Петър Мелтев

Ако на 13 юни 1998 десетокласникът от Втора английска в столицата Петър Мелтев не бе избягал от часа по химия, за да вкарва кошове на двора (и минути по-късно да си счупи един крак), не е напълно изключено тук сега да се мъдреше интервю с нашумял баскетболист. Друга възможност, сериозно обмисляна от младия Мелтев (неприятен тип, склонен да изнервя преподавателите си всеки път, когато ги хване неподготвени), е паралелно с НАТФИЗ да следва и транспортно строителство в УАСГ. За да има вариант и да не е актьор, виж пак каренцето горе. Пък и той си е даровит математик открай време и веднъж дори извел сам-самичък една теорема, без да подозира, че тя съществува.

Подборката на тъкмо тези факти от 32-годишната му биография може би вече започва да изглежда небивало странна, но нека сега се гмурнем в дълбините на някогашното кино Македония (бившия Black Box или т. нар. Македонски културен център). В сряда (30 октомври) там ще настане Времето на кварките - интерактивна театрална инсталация на тема квантова физика, безобразно огъване на времето и пространството, или просто новият удар на 36 маймуни, който наистина заплашва да бъде чутовен. Освен Петър Мелтев - в ролята на „културен журналист, който си е вкарал таралеж в гащите", участват: жив физик експериментатор и коментатор на случващите се по „сцената" парадокси; двама бясно мятащи се кварка от полето на съвременния танц; една котка на Шрьодингер, космическо фоново лъчение и разни копчета, които... ще видиш какво ще стане, като ги натиснеш.

Събуждам се с билков чай, защото китайците казват, че може ден без закуска, но не може ден без чай! Пък и, нали, да съм различен, да не съм като тия другите.
Никъде не мърдам без раница с топки за жонглиране, шалче, химикалка, тефтерче и книжка. Искам да стигна такова ниво с топките, че да мога да разкажа история с тях.

Конвенционалният театър не ми е интересен, защото там всичко е познато. Този вид театър, който се опитва да е реалистичен, губи битката с киното веднага. Другият проблем е, че убедителността лесно се превръща в самоцел и се оказва, че тя е по-важна, отколкото да имаш какво да кажеш.
Силният коз на театъра е, че той може да говори за реалността, без да я рисува едно към едно. Тази борба ме вълнува.

Играя с Маймуните, защото те опитват да бъдат навреме и не спират да търсят новото място на театъра - понеже в момента, в който го намериш, то вече ти се е изплъзнало. Няма смисъл да се тъпче в нещо, което вече е открито. А и защото Маймуните са революционери - това е най-важното.
Отне ми доста време да открия, че може да скачаш във водата, без да знаеш как точно ще започнеш да гребеш, и че, да, ще те заболи коремът, като се пльоснеш, обаче пак ще изплуваш. И даже сигурно ще е доста забавно - това с пльоскането.

Неизбежно трябва да се хвърляш, да се хвърляш, да се хвърляш, докато не намериш един жест, едно вдигане на показалеца. И от него ще изведеш цялото. Не може да се опитваш да обхванеш целия персонаж и чак тогава да започнеш да го правиш. Това във ВИТИЗ ни го каза Красин Йорданов, който отдавна не е между живите (умира на 36 години в Цюрих през 2006-а - б. а.). Беше много яко, че го срещнах. По онова време той вече беше в Ню Йорк и беше станал абсолютно явление. Идваше в Академията и ни правеше уъркшопове. Тогава думите му ми прозвучаха странно, но усещах, че са верни. Чак с ХаХаХа започнах да разбирам какво означават.

Непрекъснато си повтарям, че животът е нещо, което не можеш да познаваш. А аз все се опитвам всичко да предвидя, всичко да знам как да направя и то никога не става. Всеки път си го научавам този урок и после пак го забравям.
Живея, за да съм полезен. Заради това и не допусках в главата си мисълта да ставам актьор, докато в десети клас не се записах в студията на Бончо Урумов. Той ми показа какво означава театър и че има смисъл да се прави. Има мисия.

Време е да изхвърля... ами, аз каквото трябваше, вече изхвърлих - старите планове, точките от трасето, които са постигнати, пък си мислех, че продължавам да се стремя към тях. Време е за нови планове.
Проблемът ми е, че съм самомнителен и се контролирам.
Исках да изиграя Леонт, царят в Зимна приказка, защото полудява тотално. Като се ядоса, от нищо му става нещо и започва да руши. И всъщност го изиграх.

На сън да ме бутнеш мога да кажа един откъс от Илиада: „Като не найде в палата свойта любима невяста, Хектор на прага застана и на слугините рече: Хей, къдрокоси прислужници..." Това е едно от най-добрите речеви упражнения. Казва се, докато скачаш на въже. Ама е готин откъс. Хектор търси Андромаха.
Умирам от срам, когато ме хванат. Или когато се направя на интересен повече, отколкото е нужно.

Идеалната вечер е с приятели на дълго гости, после прехвърляне на друго място, където се срещаме с още приятели, говорим си, накрая отиваме на клуб и изтрещяваме тотално.
Обичам гости, защото е приятно да изпитваш и да проявяваш гостоприемство. Мисля, че съм добър домакин - всичко, от което имате нужда, с всичко, което имам подръка. (Мнението на колегите му от ХаХаХа импро театър по този и по следващия въпрос е поместено тук - б. а.)

