Петър Захаринов и Константин Ачков

Косьо (вдясно на снимката) е завършил Художествената академия, но от доста години се занимава с мебели - и не е сбъркал посоката. Участва в лондонското изложение 100% , в нашето Sofia Design Week, а столът му Android гостува на Budapest Design Week. Тази година беше и на Vienna Design Week, както и на второто Биенале на българския дизайн. Пешо пък е архитект с награда за дипломния си проект от Фондация Яков Чернихов. Тази година е шеметна за него - получава Platinum A'design Award, влиза в селекцията Young Balkan Designers, излага на Salone Satellite в Милано, после на софийската и виенската дизайн седмици. Сега двамата с Косьо чакат последно потвърждение за изложба в един от петте най-престижни музеи за дизайн в света - Holon в Израел, а догодина ще бъдат на Helsinki Design Week. В момента част от нещата им са в столичната галерия Credo Bonum, където и се срещнахме с тях.

Е, уютно ли им e тук на вашите маси и столове?
Петър: Беше си предизвикателство, защото трябваше да ги представим не като в шоурум или изложение за мебели, а на език, близък до този на художествена галерия.
Константин: Аз съм скулптор, Пешо е архитект. Поставихме си задача не просто да покажем предмети, а да вкараме по малко от специалностите си.

Кое обединява мебелите ви - хитрината в сглобките ли?
Константин: Като изключим една негова маса от масив, и двамата използваме плоскости, от които изрязваме кройка. При нас няма лепило, пирони, други помощни средства. Всичко е с чисто механични сглобки - заклинване, дюбели, които закопчават елементите. Това са стари, но забравени техники, които позволяват след време мебелите да се разглобят, поправят, пренасят.

Стол на Константин Ачков

А защо правите точно маси и столове?
Константин: При тях имаме чисти бариери за преодоляване - един стол е абсолютно ограничен като размери, ергономия, функция. Трябва да бъде здрав, но и лек. За мен той е  най-сложната мебел, единствената, в която влизаме. С него имаме особен контакт, (замисля се) дори някаква интимност, ако щете.
Петър: (усмихва се) Аз правя още етажерки и лампи, но те нямаше да се впишат тук - експонатите трябва да се обикалят от всички страни.

Кое е по-важно - мебелите ви да са функционални или да се разпознават като дизайнерски?
Петър:  Важна е искреността - освен да е красив, столът трябва да е себе си. Функцията му да е част от естетиката, материалът да се вижда. Струва ми се ужасно безсмислено да се използва масивна дървесина, която после се боядисва.
Константин: За мен мебелите са два типа - такива, които отиват към стената (шкафове, гардероби), и такива, които са в центъра на една стая. Така столовете и масите са с повече отговорности, те са един вид пластика. (прави пауза) Забелязал съм, че и най-непретенциозните клиенти стават взискателни, когато избират стол.

Изумява ли ви нещо във вкуса на българите?
Константин: Доста измъчен и беден народ сме. В повечето случаи цената налага избора ни. А човек прекарва много време в дома си и това му влияе, както влияят сгради и околна среда. (замисля се) Столът за 45 лева може да става за сядане, но създава лоши емоции.
Петър: Мисля, че е въпрос на поколения. Това на нашите родители търси повече престиж, повече претенция. Нашето пък малко или много е възпитано в духа на ъндърграунда и харесва по-простички, леко изцапани, употребявани и дори повредени неща.

Високо седене от Косьо Ачков

Има ли масова марка мебели, която според вас е ОК?
Константин: (категорично) Не. Всички са направени, за да се печели лесно и без усилие.
Петър: (извинително) Аз не съм запознат.

Кой е най-любимият предмет в дома ви?
Константин: Компютърът, защото ми върши работа (смее се). Не, май нямам такъв.
Петър: (мисли) В различните периоди са различни.
Константин: Аз съм като обущаря, дето ходи със скъсани обувки. Хората си мислят, че домът ми е прекрасен. (разпалено) Напротив - моята стая е един склад. Или е задръстена с мебели, или нямам една табуретка да седна, защото всичко съм дал за изложба.

Я кажете, вярвате ли във фън шуй?
Константин: (убедено) Не.
Петър: Аз обаче да. Освен фън шуй, има и васту шастра - индийската традиция за подредба на дома. Интересувам се от тези неща и мисля, че принципите им не са случайни.
Константин: Аз повече вярвам в западната цивилизация и идеята за златното сечение. (смее се) Макар че за марсилската единица (сграда, построена в Марсилия в края на 40-те според строгите принципи на архитекта Льо Корбюзие - б.а.) се знае, че доста хора са се самоубили в нея.

Някакъв предразсъдък, с който често се сблъсквате в България?
Константин: Имаме сложната задача да убедим хората, че шперплатът не е нещо лошо. Тук, като чуят шперплат, подскачат ужасени и си представят фурнир, който го е навалял дъждът и е цъфнал. Докато на запад този материал се нарича „инженерен масив" - всеки фурнир лист е поставен на 90 градуса спрямо другия и е залепен с топла преса. Това му дава изключителни качества и здравина. По време на Втората световна има цели бомбардировачи, направени от шперплат!
Петър: (снизходително) Е, има известен прогрес през последните години, макар че материали като МДФ все още са предпочитани. А те са от отпадъчен материал, за разлика от шперплата, който е от дърво.
Константин: ПДЧ и МДФ са вредни - те са слепени със смоли, които излъчват отровни изпарения с години. В някои западноевропейски държави са забранени за употреба в детски помещения.

Стол...

Разбрахме, че голямата драма е с производството. Вашите неща къде се правят?
Петър: Производството е проблем, защото в тази сфера се сблъскват три поколения. Преди нашето тук са поколението „Държавна сигурност" и поколението „Бързи пари", както ги наричам аз. Ценностната ни система е различна, а тя определя пазарите, към които се стремим. (замисля се) Няма как да има колаборация. В момента Косьо е пред възможна сделка с една фабрика, но собственикът й е човек на нашите години.

Производителите ли трябва да намерят дизайнерите или обратно?
Константин: Виждал съм с очите си как на изложението в Милано от всяка фирма вървят по няколко специалисти и търсят нещо иновативно. Защото един голям италиански бранд трябва да изкара поне 3-4 нови продукта на година. (рязко) Тук няма такъв процес.
На Sofia Design Week мина ли някой производител?
Константин: Не.
Петър: Другото изложение в тази сфера е Светът на мебелите. Бяхме там миналата година - нямаше щандове за хората, които търсят производител. Нещата тук се правят на мускули.

Тъпо. Как тогава се очаква да стигнете до българските си клиенти?
Петър: Успехът в чужбина обикновено е най-прекият път до нашия пазар.
Къде можем да купим нещата ви?
Константин: В сайтовете ни, а отскоро в +това.

... и маса на Петър Захаринов

Какво ви липсва в София?
Константин: Именно такива пространства. Може да е склад, завод, хале... И двамата участвахме на един страхотен фестивал за дизайн в Белград. (въодушевява се) Провежда се в действащи силози за жито - под тях са изложбените зали, направо между машините. Това дава страхотна атмосфера. На този фестивал правят конкурс, от който наградените отиват в Милано. Пешо беше тази година.
Супер!
Петър: (скромно) Да, бях след селектираните на Young Balkan Designers. Страхотен опит.

Браво! Кой обаче е големият проблем в сферата ви?
Константин: Не може производителите да пренебрегват дизайнерите.
Петър: Според тях това е излишен разход, който не дава добавена стойност.
Константин: (пали се) А всъщност дизайнът е добавената стойност.

Кои са имената в родния продуктов дизайн със световен успех, които трябва да знаем?
Константин: Първият български пробив с награда в Удине, Италия е столът ORT на Илиян Милинов, вече се произвежда от западни фирми. Също Lastika на Величко Великов. Слава Богу, има някакъв подем и дано се появяват все повече качествени хора.

Изложбата Пъзели за живеене е в Credo Bonum до 15 януари

Фотография Васил Танев