Предавам нататък

РЕДАКТОРСКА БЕЛЕЖКА: Познавам Наталия от много време - майка е на една от най-близките ми приятелки. Преди време сънувах как едно от първите неща, които искам да направя като редактор на Sofia Live e рубрика, продължение на едно от нещата, които е оставило най-голям отпечатък върху съзнанието ми - предаването Предай нататък, на което Наталия беше водеща. Две седмици по-късно, тази рубрика вече е факт. Това не е интервюто, което ще прочетете навсякъде. Това е една история. Добре дошли в историята на Наталия.

СРЕЩАМЕ СЕ с двайсет минути закъснение пред редакцията. Тя ме вижда, усмихва се, хваща ми ръката и ме целува по двете бузи. Аз нея също. Винаги го правим. Традиция е. Качваме се в редакцията, запознавам я с екипа и само няколко минути по-късно разговорът ни тече по-живо, отколкото бях могъл даже да си представя. 

Известността никога не е била нещо, към което съм се стремяла, тя просто е следствие от нещата, с които съм се занимавала с много сърце. Мисля, че си е и личало. Винаги съм правила това, което ми е доставяло удоволствие; това, в което виждам смисъл. Правила съм го с вдъхновение и с много вдъхновяващи хора около мен. И с много любов, разбира се. Аз просто имах късмета в продължение на десет години да разказвам истинските любовни истории на истински хора. А те са толкова вълнуващи и разнообразни, колкото е разнообразен и самият живот, защото най-добрият сценарист е, оказва се, точно той. Никой не може да претендира да го надскочи. И, да, имах късмет и с Море от любов, и с Предай нататък, което беше едно своеобразно надграждане на Море от любов. В първия формат събирахме хора и им помагахме да възстановяват своите връзки и отношения, докато във втория имаше един дълбоко социален момент. Помагахме на хора в тежки за тях времена, когато имаха проблеми със здравословното им състояние или преминаваха през материални катаклизми в живота.

Повече от благодарна съм на всички мои герои от Предай нататък, защото това са хора, които ми споделиха най-интимните кътчета от техните преживявания и ме направиха пряк участник в живота им за определен период от време. Накараха ме да видя как човек, когато мине през огромни препятствия в живота си, става по-добър и започва да оценява малките неща. Умее да вижда живота в неговата цялост, да му се радва и да благодари на Бог във всеки един ден, че има шанса да живее и да бъде себе си. В този смисъл аз и екипът на Предай нататък някак си попихме от белотата на духа на всички наши герои. Няма да лъжа. Четейки всичките писма, които все още пристигат, даже година и половина след като форматът вече не съществува, с целия екип сме ставали свидетели на едни наистина много, много трагични житейски съдби. Естествено сме и изпитвали страхове като хора, като родители. Но това е нормално. Емоционално те засяга това, което четеш. Чувстваш се застрашен, защото животът е непредвидим. Със сигурност обаче сме станали по-добри хора. Не само защото сме помогнали на стотоци наши герои и пред очите ни животът им се е променил, а защото на финала на всеки един наш епизод винаги имаше един човек, който е инициатор на цялата тази история. Точно тогава емоцията взимаше своя връх.

Благодетелите на Предай нататък в по-голямата си част наистина нямаха нужда от реклама. Една от денталните клиники, с които работехме например, и сега има достатъчно много работа, която й носи достатъчно много пари. Но тези хора в рамките на четирите години успяха да помогнат на няколко наши герои да възстановят усмивката си. Няма да забравя как едно момче беше потърсило екипа ни с думите, че не може повече да издържа майка му да става през нощта и да плаче, да се крие от него и всичкото това само защото не може да си намери работа. Тези благодетели наистина нямаха нужда от реклама. Много важно, че на края на предаването ще кажа “Благодарим Ви, вие сте част от нашия екип”. Това са едни адски сърцати хора, които когато се срещнат с една такава човешка история, наистина не могат да останат равнодушни. Именно на това научи и нас Предай нататък: да не оставаме равнодушни. Научи ни на човечност, чистота, сърцатост, съпричастност, умение да се радваме на малките неща, да ценим живота и да си даваме сметка, че каквито и върхове да докосваш, каквито и успехи да постигаш, винаги трябва да си в състояние да съхраниш моралния си облик. Но най-вече - Предай нататък ни напомни да сверим часовниците си и да останем верни на ценностната си система. И да помним, че човек е преди всичко задължение, чак след това е свобода.

Нямам любими герои от Предай нататък. Малката Еми, която в момента е любимото дете на омбудсмана Мая Манолова, живееше със своите родители в Перник и никой не беше чувал за нея. Подарихме й цяло предаване и тъй като мечтата й беше да бъде водеща, ние й дадохме точно това. Тя имаше рожден ден, когато аз се появих в живота й. С екипа пътувахме към нея и си бяхме сложили островърхи шапки за рожден ден и пеехме Тралала, тралала, на рожден ден ела. Ще ядем, ще ядем вкусна торта с крем. Еми е едно адски будно и вербално дете, което облича в думи всяка своя емоция. Наистина много я обичам. И не, не аз съм Предай нататък, защото бях водеща. Героите са Предай нататък. Когато срещнеш човек като Еми, ти не можеш да не се вдъхновиш. Ти ходиш една педя над земята и искаш да преобърнеш света на малката Еми. И точно така се случват чудесата - тази енергия е заразна. Според мен именно това е останало у хората - заразната любов и доброта, от които Предай нататък изобилстваше.

Можеш да предадеш нататък чрез вдъхновяващи примери за хора, за които четеш и усещаш светлината им. Искаш да бъдеш като тях и да правиш като тях. Дядото на Солунска 1, който продава авторски картички. Това е пример, за който си заслужава да прочетеш. Ако излезеш на улицата и положиш най-малкото усилие да опознаеш историята на първия човек, когото видиш, можеш да извлечеш огромни житейски познания. Именно любопитството е джижеща сила номер едно. Запази любопитството си живо. Ако усетиш, че то замира, дай си почивка. Отиди някъде, разглеждай, прави нещо, за да го събудиш отново. Умре ли любопитството, умрял си и ти. Но и деликатност трябва. Не можеш просто да почукаш на вратата на някого и като ти отвори да започнеш да надничаш в хола. Трябва и да го гледаш в очите. Ако подхождаш с разбиране, съпричастност и деликатност, винаги ще запазиш достойнството на човека срещу теб ненакърнено. Винаги трябва да си в обувките на събеседника си. Това дава най-истинската и най-честната картина за всичко. И когато питаш, и когато отговаряш.

Искам да чета [Предай нататък]. Искам да чета откровенията и да гледам портретите на хора, които ме зареждат и ме вдъхновяват. Хора, които ти разкриват една нова Вселена. Много хора са егоцентрични и си мислят, че целият Космос се върти около егото им. Това е по-скоро един много успешен начин да се самоубиеш. Искам да виждам хора, които предизвикват щастие. Хора, които ме презареждат. Това е нещото, което искам да виждам и в Предай нататък, и в живота.

Фотография Славея Йорданова

Наталия е журналист от трийсет години, като в последните десет е била водеща на две от най-обичаните български предавания - Море от любов и Предай Нататък.

 Христо Станчев е редактор на Sofia Live и създател на рубриката Предай нататък, която служи като продължение на наследството на Наталия.

 Предаването Предай нататък е вдъхновено от филма Pay It Forward, с който сестрата на Наталия, Лана, започвала всяка от първите си лекции с нови студенти.