Рин Ямамура

Когато Рин става на 20, майка й - куклен сценограф в Япония - казва: „В България има какво да научиш с куклите. Ако искаш, отивай." Оказва се, че между двете страни има дългогодишна връзка в тази област, която според Рин продължава вече 50-60 години. „И аз - буф! Попаднах тук. Без да знам нито една буквичка." В началото й е малко странно именно заради съвсем различните букви. Започва в НАТФИЗ, специалност Куклена сценография. Първата част от обучението й приключва с издадената през 2007-а книга с илюстрации, придружени от малки текстчета на български - Азбука на любовта. Тя е нарисувана с помощта на много сълзи и цигари, през една тъмна японска зима, като писмо до изгубения любим. По волята на съдбата тази суперлична нейна история всъщност стига до голяма публика и Рин е истински щастлива от този факт.

От 2005-а твори основно в театъра. Дебютната й сценографска работа е за пиесата Карлсон на театър Ще, с която заминава за турне в Япония и взима първия си Икар. Преди това пък е обиколила не един и два международни фестивала като актриса в уличния пърформанс Вечерята, дипломен спектакъл в НАТФИЗ. През 2010-а работи за Цар Шушумига в Пазарджик и за четири месеца рисува 50 кукли, с бебе в ръце. Авторът е Константин Илиев, пиесата е писана преди 40 години, но в продължение на 20 е била забранена дори за четене, понеже „цар Шушумига е вашият бай... нали". За тази своя работа нашата съгражданка отнася поредната си награда, след което прави дистанционно куклите и за спектакъл в Япония. Следва В Тоскана с Ида Даниел в Народния.

Както изглежда, дебютът на Рин Ямамура в киното ще бъде също толкова силен - тя е художникът на Виктория на Майя Виткова, който е първото участие на български пълнометражен филм на Sundance Film Festival. Работата по филма за нея е вдъхновяваща и ужасно трудна, понеже на снимки трябва да се реагира светкавично, а това не е точно нейната естетика. Рин твърди, че са й били нужни три месеца, за да се възстанови, но се радва, че не се е отказала и е преминала през тази голяма школа.

Събуждам се с дупето на Мечо Пух.
Не мърдам от вкъщи без празна глава. И без шал.
Придвижвам се с краката.
Умирам от срам, когато осъзная, че говоря клюки. Или когато слушам някой да приказва глупости.

Все си повтарям, че трябва да дишам. Това не означава, че наистина дишам, но си го повтарям.
Идеалната вечер е вкъщи с малката и Мечо Пух.
Обикновено съм на пода.

Беше велико, когато кацнах с детето на японското летище през 2008-а. За съжаление, скоро няма да имаме отново възможност да отидем заради радиацията.
Влизам в огъня заради Хика. Тя е всичко.

Вярвам, че няма случайни неща. Понякога съм горе, друг път - долу. Това е нормално, но забелязвам, че всеки следващ път моето долу е с една идея по-малко долу. Вярвам, че като цяло постепенно израствам.
Дойде ми до гуша от театъра (смее се).

Никой не подозира за мен, че всъщност не съм перде. Мога и да плача.
Под леглото ми има тайните на дъщеря ми.
Майка ми често ми казва: „Ти си свободна, прави каквото ти е интересно."

Скачам на бой, когато съм в театъра, зад завесите.
И бих се сбила с разни шушумиги, които се въртят там. Има ги и в Япония.
Имам лошо чувство към хората, които говорят празни приказки, без да имат опит по въпроса.

Много ми хареса работата по филма. Събрахме се в една ей такава малка стая - Майя, Крум (Родригес, операторът - б. а.) и аз - и говорихме цяла седмица за сценария. Получи се хубав „златен триъгълник" - две жени, които дърпат към разни неща като дишане, тишина, пауза... И той ни спира и казва: „Чакайте малко сега..." (избухва в смях).

Не позволявам на хората да влизат с обувки в моето пространство.
Заспивам на бузите на Мечо Пух.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Still Walking на Хироказу Корееда.
Най-големият режисьор за мен е Хаяо Миядзаки.
Любимият ми актьор е Кирин Кики - едно силно естествено присъствие на японските екрани.
Много се забавлявах на Моят съсед Тоторо на Хаяо Миязаки. Умрях от смях в киносалона, когато бях на шест.
Планирам да гледам Виктория на Майя Виткова.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам детски песнички. Също ги пея и ги свиря.
Никога няма да ми омръзне „El Cóndor Pasa" на Daniel Alomía Robles - фолклор от Перу.
Последното ми откритие са народни песни. Класиката си е класика.
Концерта, който няма да забравя, е на пианистката Фуджико Хеминг в София.
В София искам да дойде експерименталният проект с гласовете на 30 монаси на младата композиторка Ясуно Мияучи от Япония.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен е Пясъчна жена на Кобо Абе.
В момента чета за бомбардировката в Токио през 1945-а от Кацумото Саотоме.
Най-добре пише Каори Екуни.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах Бурята по Шекспир на Катя Петрова в Кукления театър.
Постановката, която ми се е запечатала най-силно, е Metamorphose на Илка Шонбайн, Германия.
Следя работата на Compagnie Philippe Genty, Франция.
Любимите ми актьори са Юлиана Сайска и Снежина Петрова, ако говоря за България.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно ходих на изложба на улични артисти на битак в Берлин.
Интересни са ми артисти като... всички деца.
Любимият ми художник е Туве Янсон като илюстратор.
Бих искала да видя на живо бързи скици на Кольо Карамфилов.

Филмът Виктория е на Sundance.
A в Столичен куклен театър се играе Бурята по Шекспир,
за който Рин получи поредната си номинация за Икар

Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев