Рори Милър

Пичът е като изваден от роман на Хенри Милър, като от култов филм с Никълъс Кейдж, или като от велика софийска дупка, тип Влайкова, Амстердам или (откакто се появи, най-вече) Kanaal. Освен ако не е сряда, когато Рори мята гурме бургери в Boom! Burgers'n'Steaks като гост-готвач. (Но нека не усложняваме повествованието, и без това в момента хладилникът му е чисто празен, защото това е то съдбата на независимия фестивален организатор, край на скобата). Погледът му е дълбоко син, малко тъжен, дори когато се усмихва, и пълен с тайни. Бирата в бутилката му трябва да е горчива, силна и с много хмел. Ако няма бира, сипи му бърбън. Ние в това време ще си пуснем два любими епизода от живота и приключенията на Рори Милър.

Все още в Америка, малко след като на 16 се е изнесъл от училище и от вкъщи и малко преди да отпраши към Италия заедно с мечтата си да види света, Рори се оборудва с хазаин от вида пълно хахо. Това, разбира се, не представлява никакъв проблем, но поне донякъде обяснява как нашият човек се сдобива с чудесен Калашников, китайско производство. Подарък от хазаина. За съжаление не разполагаме с по-нататъшна информация за съдбата на автомата, защото Рори преценява като най-изгодно да го изтъргува за четири татуировки в стар американски стил върху лявата си ръка. „Ами защото... аз какво да правя с някакъв Калашников?"

Затъмнение. Десетина години и доста татуировки по-късно.

Ето ни в Гърция, навръх Нова година и няколко месеца след като Рори Милър (вече преподавател по английски с десетилетен опит по частни школи) някак е успял да си навлече забрана да влиза в България. Пребивава си низвергнат в Солун, обаче, човече, Нова година е и като не може в София, България, айде поне с приятели в Куманово, Македония. Тук, почти толкова мистериозно колкото калашника, в кадъра весело нахлува автобус, който е докарал хора от Скопие и тъкмо ще тръгва наобратно. Така Рори се урежда с екстра случаен превоз, в който, като единствен пасажер, може да пуши цигари и да пие бира, колкото си иска. И ето в този автобус, навръх Новата 2011-а година, някъде между Солун и Скопие, в главата на Рори Милър се появява rtm+beer. Ние каквото имахме да кажем за този фестивал, си го казахме тук.

Сега влизаме в един великолепно запуснат двор в квартал Бъкстон, бивша фабрика и настоящ цех на rtm+beer. Около пепелника се търкалят костилки от праскови, отвътре се носи бодър звук от циркуляр и докато будките за събота се сглобяват, Рори тихичко и на своя си български ни упъти къде да търсим щастието.

Като малък исках да стана фермер.
И станах човек с посока.

Събуждам се рано, защото обичам да пия кафе рано и да мисля за живота.
Идеите идват, когато съм в труден момент.
Проблемът ми е, че не мога да реша какво искам.

Да правиш фестивал е като кошмар. Много ужасно.
Да правиш бира е като почивка. Като да рисуваш. Аз обичам да пробвам разни странни неща, просто да видя дали ще станат. Може да направя някаква супервкусна бира с бекон. Примерно.

Забравям за света, когато чета.
Знаят ме като човек, който прави каквото говори.

За приятелите съм може би... да кажем... забавен тип. Аз по принцип съм тих, но когато се чувствам удобно, говоря много и май смешно.
По душа съм мързелив.

Побърквам се от хора, които само говорят, говорят, говорят и аз се опитвам да ги блокирам, но не мога, защото те са навсякъде.
В България научих, че най-важното нещо е търпението.

Скачам в дълбокото, когато ми е фатално скучно или в живота ми е безсмислено. Аз малко си падам по риска, обичам да отивам там, където не познавам никого, и съм свободен и мога да сглобя някаква интересна идея. Така ми е по-интересно, има риск, има шанс. Обичам това чувство.
Страх ме е от по-дълбоки неща. Да не остана без приятели, без връзки. Вече не мога да виждам живота си без моите хора тук и ако нещо се случи... не знам.

Успехът е да правиш нещо, просто да правиш. Това е, което ти дава щастие. Защото веднъж живееш и аз не искам да гледам филми, да седя в градината и да си пия. Не искам и завинаги да правя бира или фестивал. Ако се получи - получи. Не го правя за пари, нито съм такъв човек, че да искам само моята бира да е навсякъде.
Искам просто истинска култура (бирена - б. а.). Ще видим, може би на хората ще им стане интересно, може да отворя нещо за тях. Така ако стане, ще е супер.

Най-обичам да работя. (Ъмм.. с мързела какво стана? - б. а.) Виж, това е дилема. Аз по принцип мисля, че почивката е най-хубавото нещо на света. Но в същото време ако почивам повече от седмица, малко се изнервям. Ако мога да намеря начин да не правя нищо, но същевременно да правя нещо...

Ще ми се аз да бях изобретил лепящите листчета. Защото, разбираш ли, който ги е измислил е направил много пари за нищо.
Или поне да бях казал: „Live in Love."

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев