Парк “Врана” - аристократична разходка без лукс и фанфари

Често се случва с години да отлагаш посещението на музей или друго място в града, в който живееш. Добре че са роднините, които идват по празници в София и казват “Хайде да идем в парк “Врана”.

Така в облачния, но изпълнен с позитивно усещане за дълга почивка 1 май се озовахме в огромния (над 900 декара) парк.

Аристократичната му отдалеченост от града, забраната за велосипеди и кучета, както и входната такса (5 лв. за възрастни, 2 лв. за деца или 8 лв. комбиниран семеен билет) осигуряват спокойствие и натурална атмосфера без пуканки, понички и луна парк звуци.

Таксата за паркинга (3 лв.) се заплаща доста преди самия вход в нещо, което прилича повече на кантон на жп прелез, та го подминахме и се наложи да отбия колата и да се върна.

Парк “Врана” работи само в почивни дни и до него има директен автобус Х50, който тръгва от площад „Свети Александър Невски“. Автобусът е жълт и двуетажен, така че лесно ще го разпознаете.

Не очаквайте от “Врана” лукс и пиршество на цветя по подобие на Версай, Шьонбрун или градините в Мадрид.

Паркът е лишен от блясък и разточителство, но е добре поддържан.

Това е място, където вехтите неща, покрити с ръжда, не дразнят, а по-скоро придават автентичност - например хранилките за птици или пък градинските лампи.

Ако не внимавате, можете да подминете втория гроб на цар Борис III.

Надписът върху мраморната плоча се чете трудно, затова го изписвам тук.

“На 16 април 1946 г., Велики четвъртък, през нощта тленните останки на блаженопочившия Борис III, цар на българите, са изровени от скромния му гроб в светата Рилска обител и пренесени на това място.

Над новия гроб на царя царица Йоанна изгражда малък параклис. През 1954 г. по заповед на властта параклисът е взривен, а тленните останки на цар Борис III изчезват завинаги.

През 1993 г. в Рилския манастир е препогребано по чудо оцелялото му сърце, което до края на земния му път туптеше за България. Бог да го прости!”

Разбира се, за децата тези неща са малко скучни. Най-голям възторг у тях предизвикаха жабите в заблатения фонтан пред двореца.

Интерес с елемент на уплах предизвика гробището за кучета. Там ще видите няколко мраморни плочи с надписи като “Мечо роден 1923 г., умрел 1926 г.”

Всъщност историята на парка има неочаквана връзка с актуалната в последните дни тема за хазарта.

Земята е купена през 1879 г. от хаджи Боне Петров за 500 златни лева. За 20 години той изгражда къща, воденица, езеро и още много постройки, но губи всичко на залагания. БНБ го продава за 600 златни лева на придворния зъболекар на Фердинанд, който по-късно го продава на самия княз.

Влизането в парка е от 10 до 16 часа, а излизането е най-късно до 17:30 ч.

Автор: Дон Базилио