Радослав Чичев

Кой е героят на нашето време?
Нашето време не се нуждае от герои. Ако го разберем, това време ще стане наше. Време на споделеност.
Чий скелет криеш в гардероба?
В гардероба ми има само плашила, скелета аз си го нося.
Какво пише в записките на психопата?
„Сложи си чехлите на определеното място."

Имаш ли лек против спокойствие?
Пълен работен ден.
Кого би убил, присмехулнико?
Никого. Надявам се също така да не се превърна в присмехулник. Е, може би понякога бих бил на себе си, без да се самоубивам, разбира се.
Последното ти влизане с взлом?
Всяко зачитане на книга е влизане с взлом. Правя го непрекъснато.

Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Аз съм от шутовете.
Как би умрял във Венеция?
Както и в София. Но музиката няма да е на Малер, а на Чайковски.
За кого би надул вечерния тромпет?
За бездомните. Другите могат и сами да си надуват свирката.

Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Бог.
Какво напипва лявата ръка на мрака?
Предполагам - светлина.
Къде изчезна повелителят на мухите?
Котешката лапа, ли?

Какво чете Кафка на плажа?
Сънищата на хлебарката от Аугусто Монтеросо, в превод на Нева Мичева.
„Имало едно време една Хлебарка на име Грегор Самса, която сънувала, че е Хлебарка на име Франц Кафка, която сънува, че е писател, който пише за един служител на име Грегор Самса, който сънува, че е Хлебарка."

Кой хърка в котешката люлка?
Госпожица Мър.
Какво пият на улица „Консервна"?
Все тая, не ме интересува. Най ми харесва обаче това, че на нея кучетата се усмихват.
Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Добрина.

Какви пораснаха синовете на Великата мечка?
Чудесни лилипутчета.
Какво закусват шампионите?
E219 и E459.
Как се справяш с пяната на дните?
Гмуркам се в нея, тя да се справя с мен.

Къде прокарваш острието на бръснача?
По молива. Заострям го, за да напиша - Бунюел и око.
Какво вижда конникът без глава?
Йоан Кръстител.
С кого е нежна нощта?
С лятото и с пролетта... И с уморените също.

Какво има на юг от никъде?
Изток от рая.
Какво си купи от панаира на суетата?
Там всичко е безплатно.
Какво расте в тайната ти градина?
Вяра и надежда, които понякога стават доста уродливи, когато занемаря грижата си по тях. Трябват усилия, за да поддържаш такава градина.

Къде беше през 1984-та?
На много места, но това го помня... „Мамо, виж дугата улана". Което означава: „Мамо, виж другата луна". Пътувайки с колата на татко - Škoda 120L, към нашето китно Черноморие, от време на време съм поглеждал към луната, мислейки си, че всеки път тя е различна, че е друга. Не съм можел да проумея защо не я подминаваме и затова съм си мислил, че са много луни. Живял съм в утопията на детството, докато моите родители са живеели... нещо друго.

От кого се криеш в червената трева?
От никого, просто си лежа и си гледам сините облаци и бялото небе.
Какво ловуваш в норвежката гора?
Не ловувам, а съзерцавам. Без да мърдам, чакам да мине някоя сърна и да изчисти мислите ми.
Някой, с когото се шляеш?
Еха, много обичам да се шляя. Понякога и като Кортасар.

Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще гния сладко.

Радослав Чичев е селекционер на българското участие
на международния фестивал София: Поетики 2013,

Фотография Васил Танев