Рей Бредбъри

Казват, че човек умира два пъти. Първият път, когато действително напусне живота и вторият - когато за последно някой си спомни името му. Тази максима, надяваме се, обрича Бредбъри на вечен живот. 95 години от рождението му и три - след кончината му, Рей Бредбъри остава все така жив и пълнокръвен, тотално надхитрил смъртта. Самият той неведнъж е споменавал, че навикът му да пише по всяко време на денонощието е именно неговият собствен начин да подлъже смъртта. Финтиращата му тактика включва романи, разкази, сценарии и пиеси в сферата на фантастиката, научната фантастика, хоръра и детективските сюжети - всички до един подчинени на идеята да променят света.

„Научната фантастика е всяка идея, която се зароди в главите на хората, все още не съществува на практика, но много скоро би могла да пробъде, да промени всичко за всекиго и нищо вече да не е същото. Хрумне ли ви идея, която би могла да промени някоя мъничка част от света, значи ето че вече пишете научна фантастика."

Писането всякога е било занимание самотно, но и всякога - вълнуващо. Преди сам да се заеме с него, Бредбъри често разпалвал въображението си докрай, изучавайки необичайното. Всеки път, когато в малкото му скучно родно градче се е случвало да пристигне някой интересен посетител, Бредбъри се оказвал наоколо. Посещението на водевилния магьосник Хари Блекстоун през 1920, например, е оставило трайна диря в ума му. Същото са сторили и шарените карнавали, пътуващият цирк, ловът на автографи върху ролкови кънки в Холивуд, ранните Дракула и Фантомът на операта и идеите на Едгар Алан По и Едгар Бъроуз.

„Започнах с По. Имитирах го откакто бях на 12, докато станах на 18. Влюбих се в бижутата на По. Той е същински бижутер, наистина! Същото стана и с Едгар Бъроуз и с Джон Картър... Обичам представата за себе като пътник на среднощен влак, обикалящ Америка. А аз седя и разговарям с любимите си писатели. Бърнард Шоу също е във влака. И той като мен е бил запленен от идеите. Ще си стои в среднощната тъма и ще казва: Е, добре, ако това е истина за жените през 1900, то как ли ще стоят нещата през 2050?"

Как действително ще стоят нещата през 2050 - върху това и ние умуваме. Абсолютната истина за жените през 40-те години на миналия век обаче е ясна всекиму. Дамите от онези времена са били домакини, а съпрузите им - работещата за прехрана част от семейството. Но госпожа Маргарит Бредбъри е била изключение от това правило - тя често работела на пълни обороти, докато Рей Бредбъри бил у дома си, за да пише. Работила е (в една книжарничка) още по времето, когато Бредбъри се влюбил в нея. На 22-годишна възраст той за пръв път събрал кураж да покани момиче на среща. И макар Маргарит първоначално да го взела за крадец на книги - заради голямата чанта и дългия му тъмен шлифер в ясния калифорнийски ден, тя все пак се съгласила да изпият заедно по едно кафе. Кафето обаче се превърнало в коктейли, коктейлите - във вечеря, вечерята - в сватба, а сватбата - в 56 години задружен живот и четирима наследници.

„Когато обявихме, че ще се венчаем, всички приятели на съпругата ми й казваха: не се омъжвай за него, той няма да стигне до никъде. Тогава аз й казах - имам намерение да стигна до Луната и до Марс и те каня да се присъединиш!"

Бредбъри така и не стигна до Марс, поне не в буквалния смисъл на думата. През 2012 обаче, само няколко месеца след смъртта му, НАСА нарече онова място от червената планета, на което кацна космическият апарат Curiosity, на негово име  - Bradbury Landing. Приживе пък, Бредбъри често се забавлявал със съставянето на план, според който, след като веднъж напусне света на живите, прахът му да бъде поставен в консервена кутия от доматена супа, а сетне - разпръснат на Марс. След време обаче размислил. Решил, че ще е добре да даде шанс на страстните си любители да го навестяват. Така, в представите си, Бредбъри градил голям и красив надгробен паметник, върху който виждал изписани заглавията на всичките си произведения, а финалният щрих гласял: моля, положете глухарчетата си тук!

„Като специална почит към Вино от глухарчета - понеже толкова много хора обожават този роман."

Както, впрочем, и ние.

В крайна сметка, макар и надхитрил смъртта, Рей Бредбъри лежи за вечни времена под съвсем простичка сива надгробна плоча, на която е изписано името му, наред с пояснението: автор на 451 градуса по Фаренхайт. Вечният дом на безсмъртния писател се намира във Westwood Memorial Park - в случай че те интригува или пък имаш път към LA посред сезона на глухарчетата.

Текст Дани Николова