Реактив

Говорим си с Албена Баева и Рене Беекман, които са сред двигателите на студиото и са истинско вдъхновение. Тя е магистър по Дигитални изкуства и е отнесла не една престижна награда, а може и да я познаваш като автор на градската акция Приказки по телефона. Той пък е на ти с технологиите, уеб платформите и онлайн маркетинга, като също така е и един от основателите на магистърската програма "Дигитални изкуства" в НХА. Съвместното им студио Реактив съществува от няколко години и са истински виртуози, когато става въпрос за решения, свързани с технологиите. Независимо дали ти е необходима инсталация, с която да рекламираш делата си, дали си артист, който иска да представи изложбата си интерактивно, или музикант, който търси хитри и модерни начини да покаже изкуството си, можеш да им се довериш и да им позволиш да те изненадат приятно.

Какви мислехте да станете навремето?
Рене: ами, наистина нищо конкретно. Винаги съм искал да правя различни неща, докато играя, откривателствам и уча. Да стана някой или някаква професия винаги ми се е струвало истински скучно.
Албена: нещо сериозно. А исках да стана музикант или художник. В нашето общество двете неща сякаш не се възприемат за възможни. Последният път, когато отговорих на въпроса с какво се занимавам с "аз съм художник", ме попитаха "А всъщност, на практика?"

А какво излезе от вас?
Албена: художник и създател на нови музикални инструменти.
Рене: твърде много неща. Една от благословиите на добро академично образование по изкуства е, че те учи на критическо мислене и как да се научиш сам на уменията, от които имаш нужда. Веднъж научиш ли се как да правиш това, почти всяко друго занимание е лесно. В последствие никога не ми е било трудно да се издържам.

С какви хора сте заобиколени?
И двамата: О, те са по-умни от нас, много талантливи и отворени към света и новото около нас. По този начин учим постоянно. Така се изумяваме всеки ден.
Защо е важен добрият екип?
И двамата: Защото "Не си сам" - това всъщност е има на група във Facebook, която създадохме преди няколко години. Повод беше откриването на сграда, която следваше да бъде "музей за модерно-съвременно изкуство". Нарекоха я "САМСИ". Групата във Facebook е изцяло за това как като художници ние не сме сами, не можем да функционираме сами, а се нуждаем един от друг и от контекст, в който да виреем. Сами напредваме много бавно, но когато работим с добър екип летим.

За какви ви смятат вкъщи?
Рене: Мен за работохолик. Повечето от моите планове идват под формата на "програма максимум" - винаги планирам да направя твърде много за твърде кратко време, защото когато правиш планове е много лесно да се отдадеш на желанието си да действаш. А и винаги има още толкова много неща, които искам да направя.
Албена: Мен ме взимат за разсеяна и разпиляна. Може би защото главата ми винаги е в облаците.

Как ви възприемат приятелите?
Албена: като душата на компанията. Често запознавам различни хора един с друг и те стават приятели, любими и близки помежду си.

Какъв си по душа?
Рене: мързелив и склонен да се мотая. На няколко от местата, където работих, всъщност много се постарах наистина да оптимизирам работния процес с единствената цел да нямат нужда от мен и от моето работно място. Някъде успях, но на много места се провалих ужасно и ефектът като цяло беше обратен на това, което планирах.
А ти, Албена?
Мечтател.

Какво не си позволявате в работата?
И двамата: Безотговорност. Винаги се стремим да създадем продукт, който има смисъл и би дал нещо на своята публика.
Какъв ви е проблемът?
Това, че има само 24 часа в денонощието, а и светът понякога е много бавен и губим търпение.

Кога се появяват идеите?
През цялото време и на всяко място. Понякога под душа, друг път на вечеря или на питие с приятели, понякога докато четеш книга. Това, което е от значение е не къде и кога възникват идеите, а да бъдат развити по-нататък. Това означава наистина да бъдеш художник - умението да развиваш идеите си. Още в началото на 80-те американският артист Бил Виола казва, че за художника на ХХ век не е от значение да може да рисува добре, а да мисли добре.

Кога блокирате?
Албена: Когато съм тъжна.
Рене: Аз забивам, когато не мога да разбера нещо. За последен път това се случи когато трябваше да открия изложба, а само минути преди това разбрах, че една от работите беше открадната от галерията. Не можах да намеря подходящите думи за това откриване.

Как приемате грешките?
И двамата: Трудно ги преглъщаме, но пък са най-ценното и прекрасно нещо, което може да ни се случи. По този начин протича голям част от работата, която е истински творческа.
А компромисите?
Те са необходимото зло.

Какво е работата за вас?
О, тя е постоянно предизвикателство.
И на какво ви научи това предизвикателство?
Не едно нещо, учим се всеки ден.

Предизвикателство ли е Реактив?Реактив е група единомислещи креативни хора, с които създаваме интересни интерактивни инсталации както за театър и музеи, така и за реклама. Ние сме все още единственото студио в България, което може да направи всичко от концепция през разработване до изпълнение на подобен вид проекти.
С кого се съревновавате?Със себе си и с времето. Винаги се стремим всеки следващ проект да е по-добър от предишния.
Кога сте готови да скочите в дълбокото?
Винаги, когато ни се отдаде възможност. Най-добре е и да има нещо високо, от което да скочим.

Как виждате успеха?
Като самотно занимание.
Какво обичате най-много?
Да сме на море (смеят се).

Има ли нещо, което до последно не знаете?
Хаха, да - дали нещо ще проработи или не. Обичаме да се впускаме в неща, които са няколко стъпки напред от предвидимото или очакваното. Как иначе бихме открили нещо ново, нещо интересно? Именно затова крайният резултат ни изненадва. Най-често приятно.
А какво научихте току що?
Че и днес денят ще е слънчев (смеят се).

Можеш да се запознаеш с работата на Албена и Рене в уебсайта на Реактив
или на уъркшопа им в рамките на Transfiguration Festival

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова