Патрик Ланс

Преди пет години Патрик идва в България за три дни. Поне такава била първоначалната му нагласа, когато стоял на летището в Амстердам с идеята да оползотвори трите си почивни си дни, като хване първия възможен полет, без значение накъде. Така на пътя му се изпречва София, а трите дни тук преминали в три седмици, после в три месеца, и така - близо година. Накрая се прибрал за малко в Нидерландия - за да си уреди нещата и да започне наново в България.

В началото Патрик работи като рецепционист в един от софийските хостели (където и се срещнахме - бел. авт.) - странно занимание за човек, който почти две десетилетия е имал сериозен бизнес. Но така ще ти се струва само докато разбереш, че в продължение на години не си е взимал почивен ден.

След като изкара и известно време като оператор в кол център - често срещано занимание за хора с по няколко езика в София - Патрик стартира новия си проект. Нарича се Terra Infinita - нещо като „земята на неограничените възможности". Точно каквато смята, че е и България.

Тук се чувствам у дома си: попаднах на място, където ми е комфортно. Моят син ми каза, че съм направил добър избор, защото на снимките, които му изпращам, отново съм усмихнат.
София е изненадващо тиха и спокойна за своите милион и половина жители. И не е опасен град - чувстваш се сигурен, особено в центъра. Разбира се, всичко е относително, но в сравнение с други големи градове, като Амстердам например, тук изглежда доста по-безопасно.

Българите са добри в забавлението. Дори когато имат малко пари, дори когато нямат въобще, те успяват да се забавляват. Тук аз отново успях да се отпусна.
Виждам много шансове във и за тази страна. Има възможности за развитие; неща, които тепърва могат да се правят. Това не би се случило в Нидерландия.

Тук ние (говоря така, защото и аз живея в България и смятам да остана) имаме прекрасни възможности за производство на различни стоки. Имаме чудесна земя, която обаче често не се използва, или, ако това се случва, се прави погрешно; има и много фирми, които не се управляват правилно. Мениджмънтът им разсъждава по остарял начин - едни хора разпределят помежду си едни ресурси. Така дадена фирма е стабилна, но с годините печели все по-малко, защото не се променя.

Нагласата на много хора тук е негативна. Мисленето тип „няма-да-стане" не е продуктивно. Ако оптимизираме земеделието си, ако организираме по-добре износа, предвид местоположението ни, и може да бъдем транспортен възел за навсякъде. Ограниченията са в главите ни. За щастие виждам промяна в младото поколение.

Започнах със собствен бар като студент, занимавал съм се с финанси, с консултиране, с външна търговия, но винаги съм правел неща, които ми харесват. И когато съм се почувствал изчерпан, съм започвал наново. Последната ми фирма се занимава с международна търговия, като с контактите си в различни страни ще се опитам да помогна на българската продукция да достигне тези пазари.

Не съм богат като Бил Гейтс и не искам да променям света. Но съм богат, защото имам близки, които ме обичат, и успявам да променям към по-добро малка част от света.

Казват, че парите не купували щастието, но е факт, че могат да ти помогнат в това отношение. За мен важното е да имаш достатъчно, не непременно много. Ако спокойно си плащаш сметките, може да ходиш на почивка, да помогнеш на приятел в нужда, тогава си достатъчно богат.
Имаме най-красивите жени, най-плодородната земя, най-доброто географско положение, хилядолетна култура, планини и море - природа, която просто трябва да запазим.

Събитията от Орлов мост това лято бяха забележителни, защото хората направиха така, че гласът им да бъде чут. И това се случва навсякъде, не само тук. Ако не накараш политиците да те вземат насериозно, те ще правят каквото си искат.
Любимото ми място в София е Rock'n'Rolla. Може да видиш всеки там - и българи, и чужденци, от 18- до 60-годишни, хора с пънкарска прическа и такива с вратовръзка. Но най-много ми харесва приятелската атмосфера. Ако се блъснеш в някого, без да искаш, той ти се усмихва и казва: „Няма проблем!" А има места, където са много по-негативни и агресивни.

Песимизмът е навсякъде по света в последните години, но българите са особено добри в него. Ако можеше да се печели от песимизъм, България щеше да е една от най-богатите страни в света.
Старая се да мисля позитивно. Да, има и лоши неща в България, има болка и бедност, но ако дълбаеш все в това, нищо няма да постигнеш. Много хора казват, че автобусите са стари. Да, но обикновено пристигаш навреме и отиваш, където пожелаеш в София. А и какво искаш за 1 лев - лимузина?!

Нужно е време. Много хора искат промяната веднага, а тя не може да дойде сега, на момента. Аз вярвам в това, което правя, вярвам в тази страна и знам, че ще имам успех. С малко повече планиране, с малко повече самочувствие, ще се справяме доста по-добре.
Срещам все повече хора, които виждат шанса си. Те постепенно започват да изместват по-старото поколение и нещата ще стават все по-добре.

Текст Ивайло Стоименов / Фотография Васил Танев