечер 27 ноември от 22:30 в клуб Terminal 1

Текст Ивайло Александров
На снимките най-горе Оги Кьосовски (първата) и Иван Гатев (втората)
Фотография Контрол (личен архив)