Поли Николова

Запознахме се с Поли още в коридорите на Факултета по журналистика и масова комуникация и понеже сме си чисти медиуми си знаехме, че един ден трябва да ви покажем това момиче. Нещата с главно М в живота й се обобщават с медии и мода, а напоследък второто генерално е превзело терена. Поли Николова е дипломиран журналист, медиен човек на практика и моден експерт по душа, а това, за което нескрито й завиждаме са многобройните й пътувания. От Милано през доста екзотични и популярни кътчета, нашата героиня наистина знае как се опакова багаж и се изчезва за точно 60 секунди. Показваме ти я, защото мислим, че с всички проблеми напоследък ни е  нужно малко слънце, позитивизъм и къдрици. И едно съвременно градско момиче, което знае как да ги комбинира, дори по време на полет.

Събуждам се с огромни усилия и безрезултатни аларми с ужасно звучене, които рядко действат. Обикновено енергията ми идва късно вечер и съвсем логично тялото ми приема, че трябва да поспи поне до обяд на следващия ден.
Не мърдам от вкъщи без дрехи! А иначе сериозно - винаги си нося тефтер, ластик за коса и ключове. Често забравям какво ли не, затова обичам огромните чанти или раници, за да натъпча всичко възможно в тях.
Никога не закъснявам за час при лекаря ми.

Умирам от срам редовно. За какво ли не. Обикновено съм си притеснителна.
Все си повтарям, че трябва да се успокоя.

Идеалната вечер е лятна! Задължително далеч от затворени пространства - на плажа или в планината, прекарана с любими хора и поне малко вино.
Обикновено съм усмихната.

Никога не танцувам на музика, която не разбирам. И когато съм изморена. Тогава предпочитам пълна тишина със списание в ръце.
Падам си по панди, старинни ключове и тефтери, списания с добър дизайн и съдържание, слънчогледи, всестранна кухня и добре приготвена храна, няколко вида спорт, всякакви екстремни преживявания и ... естествено мода!

Беше велико, когато след 2012-а светът всъщност не свърши.
Влизам в огъня заради ... ами аз съм си пироман по природа, но реално - за всичко, което ме вълнува силно и вярвам в него.

Дойде ми до гуша от тъжните лица на хората по улиците и липсата на любов между хората.
Не казвам на никого, че не мога без гушкане. Ето де, казах го.

Под леглото ми има духчето Каспър, един Аладин, шарен хамак и няколко куфара с дрехи и обувки.
Страшно се изложих, когато ... излагам се когато говоря без да мисля.

Майка ми често ми казва ... всяка сутрин ми пише нещо много позитивно и усмихнато, така че ако трябва да синтезирам всичко в едно ще се получи нещо от сорта: „Бъди щастлива, научавай по нещо ново всеки ден, обичай и уважавай хората!".
Искам да остарея като нея, с минимални промени.

Правя се на луда, когато забравя нещо или закъснея за важна уговорка.
Скачам на бой, когато ... о, не скачам на бой, изключително миролюбива съм.

Не си позволявам да обиждам останалите хора и да съм груба с тях. Искам да се науча и да не наранявам никого, но имам да взимам още уроци в тази насока.
Заспивам навсякъде. Когато съм изморена мога да заспя на момента и често ми се случва. Последно заспах в бара на рождения си ден, защото ми беше неудобно да оставя последните гости и да си тръгна.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Добра година и то супер случайно. Сигурно ми е за 5-ти път. О, и Генезис - за приспиване, въпреки че ми подейства по точно обратния начин.
Добри актьори за мен са Антъни Хопкинс, Крисчън  Бейл и Ейдриън Броуди
Харесвам режисьори като Кристофър Нолан, Уди Алън и Стивън Содърбърг - нищо, че нямат нищо общо помежду си.
Няма по-глупав филм от Американски пай.
Много се смях на Омразната осморка.
Планирам да гледам Мостът на шпионите.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам зависи от настроението ми, най-често нещо леко и ненатрапчиво.
Никога няма да ми омръзнат Coldplay, Kings of Leon, Birdy, Lana del Rey
Любимата ми група / изпълнител / композитор е не мисля, че мога да назова едно име, в различни периоди сменям настроения и стилове. Случва се два месеца да слушам класика (докато си пишех дипломната работа в Италия например бях заклет фен на Стравински), а след няколко седмици да усилвам на макс хип-хоп (и с тази мания да се стигне до там, че да се запиша на хип-хоп танци)
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Ed Sheeran
В София искам да дойде /дойдат всички велики световни музиканти, моля! И всички да сме щастливи!

КНИГИТЕ
Любимите ми книги са Да убиеш присмехулник, защото е писана за деца и с герои деца, но в същото време тематиката й е сериозна, а стилът - приятен и лек. Крадецът на книги също е страхотен роман, но за жалост българският превод куца. Бих добавила и Бог пътува винаги инкогнито на Лоран Гунел, която се оказа перфектен подарък в точен момент. Иначе най-вероятно никога нямаше да си я купя.
Сега чета все още се измъчвам с Около света за 80 дни на Жул Верн, май не е моята книга. Хубавото е, че когато дадена книга не ти върви, винаги можеш да се прехвърлиш на някое любимо списание (а те рядко разочароват).
Много ми говорят за Елиф Шафак. И именно защото ме подлудиха, взех две нейни книги, но не...
Най-добре пише без да се замислям дори: Джефри Арчър!
И разбира се - Буковски, любим брутализъм.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото там талантите си проличават истински, има повече интимност между зрител и актьор и усещането е незаменимо.
Пиесата, която ме впечатли, е Някои го предпочитат горещо.
Последно гледах Арт на Ясмина Реза.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията на Annie Leibovitz. Тази жена е наистина велика.
Захласвам се по доста модни фотографи, знайни и незнайни графити артисти...
Последната изложба, на която бях, е на Daniel Buren, в Museo Madre - Неапол.
Преди това се любувах на Picasso в Reina Sofia в Мадрид. За трети или четвърти път влизам на това място, което е бивша лудница... сигурно затова ми допада толкова много.
Любимият ми художник е Може би Винсент ван Гог, заради слънчогледите, звездната нощ и любопитния му живот.

Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея Йорданова