Радослав Парушев

Посреща ни в неговата адвокатска кантора, малко след онлайн премиерата на поредния му сборник с разкази Само за напушени. Предстои физическа среща с феновете тези дни. Става ясно, че книгата, за чието разпространение лично се е погрижил авторът, разбива всички класации, а хората не спират да я поръчват. Можело значи! Нека Чарли ни разкаже повече за тази литературна революция и други важни неща около неговата личност...

Събуждам се от подвикванията на 11-месечната ми дъщеря. Стои права в кошарката си и ми вика "Ехо!" "Охо!", и "Ехо-хо!", в смисъл: "Стига си спал, ебаси, ставай, светът е прекрасен и те чака да му се радваш!"
Не мърдам от вкъщи без твърдото си убеждение, че светът е прекрасен, само се нуждае от леко подбутване чат-пат. Без пари и лични документи също не излизам.
Никога не закъснявам. За работни срещи съм закъснявал общо два пъти от началото на века досега, с не повече от 10 минути. Много се дразня, когато закъснявам, не го толерирам и у другите.

Умирам от срам, когато пръдна по време на секс, както и когато другото лице го стори.
Все си повтарям, че в тази страна живеят не само селяни и трябва да престана да си мисля, че живеят само селяни. 
Идеалната вечер е, когато детето заспи преди 22:00 часа, за да имаме с майка му малко време един за друг.

Обикновено съм в добро, леко бойно настроение.
Никога не танцувам на трезво.
Падам си по жена си. Е, като всеки нормален мъж, си падам и по Марион Котийяр и Леа Сейду. Жена ми не възразява особено, защото смята, че нямам никакъв шанс да ги срещна на живо.

Беше велико, когато първоначалният тираж на новата ми книга Само за напушени се изчерпа още преди официалната й премиера.
Дойде ми до гуша от политически проекти на бившата ДС, маскирани като нещо друго.
Не казвам на никого, че се отвращавам от неолиберализма. Ще вземе да ме разприятели половината фейсбук. Също и че, когато мариновам телешки стекове преди печене, освен задължителните черен пипер и сол, добявам и 3-4 капки балсамов оцет, няма го в никоя рецепта това.

Под леглото ми има празни бутилки от минерална вода, както и всички останали предмети, които дъщеря ми крие там, не мога да разбера защо, подозирам - тя също. 
Страшно се изложих, когато пак е свързано с пърдене, стига!
Искам да остарея като о, това е лесно - като Мик Джагър.

Правя се на луд, когато в съдебно заседание усетя, че губя делото, но има още седемнайсет начина да го отложа с още половин година, като ще го губя, поне - да не го спечели другото копеле, поне - не днес.
Скачам на бой, когато не скачам на бой, това беше през деведесетте.
Не си позволявам да пърдя силно в съдебно заседание.  

Заспивам на пълна тишина и мрак.
Общо взето, съм все още доста неизвестен, и понеже не се занимавам с футбол, с поп-фолк и не съм проститутка, нямам шансове да стана известен в тази страна. А световно известен ще стана със следващия си роман, който, най-вероятно, ще излезе директно на английски.
Много се смях на последния опит на Бареков да влезе в политиката. Хем, горкият, вече е наясно, че е напълно бита карта, хем, обаче, си я има някак странно култовата, весела селяндурщина, с лафчетата, с прическите и с всичко му останало...
Планирам да видя Санкт Петербург, Дания, Норвегия (отново). Ама трябва да стане по-топло, за всичките тия.

Животът се оказа не за всеки.
Никога не съм писал книга, която да бяга от нещо. Да бягат другите, селяните да бягат.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Allied - филмът, по време на снимките на който, уж се били забили Брад Пит и Марион Котияр. Рядко тъпа холивудска боза, действително - не го гледайте. На другия ден гледах Това е само края на света, дето спечели Кан, пак - с Марион Котияр, е даже - и с Леа Сейду. Рядко глупаво, маниерно канадско-европейско клише. Животът е прекалено къс, за да гледате и този филм. Вместо това, бързо преговорете кавото на Wes Aderson ви лиспва от кинокултурата - например Life Aquatic with Steve Zissou, който съм гледал само два пъти, но мисля да гледам поне още два.
Най-големият актьор за мен е Джеръми Айрънс.
Харесвам режисьори като Фатих Акин, Уес Андерсън, Димтър Коцев - Шошо.
Няма по-глупав филм от почти всички български бози, за които продуцените им взимат по един-два милиона от НФЦ и след това филмите стават, общо взето, само за подпалки.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам пънк - класически и съвременен американски пънк. И Хендел. Също си свалям и саундтраци на филми, които са ми харесали - в момента точно въртя този на "Младият папа".
Никога няма да ми омръзнат органовите концерти на Хендел, Бранденбургските концерти на Бах, първият албум на Секс Пистълс, всичко на Ролинг Стоунс, всичко на Ийгълс ъф Дет Метъл.
Любимата ми група е Ролинг Стоунс.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Металика през 99-та в Пловдив.
В София искам да дойдат американските танкове. И да останат.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Сто години самота - съвършеният модерен роман, макар самият Маркес да не ми е на върха на личната класация.
Сега чета пробвам се пак с последния на Мартин Еймис The Zone of interest, но ми върви много тегаво. Обожавам Мартин Еймис, но това, явно, ще му е първата книга, която май ще скипна.
Не смеят много да ми говорят, известен съм с критичността си.
На български най-добре пиша аз. От чуждоезичните колеги бих споменал най-вече Борхес, айде - и Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Обичам текстовете за театър на Стефан Иванов, Георги Тенев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е съвременното визуално изкуство във всичките му проявни форми - особено, когато има смисъл, когато реално провокира реакция вътре в мен.
Последната изложба, на коятo бях - преди месец, в Moco musem в Амстердам - обща изложба на Banksy и Warhol - да, комерс, малко, но трябва да се види. Пък и, да ви кажа, не представляваше само едни найлони, поставени върху езеро. 
Любимият ми художник е кумът ми Иван Мудов

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова