Портрет на Стругаре като млад

Влиза, сяда и си поръчва пилешка супа и свински медальон с гъби. Аз се вълнувам, защото е първото му интервю, той - очевидно не. Махмурлия е, казва ми, че е танцувал снощи много на Future Islands и че не му пука. На 21 е. Прилича ми на Принс, Боуи и наскоро отправилия се към тях маестро Коен. Но е себе си и адски много му отива. Добре, прилича още на Дийн, ама все едно е роден в Полша или в Украйна, в сърцето на тайгата някъде и е бил съвсем сам. Той е Стругаре. Онзи, който изпя Кучеядекуче, с невъобразимия клип в покрайнините на София и в гората на Витоша. Чийто думи се забиха в сърцето ти:

ами, днес е по-дъждовен ден
тежат прогизнали кибрити по джобовете и
колко всъщност ми трябва на мен и на този кибрит
е, честно, не много, само да спре да вали, че сме…
***
това тук е най-тъжната зима някога…

И този, който излезе преди Saul Williams. Но ако не си бил на концерта, няма смисъл да ти разказвам.През цялото време Стругаре говори малко. На два пъти изтърсва “някой в тази стая ме предаде”. И имам усещането, че ей сега предател ще стане и ще го отстреля в главата, защото разпространява абсолютната истина. Слава Богу, не става така. Въпреки че, всичко е адски странно, най-вече начинът, по който ме гледа и отговаря на други неща.

Преди планове
Скоро няма да има фийчъринги, говори сам и пее сам. Ще му e тъпо, ако му кажеш, че е рапър. Но знае какво цели. Повтаря го два пъти. Не е писал като малък поезия, просто става. Ако не стане - не го дава. Не знае „за поет“, може би просто говори красиво понякога.

Още признания
Живее в София от седемгодишен. Готви добре, месо - главно. Работил е в перуански ресторант, получават му се екзотичните манджи. Също така може да борави със струг, умее го от гимназията. Направил е панта за врата. Няма да каже дали има гадже, не е моя работа, уточнява. Скорпион е, но не вярва в това.

Новите неща
Във видеото към “Америка” готви две пилета, завързва ги цели, слага им нещичко вътре и отиват във фурната. Накрая хапват всички. Този път няма жена по сутиен, за съжаление. Ще излезе до месец, обещава. Дотогава ще снима и пусне още едно.

Харесва киното и да го снимат, даже май се забавлява. Стилът си го култивира сам. Работи се върху албум, но няма да е ей сега. По-скоро може би първо по-кратката версия, пет песни. На сцената не се притеснява, готино му е. Просто се качва, за да си свърши работата. И, да, знае какво прави и го прави.

От записа осъзнавам колко много бърборя аз, явно вълнувайки се през цялото време. Той пък ми предлага няколко пъти от свинския си медальон. Отказвам, защото ще ми се доспи и ще ми стане тежко. Кавалерско сбогуване и качване във влака. Махване с ръка. Това последното си го измислих.

Текст Белослава Димитрова / Черно-бяла фотография Яна Лозева / Цветна фотография Т.К. Фичев