Професия златотърсачка

От известно време насам въпроса за това коя е най-древната професия в света има и един нов отговор - Златотърсачка.

Обикновено тези жени могат да бъдат разпознати на мига - облечени натруфено и често безвкусно с надеждата да изглеждат шик, с два тона грим, който изобщо не им отива (в повечето случаи закупен от Алиекспрес), задълнително с по един златист, розов или леопардов аксесоар и прическа офермена със солидно количество пяна и лак, декорирана с екстеншъни.

Още от най-ранна възраст, златотърсачката е мечтаела за великолепни замъци, розови понита, красиви принцове и приказен живот. Когато са я питали каква иска да стане като порасне, без да замисля е казвала, че ще стане Барби или Принцеса. А и как иначе? Нали само така Принца ще може да се ожени за нея?

В ученическите си години, не се е впечатлявала особено от момчетата на нейната възраст от скромни семейства, защото те по нищо не са приличали на нейния идеал за мъж - успял (без значение как и с какво) и много богат. В съзнанието ѝ отдавна е било втълпено, че без лукс и пари любовта не може да съществува за това тя предвидливо е започнала да се оглежда за "подходящия".

Понякога това е било момче от горните класове с богати родители, а друг път отдавна завършил младеж със съмнителен бизнез и скъпа кола.

Но както добре можем да се сетим, тези персонажи не са примирали от възхищение по нашата героиня и отношенията им най-често били за една нощ, като разбира се, винаги тя е правила първата крачка. Крачката, която в нейните очи е била от изключителна важност и с нейна помощ е трябвало да стигне по-бързо до красивия замък.

Накрая обаче, си оставала само с плановете, докато не се появи някоя нова плячка.

С напредването на времето, златотърсачката започнала да има повече изисквания към своя бъдещ мъж и скъпите подаръци и почивките на екзотични места, били неин основен приоритет.

В момента, тя отново е на лов за някой идеален и достатъчно заможен. Любимите ѝ места са клубовете, където уж случайно да се запознае с "новата си любов", с още по-голяма банкова сметка. Опитва се да изглежда непринудена, интересна и загадъчна, но остава все така прозрачна.

Вече отдавна не я интересуват външния вид и годините на перфектния, стига да може да ѝ даде всичкия лукс и блясък на Земята, защото тя е принцесата, все пак. Имало е кратки моменти, в които се е питала дали да не стане независима и да си намери работа като другите, но после веднага е отхрърляла тази ужасна мисъл.

Работата, учените и изобщо труда и усилията са за простолюдието. За какво да се мъчи с такива неща, като накрая ще се ожени за някой галантен чичко паричко, който ще я изненадва с диамантени бижута, ще ѝ подарява мерцедеси, ще ѝ резервира хотели в най-скъпите курорти и ще я обича безусловно?

Само че до момента такъв, който да е поискал с нея нещо по-сериозно не се е появил. Но тя не се отказва и продължава да търси. Защото е убедена, че короната и замъкът ѝ принадлежат по право. А и нали трябва да целунеш много жаби (грозни богаташи) за да се появи Принцът (красивият милионер, който няма да те зареже никога)?

Ако жените са Март, то мъжете са Април.

Приказка за златотърсачката от мъжки пол

Най-странните професии на света