Росен Карамфилов

Всичко друго е театър отвъд болката, наречена Поезия.

"Преди 2 години се убедих, че смъртта променя всичко, особено когато не е твоята лична смърт" - така започва една от главите в романа Колене. Росен допълва: "Понякога е нужна само една-единствена смърт, за да израснеш. Да израснеш насила в момент, когато си повече дете, отколкото орел. Между паузите и цветните думи говорим за "Something I can never have" (песента, която звучи в главата "Тайната вечеря", Колене) - какви са вътрешните знаци в живота му относно тази песен. "Something I can never have" е баща ми. Това е.". После споделя, че романът му Колене се е родил след половин година ярки сънища с активното участие на баща му. С тази метафорична категоричност се отвори начало на разговор, който започна като играта "Истина, или предизвикателство?" - за да завърши с акустика от думите:

"Има много трагизъм в смъртта на Кольо Карамфилов. Който не го е осъзнал, след години ще го осъзнае. Тук не става въпрос за лична драма, а за една рана в изкуството, която не може да се затвори.".

Останалото е мълчание.

Как звучи твоята стерео тишина?
По-силно от думите.
Колене?
Доброта и уважение към вярата.
Орелът, или детето в теб? Кой е по-летящ?
Орелът. Но добре, че детето го има.
Колко дълъг е дългият път на деня към нощта?
За мен е обратното. Много е кратък. Нощта е дълга, защото е работа. Мога да пиша добре и сериозни неща само нощем.
Кога възпяваш електрическото тяло?
Когато правя любов.
Кога идва краят на играта?
Краят на играта идва, когато се предадеш. На мен досега не ми се е случвало.
Какво има в едно кучешко сърце?
Празнота.
Дали винаги смъртта е занимание самотно?
Не зная. Един ден ще разбера, но няма да мога да отговоря на този въпрос.
Как тече животът в очакване на варварите?
Всеки ден се срещаме с тях. Варварите и глупостта. Големият момент, в който ставаш наистина някой, е когато се издигнеш над всичко това.

Как се пие вино от глухарчета?
Бързо. И светът става много по-поносим, отколкото ако се пие нормално вино. Да пиеш вино от глухарчета или уиски от бели рози... Прекрасно е.
Трепет, или изумление?
Трепет. Изумлението е еволюирала фаза на трепета.
Абсурдистан?
България.
Бесове?
Постоянно. Те са мотори на доброто писане. Никой пишещ човек не пише от хубаво. Или поне при мен е така. Опитът ми показва, че колкото си по-ненормален, толкова по-добър си в тая област.
Мъжете без жени?
Мъжете без жени са време без обич. Един мъж без жена е път без посока.
Как узряват гроздовете на гнева?
Доста бързо, за съжаление. Трудно се примирявам с нещата, които ме дразнят, а най-много ме дразни неразбирането. Това е най-мъчителната отрова.
Кога излиза Призракът Писател?
След три през нощта. Тогава ставам два или три пъти по-наясно с това, което пиша. Писателят призрак е този, който излиза, без да ме пита дали му позволявам. Най-истинското ми аз. Литературата се ражда от хаоса. Най-силно е не когато ти си просто писател, а именно - писателят призрак. Защото това е нещото, което излиза отвътре. Вярвам, че значимо е това, което се заковава с един удар върху листа. Това е.
Страх ли те е от мъртви души?
Страх ме е да срещам мъртвите души, въдворени в тела.
Кого би убил, присмехулнико?
Предателя.
Чий скелет криеш в гардероба?
На всичките ми умело скрити зад черните очила болки.
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Една книга и един молив без гума. Ще заровя там Бариерата от Павел Вежинов. Това е книга, която ме е положила като писател.
Къде прокарваш острието на бръснача?
Най-доброто, което може да направи един поет, е да се научи как да си направи сепуко. А после да успее сам да се зашие. Аз го направих, докато пишех романа си „Колене". После ми трябваха 8 месеца да се зашия.

От кого се криеш в червената трева?
От лошото ми "аз".
Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Анонимно и, обикновено, само с един човек до себе си.
Твоят лек против спокойствие?
Филмите, в които сам се вкарвам. Вярвам, че всички сме само статисти и играем в режисираните от Бог филми.
Как се справяш с пяната на дните?
Изживявам ги без остатък.
Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Много лимон. Но трябва да е люта и невъзможна супа за ядене...
За кого би надул вечерния тромпет?
За приятелите.
Какво закусват шампионите?
Шампионите не закусват.
Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Някой прекрасен алкохолик.
Какво напипва лявата ръка на мрака?
Дясното бедро на Светлината.
Къде изчезна повелителят на мухите?
Потъна в мрака.
Кой хърка в котешката люлка?
Мързелът ми.
Какво пият на улица "Консервна"?
Светла бира в кутийка.
Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Смели, надявам се. Макар че, гледайки моето поколение и тези след нас, малко се плаша, защото ценностите все повече се размиват.

Какво вижда конникът без глава?
Апокалипсис. Или онова, за което никога не би желал да говори.
Какво има на юг от никъде?
Тъмно син хоризонт, невидим за мнозина.
Какво се случва в часа на синята мъгла?
Сгъстявам се. Това е времето, което истински мога да си позволя да пиша поезия. Специално към поезията отговорността е по-голяма, отколкото към който и да е друг литературен жанр, поне за мен. Яворов ми е особено близък. Това е един от поетите, принуден да понесе огромна тежест, за която никой не го е попитал точно колко тежи.
Какво си купи от панаира на суетата?
Ray Ban Wayfarer Classic.
Къде беше през 1984?
В машината на времето.
Какво расте в тайната ти градина?
Марихуана.
Какво ловуваш в норвежката гора?
Някоя невинна сърна.
Кой изсече дивите палми?
Този, който не осъзнава, че природата е над нас.
Някой, с който се шляеш?
С моя некръвен брат.
Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще се опитам да сглобя парчетата от настоящето.
Колко дълбока е твоята нирвана?
Колкото е дълбока красотата. А тя - повярвайте - няма дъно.

Можеш да намериш в добрите книжарници следните книги от Росен Карамфилов:
Стерео тишина, Колене и Орелът и детето

Текст Патриция Николова / Фотография Славея Йорданова