“Правим фестивал, за който ние самите мечтаем”. Явор и Джими за Sofia Swing Dance Festival

Точно седмица остава до Sofia Swing Dance Festival - най-големият и пъстър фестивал на суинг танците у нас. В Сoфия на 30 май пристигат танцьори от цял свят, които българската общност ще посрещне за четири вълнуващи дни, в които разноoбразните уроци се редуват с незабравими партита и куп други интересни събития. Вече разказахме подробно за всичко най-важно около фестивала - как да се запишете и какво ви очаква ден по ден може да си припомните тук. А за да ни разкажат отблизо за него, си говорихме със създателя на Линди Хоп България Явор Кунчев и продъкшън мениджъра на SSDF 2024 Дамян Найденов-Джими. Ето каквo споделиха те за собствения си контакт с гостите, безценния опит, интересните истории от фестивала, освобождаването на затворници (не е това, което си мислите), както и за прозвището, което българската общност е получила от чужденците и вече носи достойно години наред: Crazy Bulgarians.

Какви за вас лично означава самият фестивал, какви емоции ви носи?

Явор: Фестивалът e като емблема на това, което се случва в Линди Хоп България. Той е нашето лице, с което представяме общността в Европа. Показва в какво вярваме, кои са ценности ни, как обичаме да се забавляваме. Винаги, когато организираме фестивала, основната ни мисъл е “аз искам да участвам”. С други думи, правим го такъв, какъвто си мечтаем да бъде.

Джими: За мен фестивалът е един сборен пункт на всички любители на суинга в цяла Европа - той е най-вече отворената врата на българите към света. Организацията никак не е лека за нас, но правим всичко по силите си гостите ни да си прекарат страхотно. Неведнъж са ни казвали, че благодарение на срещата със суинг общността, които сме организирали, сме променили нечии съдби: истината е, че хората приемат фестивала като едно много вдъхновяващо преживяване. За всички то е глътка свеж въздух и винаги е очакван с нетърпение: хората се чувстват тук като вкъщи.

Какво се надявате да получите от него, като най-опитни?

Явор: Моята най-голямата награда е следната: в последния ден да видя едни супер скапани и супер щастливи хора. Това е едно особено състояние, в което усмивката не слиза от лицето. Навсякъде около теб има хора, които се усмихват, като те срещат, усещаш благодарността им за това, което са изживели. Ние сме търсачи на един огромен адреналин и го намираме - винаги съм щастлив, когато видя, че нещата се случват и целият фестивал избухва. При тези пикови моменти - тогава си казваш, че си е заслужавало. Един от тях най-често е т.нар. teacher jam, представяне на преподавателите, по идея на Джими. Трябва да видите възторга, с който винаги се посреща техния автентичен джем.

Джими: Ако трябва да го опиша накратко, получавам енергия. Предаваме си енергия едни на други и всяко звено, което я прехвърля на следващите, е нещо, за което сме помислили предварително. Отношението към участниците, към музикантите, към учителите, към всички то е позитивно и грижовно. На всяко едно парти програмата е направена така, че да има различни усещания, различен стил музика, темпо, чувство: за да може да има за всеки по нещо.

Това прозвище Crazy Bulgarians сте го получили след, изглежда, особени заслуги - как точно ви го залепиха?

Явор: То не дойде от фестивала - фестивалът го наследи. Когато създадохме Lindy Hop в началото бяхме вдъхновени, влюбени, ентусиазирани и пътувахме група инструктори навсякъде в Европа - и където и да се появим настроението скачаше на макс. Всички останали го усещаха на международните партита и знаеха кога са пристигнали Crazy Bulgarians. После прехвърлихме същото отношение към партитата си - те продължават до 6-7 сутринта, че даже ни се е налагало да ги спираме изкуствено, просто защото вече наистина се съмва.

Явор Кунчев е създателят на "Линди Хоп България" 

Джими: Прозвището е свързано със свободолюбивия заряд, който носим. Аз смятам цялостно, че в България излъчваме изключително свободен дух, който е наше голямо преимущество и не навсякъде съществува. Ние не поставяме ограничение за нищо. А хубавото е, че когато не налагаме ограничения, всички сами започват да контролират ситуацията от уважение към свободата на другите: това пак е нещо много характерно за нас.

Дамян Найденов - Джими е един от най-популярните танцьори и организатори в българската суинг общност

Имате ли топ история от фестивала, която веднага ви идва наум?

Явор: Много са, но фестивала, който направихме през 2020-та по време на пандемията, беше наистина топ. Изолацията беше свършила, но голяма част от мерките бяха останали. Тогава се наложи да направим ПСР тестове на всеки един участник - включително на хигиенистките, на барманите, на всички до един. И може да си представите, когато се оказа, че няма нито един положителен тест, каква ескалация на енергията настъпи. Бяхме прекарали месеци наред вкъщи, а точно за нас, които обичаме физическия контакт, фестивалът бе направо спасение.

Джими: И една случка от същия фестивал. Един от международните инструктори, които трябваше да ни гостуват, го задържаха на летището и искаха да го екстрадират и то в Бразилия - тогава Бразилия беше под особени рестрикции, тъй като имаше по-голям брой случаи с коронавирус. Успяхме да го задържим в затвора на летището и през това време направихме всичко възможно, за да се сдобием с документ, с който да го освободим. С държавна помощ получихме декларация, че танцьорът е виден културен деец и допринася за развитието на българската култура. Което си беше факт, както и това, че PCR тестът му беше чист. Така го освободихме от затвора на летището и той се присъедини към нас.

10 години не са никак малко време, особено за толкова бързо променяща се общност: каква е тя сега, един юбилей по-късно?

Явор: Един показателен пример - на първият SSDF бяхме 120 души, от които 15 бяха чужденци. Сега сме стотици, а пропорцията е обратната - идват много хора от цял свят, които ни познават отлично.

Джими: Самите ние се развихме. Станахме професионалисти, натрупахме опит. Научихме се да изпипваме всеки един детайл, да влагаме мисъл и идея във всичко. Програмата ни стана разнообразна, интересна, обогатявахме я непрекъснато. Извървяхме дълъг път, който продължава.

Как самите чужденци ни възприемат, какви са отзивите им, както и химията с българската общност?

Джими: Химията е много силна - ние сме известни с това, че сме страхотни домакини. Тук всички обичат да посрещат чужденците, бързо се сприятеляваме. Характерно за нашата общност е и че много често приемаме гостите си направо вкъщи - подобно на каучсърфинг. Нещата стават мигновено, всичко “щраква” на минутата.

Явор: Между другото, нашето гостоприемство и способност за бърз контакт наистина е нещо специфично за страната ни. Не винаги го усещаме по същия начин, когато сме навън. И покрай фестивала си дадох сметка колко е хубаво, че сме носители на подобна народопсихология.

Джими: Впрочем, повечето танцьори, които идват тук, или нищо не са чували за България, или основно негативни неща. След всеки фестивал, предразсъдъците им не само, че вече са напълно елиминирани, а даже са убедени в обратното - че България е прекрасно място. Не бих спорил - така е. Фестивалът е една от причините да съм на същото мнение.

• Фейсбук страница - www.facebook.com/events/1756902694804909

• Инстаграм - www.instagram.com/sofiaswing/

• Сайт - www.sofiaswing.com

• Линди Хоп България - www.lindyhop.bg