Пеперудите в стомаха ти отдавна са се превърнали в птеродактили

Всеки от нас е имал поне веднъж в живота си някой адски неподходящ човек, който се е появил в неподходящото време и място, но същевременно ни се е струвало дълго време, че именно ТОЙ е подходящия.

Винаги сме намирали във всяка наша сълза усмивка, във всяко разочарование обещание, във всеки безумен скандал смисъл и във всяка драма - красота.

И не, не става дума за нашата драма, а за Неговата. Именно онази мистериозна, неясна и объркваща драма, която той носи упорито навсякъде със себе си превръщайки се в неин Принц и това в началото ни се струва интересно.

Казваме си: "Ура, най-сетне намерих някой, който не е като другите! Дори да е малко мрачен, с кофти характер, лоша преценка и депресарска нагласа, ще го преживея!" Е да но се оказва, че такива неща не се преживяват лесно и трябва да минеш през доста гадости. Ти обаче за по-симпатично ги наричаш "изпитания".

В един момент този Принц може да те накара да мислиш, че ти си неговата Принцеса и би отишъл за теб до Луната и обратно, а в следващия вече да е някой друг, който не се трогва от нищо. Такъв си е, казваш си ти успокоявайки се, че ще преминете през тази буря заедно. Вярно, променя си настроенията и отношението с такава скорост, че дори Доктор Джекил и Мистър Хайд биха ми завидяли, но му е простено. Нали всеки си има странности...

Безкрайните оправдания никога не спират, защото именно те ти дават някаква надежда за щастлив край. А как изобщо може да има край, след като дори няма поставено начало? Умело не си отговаряш на въпроса.

Хората не го разбират, осъждат го, порицават го и злословят за него. Гадни и злобни клюкари, мислиш си огорчена за кой ли път. Не виждат ли колко е преживял, не знаят ли колко е страдал. Той какво е виновен, че не може да се владее! Различните винаги се отхвърлени. Но ти го разбираш, знаеш как се чувства дори понякога смяташ, че сте "сродни души". Та кое друго момиче би изтърпяло такива драматични спектакли, в които доброволно избира да участва? Естествено, винаги с второстепенна роля...

Можеш да го защитаваш и оправдаваш до безкрай. Представяш си вечер преди да заспиш как живеете заедно в свой собствен свят и как въпреки всичко, вашата любов не умира.

Винаги мислиш за него в множествено число, без значение, че думи от рода на "НИЕ", "НАС" и "ЗАЕДНО" никога не присъстват в речника му.

Според самия него, любовта по-скоро е лавина от драматични монолози, любовни (най-често тъжни, депресиращи) песни и разговори с много недомлъвки. За предпочитане е да е платонична, сложна, объркана и нещастна. Така милата картинка е пълна.

Според теб, това просто е неговия начин да обича. Готова си да свикнеш, готова си да превърнеш в спасителка и да облечеш сребърните доспехи за да браниш храбро, тъжното и объркано сърце на Принца на драмата.

Какво от това, че губиш себе си? Какво от това, че компромисите идват само от твоя страна? Какво от това, че понякога и ти имаш нужда да бъдеш защитавана и пазена?

В твоите очи той е подходящият. А пеперудите в стомаха ти отдавна са се превърнали в птеродактили.

Виж какво е да си умна и красива като в песен на Слави.

София – досадницата, която винаги ти липсва

В този живот всичко трябва да се пробва!