Oh l’amour!

„They can't touch us when we touch each other." Написах това преди десетина години за албума на Babyface Clan Romantica. Винаги съм си падал романтик, макар и извратен такъв. Често са ме вдъхновявали истински любовни истории, каквито няма да намерите във филмите с Мег Райън или в стерилни продукции като Здрач. Тя, любовта, отдавна е размита от стотици тъпи поп и рок балади, от мазни филмови сцени, които те карат да настръхваш от неудобство, от риалити извращения и от серийни романчета. Много хора се чувстват глупаво при самото споменаване на тази дума. Други няма да си признаят, че им харесва, за да не си развалят имиджа. Е, ето три доста cool любовни двойки, достойни за възхищение.

Катрин и Фред
Катрин и Фред се срещат през 1979-а в Париж. Тя е на 22, със солиден опит като актриса, танцьорка и... порно звезда. Последното явно дразни опиянчения Серж Генсбур, който ломоти обиди по неин адрес в едно телевизионно предаване, след като Катрин вече се е прочула с музиката си. Не че му остава длъжна.

Фред е 25-годишен китарист, израсъл с уестърни (макар баща му да издава списание, посветено на френската Нова вълна в киното), зарязал училището на 16, за да пътува и свири.

Освен че се влюбват лудо, Фред и Катрин решават да правят музика заедно. Групата им се казва Les Rita Mitsouko. През 80-те и 90-те години двамата сътворяват няколко албума с пъстра, изобретателна и разбиващо чаровна музика. Те са неуловими и непредвидими. Обличат се стилно, объркват журналистите и излъчват онова, готиното „френско".

Заедно Фред и Катрин се мятат и в блатото на хероина, което им коства кариерата в Обединеното Кралство. Във Франция обаче те са легенди и цялата нация потъна в скръб, когато през 2007-а Фред внезапно почина от рак, открит само два месеца по-рано. Когато ги гледах на живо в Лондон през юли същата година, попитах Катрин дали са все още така влюбени. На лицето й блесна усмивка и тя кимна утвърдително.

Ето парчето, което винаги ще олицетворява Катрин и Фред.

Гъртруд и Алис
Казват, че било любов от пръв поглед, когато 33-годишната Гъртруд Стайн и 29-годишната Алис Б. Токлас се срещнали в Париж (мдаа, пак там) на 8 септември 1907. Съвсем случайно при това. Токлас решава да посети френската столица, след като се запознава с родителите на Гъртруд в Калифорния и те й завъртат главата с истории за великолепието на Париж. „Може да отседнеш при дъщеря ни," й казали те.

Е, Алис не само отсяда, но и остава при нея чак до смъртта на Стайн през 1948-а. Историята и съвременниците й описват Гъртруд като високо интелигентна, силно ексцентрична персона с не особено женствен вид. Токлас пък пушела като комин, имала лек мустак и носела екзотични рокли. Двете били неразделни. Гъртруд пишела, а Алис й подреждала творбите и готвела. В апартамента им на прочутия адрес 27 Rue de Fleurus редовно се събирали писатели и художници, гении като Анри Матис, Пабло Пикасо, Ърнест Хемингуей и Ф. Скот Фицджералд. Някои от тях остават скандализирани от книгата на Стайн Автобиографията на Алис Б. Токлас, в която съпругата на Матис е описана като „жена с издължено лице и скована, провиснала уста, като на кон". Но Гъртруд и Алис не са особено впечатлени от критиките, а по-скоро от чудесните чекове, които идват от бестселъра и им позволяват да живеят, освен в любов, и в охолство.

Оскар и Боузи
Тук играта, както се казва, загрубява. Метежната любов между Оскар Уайлд и Боузи често е сравнявана с тази между Рембо и Верлен. С тази разлика, че докато Уайлд е един от най-великите писатели и поети в историята на перото, то Лорд Алфред Дъглас-Боузи, макар също да се води поет, е предимно едно неблагодарно лайно. Той е глезен, безразсъден и екстравагантен. Обича да пръска пари (предимно тези на Уайлд) по залагания и млади момчета.

Оскар Уайлд го зарязва многократно, но в крайна сметка винаги се разнежва и приема Боузи обратно. И това му струва свободата - буквално. Викторианска Британия не прощава на хората с алтернативна сексуалност и гениалният Уайлд скоро се озовава зад решетки. Все пак Боузи е вдъхновил някои от най-великите му творения, а престоят в затвора ражда невероятната Балада за Редингската тъмница. И въпреки това, Боузи - ти си едно лайненце.

Историята на тази драматична двойка може да бъде видяна във филма Уайлд (1997). Има и други продукции по темата, но тази като че ли е най-подходящата - най-вече заради участието на великия актьор Стивън Фрай в главната роля. Освен че има доста силна външна прилика с Уайлд, Фрай, също като него, е гей, забавен и способен да превърне всеки разговор в изкуство. В ролята на Боузи - младият Джъд Лоу. Приятно гледане.

Vive l'amour!

Текст Насо Русков