Румяна Стойкова

Събуждам се трудно. Спя много. Нормално ми трябват около 10-11 часа сън. Така съм от дете. Бях чела, че и Пенелопе Крус „спи като пор" по 12 часа, за да се поддържа красива. Обичайно се събуждам с възглавница между краката, чаша вода, душ и бърз преглед на facebook.
Не мърдам от вкъщи без огромната си чанта, пълна с всичко необходимо и не чак толкова. Често се опитвам да редуцирам съдържанието й, но в крайна сметка тя винаги ми тежи.

Никога не закъснявам да казвам истината в очите на хората. Иначе за времето - научих се да избягвам да закъснявам за каквото и да било, макар да ми коства много и винаги да си личи колко съм бързала, по прическата или по нещо друго.
Отдавна не ми се е случвало да умирам от срам. Сега се срамувам заради другите, заради техни постъпки и действия.

Все си повтарям, че трябва да се обичам повече, че трябва да замина да поживея другаде и че не трябва да се занимавам с идиоти и с хора, които не ме ценят. Уви, за момента не ми се получава.
Идеалната вечер е, когато прекарвам нощта в планината или край морето с любимия човек и с приятели. Хубава вечеря и добър филм в леглото също вършат работа.

Обикновено съм във вихъра на емоциите.
Падам си по щастливия край, по Иън Сомърхолдър (точно в този момент), по приключенията и истинските хора.
Беше велико, когато бях малка. Бях щастливо дете и непрекъснато се забавлявах - по всякакъв начин. Оттогава ми е велико, когато пътувам нанякъде и когато срещам нова любов.

Влизам в огъня заради себе си. Аз самата съм огън и често изгарям отвътре.
Дойде ми до гуша от правителството, хипстърите, лицемерите и егоистите.
Не казвам на никого, че... и на вас няма да кажа. Гроб съм!

Под леглото ми няма нищо. Поддържам чисто това пространство и следя изкъсо какво се случва там.
Страшно се изложих, когато... Дали не се изложих страшно точно сега?!
Майка ми често ми казва, че съм хубава и че трябва да чета книги за положителното мислене.

Искам да остарея като катедрала, разбира се! Изпълнена с благодат и мъдрост, заобиколена от голямото си семейство, внуците и да пиша книги. Ей на това му викам клише, но в крайна сметка всички обичаме клишета.
Правя се на луда, когато някой не се чувства удобно, или е изолиран, и се опитвам да го приобщя. Също и когато искам да скрия нещо от другите. Значи доста често се правя на луда.

Отдавна не ми се е случвало да скоча на бой, но мисля, че като видя Волен, ще стане.
Бих се сбила с новото гадже на бившия си приятел.
Убивам за световен мир, край на глада, болестите и бедността, ама трябва да съм сигурна, че ще стане! 

Не си позволявам да не съм честна към себе си и да пренебрегвам близките си, както и да загубя вяра, че истинската любов съществува там някъде и ме чака.
Заспивам на говорещия телевизор. „Знам, че е вредно, ама то ми убаво, бе..."

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Café de Flore, в който се влюбих. Винаги съм вярвала в предопределеностите. Иначе скоро по телевизията хванах Американски гангстер - много ме изкефи, не го бях гледала.
Харесвам Ейдриън Броуди, Колин Фарел, Антъни Хопкинс, Джони Деп, Ал Пачино, Венсан Касел, Хоакин Финикс, Чарли Чаплин, Клинт Истууд. От дамите - Кийра Найтли и Марион Котияр. Много мога да изреждам.
От режисьорите Дейвид Линч, Скорсезе, Бенини, братята Коен, Алмодовар, Уди Алън, Тарантино, Гаспар Ное, Триер... Стига толкова.
Няма по-глупав филм от... Тук списъкът е огромен, но се старая бързо да забравям за тях. Неща като Непобедимите и т.н.
Много се смях на Приятели, oще го гледам. Но иначе предпочитам драмата и избягвам комедиите.
Надявам се случайно да попадна на нещо добро, може би европейско, което не съм гледала.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам грайм, трип хоп, фънк, електро, брейкс, дръменбейс, соул, пънк, рок, хип хоп, хаус, алтърнатив, диско, реге, понякога опера и симфонии. Всичко зависи от настроението.
Не съм от тези с любима банда, изпълнител и прочее. При всички положения обаче постоянно мога да слушам Ейми Уайнхаус, действа ми добре на нервната система.
Най-добрите ми лайфове в София са на Massive Attack, Depeche Mode с Touring the Angel, Prodigy на Spirit of Burgas, Faith No More пак там, първото гостуване на Kraak & Smaak, концертът на Red Hot в Арена Армеец, Jamiroquai, KRS-One в Парти център 4КМ, Stereo Mc's, Roisin Murphy. Първият лайф на Snoop Dogg беше феноменален, за разлика от последния.
В София чакам Kasabian, Азалия Банкс, Кери Чандлър, Rudimental. Едно от четири пак ще е добре.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е тази, която ти дава най-много. Запознати твърдят, че е Библията.
Не чета, откакто си изгубих киндъла. Искам по-скоро да си взема нов, като някакъв вид протест. Последно време четях Маркес, Мураками, Ерик-Еманюел Шмит, Вонегът, Кафка, който така добре умее да ме депресира. Дори Кастанеда. А, срам не срам, Оруел го прочетох едва в началото на годината.
Признавам си, още не съм чела Елиф Шафак, макар всички за нея да ми дрънкат, както и за Шантарам на Грегъри Дейвид Робъртс.
Най-добре пише този, който умее да вижда и слуша.

ИЗЛОЖБИТЕ
По някаква причина съм леко сбъркана в това отношение. Ако отида във Виена, например, няма да изляза от Albertina или Museum Quarter. Тук обаче постоянно има ужасно много неща, които пропускам главно от мързел. Глупаво е да се смята, че в София няма какво да се види. Има велики неща, просто трябва да се отвориш за тях. А и доста световни артисти вече излагат тук.
Харесвам класиците - импресионистите, постимпресионистите, символистите. Харесвам и фотография, и живопис. По склуптура не бих казала, че много си падам, но имах щастието да видя „Мислителят" на Роден и бях тотално очарована.
Понякога смятам, че или не съм дорасла, или съвременното изкуство просто не е за мен. Но има неща, които силно ме влекат като хиперреалистични картини например.
Любимият ми художник е Винсент Ван Гог.

Може да гледаш Руми и getWeekend тук

Фотография Васил Танев