Rawk'n'Roll

DIY поредицата продължава със силно хмелна среща с едни от най-симпатичните направи-си-сам промоутъри наоколо, благодарение на които в последните години видяхме имена като Karma to Burn, O Children, Ufomammut, Windhand, Crippled Black Phoenix и Solstafir. Предстоят и още. Още много, надяваме се. От момчетата от Rawk'n'Roll разбираме все по-ясно какво значи стоунър рок. И защо е по-добре той да бъде по-езотеричен, по-шумен и по-ретро, за да бъде по-истински. Като самите тях.

Какво е общото и различното между уебзина rawknroll.net и промоутърската фирма Rawk'n'Roll?
Мартин: Целта им е еднаква - повече хора да чуят музиката, която ние толкова харесваме.

Началото на цялата авантюра ми се струва далечно. Не защото сме стари, а защото доста неща се случиха оттогава.
Мартин: То започна без да искаме - през лятото на 2003, когато разглеждах стар брой на списание ХАОС, в който ставаше дума за Spiritual Beggars и Orange Goblin. Тогава бях на 18 и изобщо не бях чувал за термина „стоунър“. Изобщо тогава определенията малко ме вълнуваха. Но попаднах на тая дума, а после и на сайта stonerrock.com. Оказа се, че това е точно музиката, която бях търсил толкова време - едновременно тежка, но и рокаджийска, и с много блус.

Колко време зад Rawk'n'Roll беше само ти?
Мартин: Една седмица! (смее се) Писах на едно родно рок списание и им предложих да пиша материали за подобен тип групи, но те не проявиха никакъв интерес. Аз им теглих една и реших да направя нещо мое. Резултатът е, че след всички тия години има много хора, които първо са започнали да пишат в Rawk-а, а чак след това професионално някъде другаде.

Кои бяха следващите?
Мартин: В самото начало имаше още едно момче, на което даже не помня името. Пиеше доста, слушаше само дуум, ходеше по гащи и яке, у тях беше пълно с дискове, а на едната стена беше написал с боя за обувки - „Ботев“. (смее се) Впоследствие друг пич - Цацко, който никога дори не съм срещал, направи динамичен сайт. Човекът решил да става програмист и понеже най-лесно се учи от опит, направи един по-различен rawknroll.net. Сайтът не е мръднал оттогава. И поради този факт в момента направо следваме тенденциите - rawknroll.net е мобилен и бърз, защото навремето всичко беше оптимизирано за ниска скорост и малки екрани.

Мартин

Един вид - Rawk-ът е модерен в своята консервативност?
Мартин: Ами, да, трябва да има някаква доза консервативност, такава е и музиката, която слушаме.

Как се появиха Ивайло и Иван?
Мартин: Ивайло дойде на един купон у нас през зимата на 2004. Помня добре, че до сутринта слушахме Josiah - една британска банда, за която можем направо отделно интервю да направим.
Ивайло: Помня, че се събудих на пода в Дружба и изпълзях в съседната стая, в която бичеше нещо като демозаписи на Дженис Джоплин с китарист Джими Хендрикс. Оказа се албум от същата година (2004). Така намерих одежди на това, което винаги съм харесвал и търсел в музиката - шумен рокенрол с фъз китари и блус основа. Марто ме викна да пиша в сайта и всъщност, тогава изобщо започнах да пиша някакви публикации. Ако не беше Роука вероятно днес изобщо нямаше да съм пишещ журналист.
Иван: Аз съм израснал с Iron Maiden, впоследствие - Black Sabbath и Candlemass. Имах и един пънк период, в който чух за Fu Manchu. Чак тогава разбрах, че съществува нещо като стоунър. Започнах да свалям такава музика от разни сайтове и така започнах да търся други хора, които слушат подобни групи, защото музиката е споделено изживяване.

Иван

Някои хора си задават въпроса „Защо тия пичове правят стоунър концерти?“. И бързо си отговарят сами - „За пари, разбира се“.
Иван: Ако има някаква заблуда в България, по-голяма от заблудите, които поднася всяко правителство, то това е, че ние изкарваме пари от тая работа. Никой не схваща, че не сме промоутъри, а най-обикновени фенове, които правят всичко само с желание.
Мартин: Казано накратко, от последните 3 концерта сме назад с 2 хиляди лева. Ето и едно хубаво описание на мотивацията - вместо 4 души да дадем по 200-250 лева, за да отидем в Солун да гледаме дадена група, с тия 800-1000 лева ще платим за клуб, апаратура и хонорар на същата тая група. И така да обогатим културния живот на нашата столица! (смее се) Вместо да съм в Солун, обграден от непознати, мога да съм тук, заедно от приятели - съвсем друго е усещането.
Иван: Концертът на Mono, например, го мислим и готвим от 2 години. Свързахме се с мениджмънта, следихме откъде минават. Сега, покрай обявяването на датата, се свързахме с японското посолство. Предложихме им сътрудничество, защото това е първата японска рок група, която ще свири в София. Те директно ни казаха, че не могат да помогнат с пари, но могат да асистират с нещо друго. Ние решихме, че може би ще ни предложат да поемат престоя на групата или поне да им организират една нормална, японска вечеря. А те ни предложиха патронаж. Което значи някой от посолството да излезе преди концерта, да изнесе реч и да си припише заслуги за нещо, което ние съвсем сами сме направили. И държа това да бъде казано, за да не си мислят някои хора, че сме просто брадати пичове, които изкарват сума ти пари и пият скъпи бири. Защото ние наистина пием скъпи бири, но парите за тях не са от тия концерти.
Мартин: Абе, истинските промоутъри гледат да заделят нещо за себе си. А за нас остава кефът и парче пица след лайва в любима малка квартална пицария. Ей, това ми е любимият момент от концертите - пицата! (смее се)

Иво

Как се решихте да направите тази стъпка?
Иван: Ами, ние вече бяхме говорили по въпроса да направим нещо...
Мартин: ... но Макса (Максим Стоименов - барабанист на Mental Architects, Brond и Voyvoda) ни изпревари и вдъхнови с концерта на 1000mods. Това е гръцка стоунър банда, която действа на изключително високо ниво.
Иван: Той направи нещата преди нас, защото организацията ни е доста по-хаотична. Даже се учудвам, че последната година успяваме да действаме така стройно. Въпреки че и тримата имаме бради, всъщност сме доста различни хора. (смее се)
Мартин: Единият има плочи на Yes, а другият на група, която пее „I don't wanna fuckin' listen to Yes“. (и тримата се смеят)

Първият концерт, който искахте да организирате - на Karma to Burn през зимата на 2011, пропадна. Този фалстарт не ви ли обезкуражи?
Мартин: Не, изобщо. Само ми стана ясно какви наркомани са всички музиканти. А букинг агентите - бетер!
Ивайло: Целият проблем дойде от букинг агента на групата, който беше толкова неадекватен, че се хванах за главата. Пропадането на лайва само ни амбицира, и то зверски.
Мартин: Е, някои са доста по-нормални. Ufomammut например ни върнаха част от парите, които им бяхме изпратили. Ей така, щото се изкефиха и са пичове.

Какъв е най-големият плюс от организирането на тези концерти, встрани от това, че виждате любими банди?
Мартин: Че за година изкарахме на сцена български групи, които преди това имаха между 1 и 5 концерта изобщо. Свежи, модерни, адекватни музиканти.
Ивайло: На мен дори самите концерти и срещата с хората ми стигат.

Crippled Black Phoenix

Може ли да кажете помпозно, че тия групи нямаше да съществуват, ако го нямаше Rawk-а?
Мартин: Тези хора със сигурност щяха да се занимават с музика, но нещата щяха да са различни. Във всеки случай, ако имаш клика, придобиваш чувството за паралелен свят, в който можеш да избягаш. Ако трябва да цитирам баща ми - „Сам човек е само за тоалетната или за гробищата“.
Ивайло: Банди има и ще има и с нас, и без нас. Само дето ние докарваме групи от чужбина, с които нашите момчета могат да свирят и да си сверят часовника. Един приятел от няколко наши банди веднъж ми каза, че идва на концертите ни и за да краде ноу хау.

Чувствате ли се доволни от това, което сте постигнали?
Мартин: Не придавам някаква огромна важност на нашето съществуване. Единственото е, че в града се случват повече концерти.
Ивайло: Има и някаква последователност - вече и други организират концерти, които ни кефят. Това е жестоко.
Мартин: Ако някой друг може да прави нещата по-добре от нас, аз няма да ги правя. Ще си купувам билети за концертите - по-малък гърч.

Едно от най-важните неща в концертния бизнес са митичните рокенрол случки. Без съмнение имате вашите.
Ивайло: Тур буса на Karma to Burn (които все пак свириха в София на четвъртия концерт, организиран от Rawk'n'Roll, през януари 2013). Там беше невероятен купон, сбъдна ми се детската рок мечта да бъда на подобно място. След концерта заседнахме с бандата, слушахме музика на усилвател Orange, пихме, пушихме, джабала до 6 сутринта, когато дойдоха шофьорите на буса, нас ни изгониха, а музикантите пратиха да спят по койките и потеглиха.
Мартин: Ето го и моят незабравим лош момент - тур буса на Karma to Burn. Преди концерта, обаче.
Иван: Никога няма да забравя Sigiriya, които пък са реинкарнация на нашите любими Acrimony. Навиха се да свирят тук без хонорар, но трябваше да ги вземем от Солун. И така прекарах 48 часа с тях - докарахме ги оттам, свириха в София, а после ги върнахме в Солун. Пичовете представиха новия си албум за първи път на живо - пред сцената, на сцената, навсякъде. Пихме заедно с тях, част от нас даже припаднаха в тяхната квартира. И през цялото време Sigiriya ни обясняваха колко се кефят, че цялото нещо е DIY.
Мартин: Особено ме изкефи момента, когато отидохме да вземем Windhand от летището с един дърт Мерцедес. Абе, знам, че и в Щатите правят големи коли, но тая германска машина беше много по-внушителна.

Rawk'n'Roll will save our souls!

В следващите месеци ви предстоят два големи концерта - на японските пост-рок странници Mono (Mixtape 5; 18 април, билети тук) и на слъдж/стоунър легендите Eyehategod (Mixtape 5; 12 юни, билети тук). И двете са големи хапки. Целите ли се в нещо още по-голямо след тях?
Иван: Никога не знаем какво ще е следващото нещо.
Мартин: Може би трябва да направим фест. И под „ние“, нямам предвид само тримата, а всички приятели, които се интересуват от тази музика. Ще им коства парите за една кутия цигари.
Ивайло: Имаме си списък от задължителни любими групи.

Какво смятате за другите DIY промоутъри в София?
Ивайло: Много се радвам, че ги има и не сме единствените финансови камикадзета. Знам колко любов, време и усилия влагат тези хора, за да се развие местната сцена. Важен е ентусиазмът, защото доста от медиите и от хората изобщо са доста мързеливи, направо заспали. И колкото повече ентусиасти като Indioteque, Hardcore Spirit и Brave Moustache има, толкова по-добре. Ще отнеме доста време, ресурс и работа, но ще се случи.

Текст Никола Шахпазов / Фотография Славея Йорданова