Ричърд Кърн

Това е първата ни среща с едно от старите лица на нюйоркския ъндърграунд. Ама от тези, осемдесетарските, дето са си менкали репликите и фасовете с банди като Соник Ют, с бабата на пърформанса Марина Абрамович и с много, ама наистина много секси мадами. А всички те от своя страна не са имали нищо против да седнат за интервю с него и, в повечето случаи - да свалят по някой сутиен.

За българския сутиен вече ти надухме главата, както и за повода на въпросната ни среща с 58-годишния фотограф - изложбата му Някои известни хора, която върви във Vivacom Art Hall на „Гурко"4 до 22 юли. Но сега е време и ние да се паркираме срещу този така приятен и спретнат мъж, чието тъмно минало ще забележиш само върху двете бледи татуировки по ръцете.

Как си тези дни?
Зает.
С какво?
В момента монтирам един филм, за който ще пиша и в следващата ми книга. Режа и музикално видео за бандата Дъ Върджинс - снимах го наскоро в Ню Йорк.

Добри ли са?
Определено трябва да се чуят.
Какво друго около теб, освен работа?
Нищо особено. Ходя на фитнес, ям здравословно, грижа се за сина ми и спя с жена ми (смее се).

А какво се случва с нюйоркския ъндърграунд?
Ооо, нямам представа. Напоследък се занимавам с моите си неща, пък и съм по-стар от останалите около мен. Преди известно време правих клип за една друга група - Оф!, трябваха ми няколко скейтборд кадри и помолих моя асистент да ги събере, понеже е в тази сцена. Той ми донесе хиляди и всичките бяха велики - чак тогава видях горе-долу какво се случва. Но съществуват толкова други сцени, за които не знам абсолютно нищо.

Спомни ли си за времената, когато и ти беше скейтър?
Да, разбира се! Тогава сами си правехме скейтовете с колела от ролери.
Сега как си с екстремните спортове?
Никак. (мисли дълго и пак се смее) Секс с жена ми - това счита ли се? 

Счита се, но коя е тя?
Казва се Мартинка и е от Полша.
Звучи добре. Но я кажи за нашите момичета, които снима миналата година тук.
Беше истински кеф и затова се връщам отново. Бях шокиран колко са красиви българките, пък и изглеждат доста различни една от друга. А имам и чувството, че имената на повечето започват с „Г" - Глория, Габи, Гери и така нататък.

Още ли се възбуждаш, когато щракаш готини мадами?
(усмихва се леко) Веднъж на сто пъти, ако съм късметлия. Вече съм претръпнал, но се надявам, че тук ще ми се случи отново.
Какъв е твоят тип?
Умна, с идеално тяло и мирише хубаво.

Влюбвал ли си се от пръв поглед?
(замисля се за момент) Ммм, чак пък любов - не знам какво е това, наистина.
Сериозно?
Сериозно. Може би единствено към сина ми, но тя е различна, родителска. 

Добре, нека сменим темата и да поговорим за изложбата.
Окей - с две думи това са снимки на известни хора, които съм срещал и интервюирал през годините и до една са правени за списания.
С кой ти беше най-трудно?
Всички се държаха лежерно пред обектива. Фотографията е лесна работа и в нея няма никаква мистерия.

Нека задълбаем малко - каква е разликата между арт сцената през 80-те и днешната?
Огромна, защото сега творчеството се е превърнало в индустрия. Университетите вече те учат как да станеш човек на изкуството, а преди те учеха просто как да стане (натъртва) нещо от теб. Днес обаче от колежите излизат хиляди с очакване да направят супер кариера и много пари.
Обезцени ли се изкуството?
Не мисля - винаги ще има двама-трима, които са много добри, а останалите са просто боклук. В YouTube се въртят милиони видеоклипове, направени ей така, без голяма подготовка. Но проблемът не е там.

А къде?
В това да те забележат, да извадиш работата си извън компютъра и да я покажеш на публиката. Едно време беше лесно, ако си талантлив. Да вземем филмите - сега е много, ама много трудно да прожектираш лентата си в кино, докато преди имаше безброй алтернативни салони за тази цел. През 80-те изкарвах страшни пари, като продавах видеокасети, а днес направо се чудя дали въобще ще спечеля нещо от поредното си произведение.

По какво си падаш напоследък?
По картини. Има няколко художници, които са ми изключително интересни - като Дънкан Хана и Бярне Мелгаард например.
А в музиката?
Вече рядко слушам.

Защо така?
Защото съм стар (смее се).
И какво от това?
Ще видите, когато дойдете на моите години - не давам и пет пари за музика, слушам предимно токшоута по радиото.

Филми гледаш ли?
Следя един сериал по HBO - Girls, доста е добър. Режисьор е Лина Дънам, която направи и Tiny Furniture. Тя ще стане голяма колкото Уди Алън.
Книги?
Чета ги само на kindle-а ми. Преди ходех по разни антикварни книжарници, но и от това се отказах.

Поне заради аромата на хартията?
(смее се) Не, дори и заради него. Даже имам чувството, че съм в болница и усещам мириса на нещо, което умира. Поне в тази си форма. Същото е, когато държа компакт диск в ръце. Сега обаче вече усещам аромата на обяда, за който закъснявам.

Изложбата на Ричърд Кърн Някои известни хора беше във
Vivacom Art Hall на „Гурко"4 до 22 юли 2012

Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев