По-добре сам, отколкото в токсична връзка

Всички сме чували многобройните клишета как всеки има сродна душа, която все някога ще срещне, как и неговият влак ще дойде и как да бъдеш сам винаги е адски мъчително и тежко състояние.

Обаче има и едно друго клише, на което лично аз симпатизирам повече.

По-добре сам, отколкото зле придружен.

Нека си кажем истината - хиляди хора предпочитат токсичните връзки с онези, които в началото са виждали като идеалната половинка, защото искат да избегнат раздялата и настъпващото след нея. И разбира се, понякога е на- лице и елементът „Какво ще кажат хората“. Без значение дали са колеги, братовчеди, приятели, родители. Все някой от тях би могъл да се превърна в съдник. Нищо, че в повечето случаи на всички тези хора изобщо не им пука за чуждия личен живот, защото си имат свой.

Но между сам и самотен разликата е светлинни години. Връзката не ти гарантира липса на самота и не би трябвало да е средство за лек срещу нея.

Ако не се чувстваш добре и сам, с всичките си позитиви и негативи, как очакваш да си пълноценен и във връзка с някого?

Често самотата е ценен урок, от който можем да научим много и не бива да напускаме класната стая твърде рано, за да не съжаляваме по-късно.

Когато останеш сам, ти свикваш с цялостната си същност и успяваш да си направиш един подробен самоанализ на всички избори, решения и събития в живота си. Сякаш можеш да спреш времето и да пренаредиш пъзела от мисли и чувства като единствения, с когото трябва да се съобразиш, си самия ти.

Но някои се плашат от варианта да останат насаме със себе си за дълго, защото им се струва прекалено лично, прекалено сложно. Винаги им се струва по-лесно и удобно да поддържат обречени отношения, да влязат в ролята на удавници и в готовност да се хванат за многото сламки, с  които животът ще ги срещне; да търсят придружители, чиято компания накрая се оказва лоша или излишна.

В самотата понякога има тъга и себеотрицание, но дали ще я превърнем в агония или дар, зависи изцяло от нас и начина, по който я приемаме.

Тя може да бъде най-ценният ни житейски урок и отговор на хилядите ни въпроси, които рядко се осмеляваме да си зададем. Може да ни донесе куп прозрения и дори да ни вдъхнови.

Вярно, ще заспиваме и ще се събуждаме без нечия топла прегръдка, ще се простим за дълго с романтичните послания и изненади, дребните скандали ще останат в миналото както и чувството, че най-сетне сме намерили своята половинка.

Но ще разполагаме със собствената си цялост и ще поемаме по собствените си пътища без предразсъдъци и нужда от одобрение.

И когато обикнем себе си в самотата и самотата в себе си достатъчно, ще срещнем някой също толкова завършен, за да продължим пътуването си заедно.

Петър Дънов: За всеки човек е определено кой да го обича

Забрави за егото си, ако си във връзка

Със сродната ти душа ли си?