Сара Боб

Събуждам се със сина си Лио, който е едва на 14 месеца и вечно мрънка. След това ставам и вдигам на крака съпруга си и кучето Рамона.
Не мърдам от вкъщи без телефон, но понякога нарочно се правя на разсеяна и го зарязвам някъде.

Никога не закъснявам за концерти и репетиции, даже твърде подранявам.
Все си повтарям, че всичко е временно. Това ми е мантрата, особено ако съм в кофти период.

В идеалната ми вечер винаги има нещо хубаво за ядене, независимо дали е вкъщи или навън. Суши, индийско, добро китайско - по отношение на китайското съм истински сноб, трябва да е перфектно! Освен това адски много обичам музеите и модерното изкуство.
Не съм домошар, но винаги гледам да се прибера рано.

Очарована съм от планините в България - на всяка цена трябва да ги видя отблизо. Но първата ми задача е да обиколя няколко църкви, на които вече направих списък.
Никога не танцувам на кънтри - трябва ми силен бийт, иначе не става. Харесвам разни работи от класациите като Бионсе например, но трудно си го признавам. Едно време слушах Ирейжър (хваща се за главата), Боже, става ми лошо като се сетя сега!

Бих искала да съм като Джери Лий Луис, ако свирех рок. Всъщност предпочитам да съм барабанист в рок банда, а не пианист (смее се).
Пианото е тигър. Не, чакайте - по-скоро някакъв неопределен звяр, с когото искам да съм в един отбор, а не да се опитомяваме.

Когато свиря, търся зоната на спокойствието - тя идва след много концентрация и доста рядко всъщност. Но щом попадна в нея, всичко си идва на мястото - не се притеснявам нито от грешки, нито от това, което се случва около мен. В тази зона няма грижи, а чиста свобода.
Изключително рядко се занимавам с творби на мъртви композитори, предпочитам да работя с живите.

Напоследък хората не се интересуват какво ново се случва в съвременната класическа музика. А по времето на Моцарт не е било така - ходели са на концерти от най-обикновено любопитство, а не заради едната претенция.
Падам си по черен шоколад, кучета и, ооо - масаж! Също така и по откровените хора.

Не понасям празните приказки и повърхностните разговори. Тогава изключвам напълно.
Майка ми често ми казва: „Не се прегърбвай, ходи изправена!"

Харесва ми да остарявам, чувствам се все по-добре. Когато бях на двайсетина, беше окей и излизах по-често, но нищо повече. (изведнъж става учудващо възторжена) Сега съм на 36 и предпочитам да си стоя вкъщи!

Влизам в огъня заради сина ми. Преди не си представях, че съществува такава силна емоция. Велико е, не, не просто велико, а (натъртва) ве-ли-ко!
И бих убила заради него.
Или пък за чаша хубава мока, когато съм отчаяна. По принцип не пия кафе, но моката ме вади от гадни ситуации и депресии. Алкохол също не близвам - достатъчна е една бира, за да ми гръмне главата, (размахва ръце) пфффт!

Въобще не бих се качила на ролеркоустър или въртележка. Ако се налага - застреляйте ме, но доброволно не припарвам там. И да, - страх ме е!
Заспивам на тишина. Никога не се изкушавам да си пусна музика или филм.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Сделката на доктор Парнасъс.
Най-големите актьори за мен са Шон Пен, Стив Бушеми и Марк Ръфало.
Харесвам режисьори като Алехандро Гонсалес Иняриту и Дейвид Кроненбърг.
Много се смях на Superbad.
Обичам и сериали - Семейство Сопрано е номер едно.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам сборни сидита, които ги прави сестра ми - Ейми Ман, Дейвид Бърн, Кат Стивънс, ей такива.
Любимият ми композитор е Бах - той е човекът! И Ю Ту не са лоши.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Понякога велика идея

Срещата ни със Сара Боб стана благодарение на Музикален център Борис Христов, където тази неделя (31-ви) от 18:00 часа е концертът и ателието за креативно пеене на композиторката Детелина Георгиева

Фотография Васил Танев