Рафи

Включваме се в инициативата #StayTrueSofia на SoSofia и Ballantine’s в търсене на интересните образи на София. Но тези, за които не се сещаш веднага, а това най-често са хората, които имат най-любопитните истории - тези, които виждат града и хората му с други очи и пазят истинските му истории.

На staytrue.bg можеш да се запознаеш с музикантите на Народния, гид от Free Sofia Tour или продавач от символичния площад Славейков. Можеш да погледнеш на града отдолу през очите на обущар от емблематичен клекшоп, или отгоре в историята на директора на ТВ кула Копитото, и да чуеш истории за хората на столицата от фотографа на People of Sofia. София Нощем е видяна през погледа на Мартин Михайлов от Сторежа и Терминал 1, а за музикалните символи на София от 50 години разказват от първо лице Щурците. След Рафи от Мимас, сега ти представяме Ники от Софийското метро.

"Дойдох тук от Багдад, Ирак, преди 25 години, защото исках да живея в мирна страна. Исках да създам семейство и да водя нормален живот. Човек не може да си представи колко е важно да има мир, докато не заживее в страна, в която винаги е имало проблеми." Така Рафи ни казва за решението си да създаде семейство и живот в България. А той има какво да ти разкаже.

Как реши да дойдеш в България, а не в друга европейска държава?
Аз бях чувал вече за България. Между 1 и 6 клас живеех в Полша. Имахме там една игра, при която на празни капачки от кока-кола слагахме знаменца на държави. Така научих повечето държави (смее се). Така научих и България. Когато войната се разрази по-тежко и реших да напусна Ирак, българското посолство беше единственото, което беше отворено при нас. Стана лесно и бързо, изкарването на виза не беше скъпо, нито ми трябваха връзки.
Бързо ли започна работа в Мимас?
Не, от 1996 съм тук. Преди това работех в една фурна две години, преди това и други неща. Но първите 1-2 години не ми се налагаше да започна работа спешно - семейството ми имаше средства и ми помогнаха. Но в един момент ме измамиха с парите - и то най-близките ми хора! Щях да остана на улицата, ако не започна работа и така се хванах като шофьор, после в пекарна, а най-накрая и тук. В началото помагах в кухнята, белех картофите, режех зеленчуците за салата, но постепенно минах на фалафелите и оттам - зад дюнерите.

Как се насочи към бързото хранене?
Аз съм завършил музикална консерватория с лютня - дюнерите не са моята професия. Но, когато бях млад, се наложи да се боря с живота и да си изкарвам хляба. Което нямаше как да се случи с музика.
А с музика занимаваш ли се още?
Не, от много години съм я оставил. Завърших след 6 години следване и сега правя дюнери и фалафели.
Не ти ли липсва свиренето?
Много ми липсва, да, но вече съм забравил и да свиря. Вкъщи нямам лютня, не съм си и купувал. Нямам желание да си взема - времето ме притиска и когато не съм работа, гледам да си отспя от нощната смяна, да си видя детето и жената и да свърша някакви задачи, които са се събрали.

Прибираш ли се до Ирак?
Откакто дойдох в България преди 25 години, съм я напускал само за ден и половина до Румъния.
Изпитваш ли носталгия?
Май само България ще ми липсва, ако я напусна. Бях за ден и половина в Румъния, за да видя вуйчо ми и ми липсваше домът тук.
Какъв искаше да станеш, когато беше малък?
Исках да стана дипломат като татко. Всъщност, покрай работата му съм роден в Япония, живяли сме къде ли не и се прибрахме в Ирак през 1984. Живях там до 1991 и дойдох тук.

По кое време работиш?
Изцяло през нощта. Обичам да работя през нощта, за да имам време през деня.
А кога спиш?
Когато има време (смее се). Иначе, когато мога обичам да тичам в парка. И съм обикалял много в България. Почти цялото Черноморие, отделно Плевен, Русе, Видин, Пловдив.
Какво правиш през деня?
С жена ми и детето ходим в парковете, водя майка си по доктори, карам колата на сервиз - съвсем обикновени неща. Ако имам време, ходя да пийна кафе някъде.

Какви хора си взимат дюнери нощно време?
О, всякакви хора. И най-често такива, каквито не можеш да видиш през деня. Пред Мимас са спирали много скъпи коли на хора с много пари. Минават хора на изкуството. Идват студенти и ученици. Но най-вече млади хора. Шарен свят.
Проблемни има ли?
Е, през нощта винаги има и пияни или дрогирани. Но и те са гладни, и те ядат (смее се).
А известни хора?Онзи ден при нас при нас минаха Ваня от Като две капки вода и жена му. Евгени Минчев минава. Йоана Буковска също идва често. Преди години Слави Трифонов минаваше. И много чужденци минават.

Има ли нещо по-специално в дюнерите и сандвичите на Мимас, че са толкова популярни?
Най-важното сигурно е, че това са първите дюнери в София, ако не и в България. Има едно момиче, което родителите му го водеха при нас, когато беше на пет. Сега е на 25 години и още идва при нас. Другото е, че правим истински дюнери. Зареждаме с качествено месо, хубави подправки, сосовете ни са добри.
В Ирак такива на вкус ли са дюнерите?
Почти. Има разлика между месото тук и месото там. И някои подправки ги има само там, други само тук. Но отдавна сме намерили най-добрата комбинация и напасваме съставките.

Има ли нещо, без което не работиш?
Не, нямам ритуали или специална подготовка. Влизам, мия си ръцете, слагам престилката и захващам да работя. Затова и обичам нощната смяна - всичко вече ми е готово, дюнерите и салатите са наредени, от мен се иска директно да правя сандвичите. А първата смяна иска да редиш салати и месо на шиша, пълниш фритюрниците, загряваш мазнината, режеш картофите. Повече време отива в подготовка.
Как се реди месото на шиша, че не пада?
(смее се) Всички се чудят, а е много лесно! До чалъм е, няма тайна.

Каква е София, когато си тръгваш от работа?
Аз си тръгвам рано сутрин - към 4. Градът по това време е много мръсен, още не са минали боклукчиите. Ако видиш човек, той най-често е много пиян, за съжаление. Но хубавите неща са повече. Основното е, че градът е много тих. Тихо и спокойно е. Въздухът е чист. Много обичам да се поразходя, като свърша работа, даже обикалям уличките наоколо, преди да се прибера - аз живея на Любен Каравелов, съвсем наблизо.
Какво най-често си взимат хората?
Отдавна всичките ни предложения са еднакво любими на клиентите. Иначе най-много обичам да правя дюнери. Най-бързо е (смее се). Освен това ям само дюнер.

Още истински истории за София, виж на staytrue.bg.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Венета Паунова