Разказът за матурата догодина - вдъхновен от Красимир Бачков

На матурата по БЕЛ след 7-и клас се падна разказ на Красимир Бачков. Това, разбира се, веднага стана повод за онлайн спорове, които много бързо се превърнаха в спор на партийно ниво. Щеше ми се да кажа “Хайде стига всичко сте обръщали на политика” и просто да отбележа, че разказът няма нито литературна, нито друга стойност, но самият автор ме изпревари. Красимир Бачков пусна доволен пост в социалните мрежи, където заяви, че има Бог, задето е избран негов разказ, а не на някой “писател - храненик на Сорос”. Веднага ми стана ясно защо из интернет го защитават предимно поддръжници на “Възраждане” и са възмутени предимно грамотни и четящи хора.

Защитата, разбира се, обвини всеки, който не харесва разказа, за “умно-красив”, “соросоид”, “либерал-комунист” и прочие – всички са чували въпросните опорки. Мнозина правят опити да оставят пристрастията на автора настрана, защото все пак няма значение какви са политическите му пристрастия и в изкуството е важно да можеш да отделиш твореца от човека. Нима това, че Вапцаров е бил комунист, го прави по-лош писател?

В случая обаче няма как да разграничим двете, тъй като творчеството на въпросния човек е повлияно именно от псевдопатриотичните му пристрастия и остарели възгледи. Няма как да се абстрахираме от публичните му пристрастия, когато е ясно, че този човек е учител и преподава на деца. Не знам за вас, но аз не бих искал учителят на детето ми да го учи на омразата, която проповядват политическите му възгледи, точно колкото не бих искал учителят на сина ми да го учи, че има 72 (или повече) пола и всеки може да е каквото си поиска. С други думи – учители с каквито и да е крайни възгледи нямат място в класната стая. Целта на училището е да научи децата на критично мислене и функционална грамотност. Уви, на последно място сме по тези показатели в ЕС и сме наясно, че образователната система куца, но това е въпрос на друг разговор, в който може да поразсъждаваме и какво прави въпросният господин като учител.

Да се върнем на текста. Проблемите в него са очевидни за всеки, който някога е чел книга извън задължителната литература в училище. От една страна самият разказ си противоречи, от друга – самият автор го е написал с куп правописни и граматически грешки (можете да видите оригинала, който сам той постна във Facebook). По-важният въпрос обаче е друг – какво точно ни казва авторът? Зорница е в инвалидна количка и се усмихва, но плаче. Умът ѝ целодневно е зает с мисълта как тя не може да тича с другите, няма други мисли, затова ги казва на глас. Все е с тъжна усмивка. Така де, те инвалидите винаги плачат, защото са инвалиди. Весел човек в инвалидна количка няма как да има. Хората само виждат Зорница и събират пари за лечението ѝ с концерти. Не знаем от какво е болна тя, но веднага събираме пари.

Най-якото, разбира се, е че главният герой ѝ дава талисман – камък от обсидиан. До този момент в разказа дори не е ставало дума, че главният герой носи в якето си талисман, но сега това става ясно. Той го дава на Зорница и ѝ казва, че с този талисман тя ще има късмет и ще се излекува. И два абзаца по-късно тя се излекува.

Какво разбирам аз като читател от този разказ? Че хората в инвалидни колички се лекуват предимно с късмет и разбира се – полускъпоценни камъни. Просто е нужна вяра и някой, който може да свири на гайда. Сериозно, разказът започва с това как момчето свири на гайда, а баща му си е продал въдиците, за да му я купи. То момчето даже не искало, но въпреки това бащата си е продал въдиците. Изключително резонно решение.

Встрани от евтиния ми сарказъм, ми се ще да допълня още нещо – в задачата на учениците става дума за преразказ от неутрален разказвач, а не за анализ, така че спокойно можеше да сложат в матурата какъвто и да е текст. По-странното е кой е избрал този текст и защо той изобщо е опция. Нима няма съвременни писатели, които пишат грамотни и кохерентни текстове, та опряхме до Красимир Бачков? Пък било то и само за преразказ на непознат текст?

Надушвам, че има глад за разкази за матури, затова оттук нататък ви представям разказа за матурата след 7-и клас догодина. Постарал съм се стилът да е със сходна яснота на персонажите, както и да се съобразява изцяло с нивото на образователната ни система, както и с няколко граматически грешки. Приятно четене, но имайте предвид, че трябва да ви е тъжно и да изпитвате съжаление през цялото време.

“Пирамидата”

Васко гледаше мач на националния отбор по телевизията. Това бе любимото му занимание, защото беше болен от синдром на Даун, със сигурност предизвикан от ваксините срещу едра шарка, които здравната мафия му нахака малко след раждането. След загубата от Сан Марино с 1:3, Васко плачеше. Майка му го успокояваше като му четеше хороскопа и му правеше първата натална карта.

– Според нумерологията твоето число е 9. Това е най-доброто число, Васинко. - опитваше се да го успокои тя. – На мен още едно време Ванга ми каза, че ще станеш велик човек!

– ОБИЧАМ ТЕ, МАМО!!! - казваше Васко и плачеше, но се усмихваше през сълзи.

Животът е тежък за самотна майка с дете, а когато детето е със синдром на Даун или нещо по-лошо като аутизъм, атеизъм или хомосексуализъм – тогава вече животът е непоносим. Майката на Васко плачеше всеки ден, но се усмихваше през сълзи. “За украинските деца може, за българските – не може!”, мислеше си тя с усмивка изпод тъжните си сълзи, капещи по плоската Земя.

Един ден Васко и майка му излязоха на двора. Нашареното от кемтрейлс небе сякаш зачеркваше с “хикс” живота на Васко и всички българи и най-вече на тези, притежаващи гайда. Двамата излизаха на двора всеки път щом Васко го заболеше глава от излъчването на рутера, микровълновата и 5G кулите наоколо. Терапията с ток и пиене на урина помагаше донякъде, но дори умно-красивата соросоидна пaплaч в BG Mamma възропта и настоя, че Васко трябва да пие повече от чаша вода на ден.

Но майка му знаеше по-добре. Защото само една майка знае какво е нужно на нейната рожба. Тя се разплака, но се и усмихна през сълзи – нима някой можеше да знае по-добре от нея болката от тъгата и нищетата?

Двамата с Васко стигнаха пирамидата в двора и седнаха под нея. Майка му взе бутилка вода, помоли се на Христос и Тангра, каза едно заклинание, върза един червен конец, сподели картичка с букет и надпис “Добро утро, приятели” на стената си във Facebook и даде на Васко да пие вода. Тя го гледаше насълзена, но се усмихваше през сълзи. Васко изпи водата на един дъх и погледна майка си с очи, сякаш казващи само една-единствена дума: “Благодаря, мамо – на теб, на учителя Дънов, на Гал Сасон и на ученията на Боян Магесник”.

Албена избърса насиненото си око и се усмихна през сълзи.

– Това е защото ви обичам. Все пак Васко ми е син. - каза Росен и отпи от домашната ракия.

Защото няма значение какво се случва в семейството – важна е вярата в доброто.

И Васко се излекува и стана нормално дете.

***

Ако нещо в разказа ви е неясно – свържете се с мен за идеи за матурите след 12. клас.

Автор: Георги Емилов