Носи ми се славата на женкар, май? Но (подчертава дебело) не е оправдана.
Телефонният ми номер е... ааа, тайна.
Ще ви изненадам, като ви кажа, че съм домошар. И че правя хляб, какъвто си искам. Има една яка рецепта за френски хляб с мляко, която е изключително добра, ако сложиш царевичен грис.

Мога да похарча всичките си пари за подаръци.
Под леглото ми има едно шалте, което е много удобно за коремни. И икейско калъфче с чаршафи. Подреден съм, образцов, направо жесток.
Майка ми често ми казва: „Защо така, бе, Петеее?" В най-разнообразни случаи.

Бих се записал на уроци по някакво бойно изкуство - винг чун, муай тай... Някак си искам и аз да съм боец.
Влизам в огъня заради приятелите.
Скачам на бой, когато срещна нацизъм и нетолерантност.
Дойде ми до гуша от хора, които не си дават сметка защо им е култура в тази държава.

В предишния си живот трябва да съм бил гребец. Сам в кануто по някакви широки, спокойни води. Нещо по Амазонка е било.
Искам да остарея като индийски мъдрец с дълга брадичка, от тия, дето си ги чешеш, за да се успокояваш.
След залез слънце съм (с явно удоволствие) върколак. Мхм. Никнат ми зъби. Хапя.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Междузвездни войни, шестте епизода.
Най-големият режисьор за мен е Кубрик. От съвременните - Жак Одиар.
Не бих пропуснал нов филм на Джони Деп, защото винаги е ново двайсе. Което не може да се каже за последния Карибски пирати, за съжаление.
Паднах от смях на Феята - на едни белгийски танцьори, които правят кино от доста време. Нереален, абсурден филм, с фин хумор. Все едно съвсем нови братя Коен.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам нещо, което не съм слушал досега. В момента някакъв блус ме влече, конкретно едно парче на Пол Роубсън - „16 Tons". А, и ей тази песен на RotFront.
Иначе обичам да си пускам The Herbaliser, DJ Vadim, E.S.T. (или Esbjörn Svensson Trio), въпреки че вече не произвеждат.
Последното ми откритие е The Beta Band - едни шотландци от 96-а. Инди рок звучене, ама с доста семплинг.
Никога няма да ми омръзнат Portishead.
Няма да забрaвя концерта на One Self в Black Box. Яра Браво е ненормална просто, жестоко присъствие има.
В София искам да дойдат Пятница - една руска реге банда, дето вече не съществува.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Чапаев и пустота. Защото съдържа в себе си цялата психеделичност на света. И защото там се казва, че ти си всичко и ти си нищо.
В момента чета Театралността от Асен Терзиев, заради Времето на кварките.
Все ми говорят за Харуки Мураками.
Най-добре пише Тонино Бенакиста, заради Сага, която още не е преведена на български. Така жонглира с думите, че всичко изглежда много лековато, а в същото време успява да те занимае с нещо доста важно.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах Космонавт. Препоръчвам горещо.
Най-силно ми се е запечатала постановката Хазарски речник на Bitef 2003. За първи път видях тотално преобразувано сценично пространство, което вкарва публиката в ситуацията и те кара да възприемаш непосредствено това, което се случва.
Следя режисьори като Васил Дуев, в момента. Според мен скоро може да започне да прави главозамайващи неща. Иначе ми е интересно Младен Алексиев накъде ще тръгне... От по-старите - Гърдев, естествено, Галин Стоев. Другите, които ме вълнуват, (скромно) аз играя при тях - Ида Даниел, Гергана Димитрова, Василена Радева. Въобще ангажираните с по-нови търсения режисьори.
От съвременните български драматурзи се кефя на Светльо. Той много ме интересува. Георги Тенев също. Любопитно ми е сега като режисьор какво ще направи със Злият принц. Знам само, че ще е трилър, което е яко, защото според мен е важно тези жанрове да се представят в театъра.
Любимите ми актьори са Сашо Митрев, Цецо Алексиев, Ивайло Гандев от Сливенския театър, Ивайло Рогозинов, Живко Джуранов... (всички от ХаХаХа да се считат изброени - б. а.). Атанас Атансов страшно ми харесва. И Владо Пенев.
Любимите ми актриси са Светлана Янчева, Снежина Петрова... О, Ива Свещарова! Тя е безобразна тази. Може всичко да изиграе.

ИЗЛОЖБИТЕ
Исках да видя Човешкото тяло, ама не успях. Звучи ми адски любопитно, защото е шокираща, ужасяваща и в същото време има някакво познание, друга гледна точка. Бих искал да го изпитам това, да разбера как действа, докъде се простират границите... 
Пластичните изкуства като цяло не са ми близки, не мога да посетя изложба и да кажа: „Това беше изключително!". По-често съм озадачен. И в същото време има картини, които адски много ме привличат и адски много ми говорят. Като една на Ван Гог, която веднъж гледах дълго и все едно я разбрах, за мене какво е.
Вълнуват ме артисти като Кирил Кузманов, който е суперкраен, не се притеснява да няма нищо, като в Издишай - цялата „Райко Алексиев" е празна, с изключение на една дупка, през която нещо диша много силно. Недко Солаков също силно ме впечатлява. За съжаление не съм му бил на изложба, но съм разглеждал негови работи. И на Мудов много ми харесват акциите, тази с Мавзолея беше жестока. И преди това Предимство.
На стената вкъщи искам да си закача Бранко Николов, художник, семеен приятел. Наистина е крайно време да си я окача тази картина, обаче така и не съм стигнал до чука и пироните. Той много рисува брези. Ама въобще не е руски реализъм.
На живо бих искал да видя всичко, всичко бих искал да видя, ако може.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев