Семейните коледни вечери понякога са пълен кошмар

Несъмнено, както във всички реклами и филми, перфектната Коледа е със семейството ти, хората, които обичаш и те обичат, около празничната трапеза, смеейки се, хапвайки вкусна храна, подаряващи и получаващи подаръци. Какво по-разкошно от това да се видим с близките си хора, да си поговорим, да сме сплотени, смирени и малко по-човечни? Да си спомняме, да се забавляваме?

Да, вероятно това е перфектният сценарий, но не и когато си на 25+, необвързан, живееш още с родителите си, не учиш желаната от всички твои роднини специалност в университета (не дай си Боже да не учиш в университет), не работиш и нямаш някакви велики постижения в живота до момента.

Ако си един от тези хора, вероятно ти е писнало да се изливат върху теб хиляди въпроси от по-възрастните и изискващи членове на семейството ти, които те представят в ужасно лоша светлина. Вероятно за теб коледната вечер я асоциираш с кръстосан разпит, отколкото с положителни емоции. Нешо като ежегодно интервю за работа, на което всеки път си задължен да се явиш, знаейки че каквото и да кажеш си обречен а провал. Ти избягваш всячески разговора за теб и твоето развитие, но той неизбежно те застига. С годините се опитваш по заобиколен начин да избегнеш тази тема и въпросите, на които мразиш и не искаш да отговаряш, но бабите не те оставят намира.

Как върви учението? Как е любовта? Намери ли си приятел/ка най-вече? Е как си сам/а още? Сега са ти най-хубавите години, до кога ще чакам. Да не би да искаш да ме лишиш от внуци? Ще си останеш стара мома/ Ще си останеш самотен ерген цял живот. А в работата как е? Повишение има ли?

Всеки следващ въпрос е по-злепоставящ от предишния и оставя все по-горчив вкус от последния. Ти се стараеш да звучиш убедително, че знаеш какво правиш в живота си, че си уверен в себе си, че ти взимаш правилните за теб решения, че за всичко си има време, че си щастлив/а сега, както са си нещата, но тези въпроси имат за цел по-скоро да те упрекват, отколкото да те разпитват.

И от това те е страх всяка година. Въпрос след въпрос и ето на – коледна депресия, какво си направил през годината, осъзнаваш, че отговора е „нищо“, аха да се отпуснеш и да започнеш да се тъпчеш, но неее … ти се овладяваш. След това някоя от бабите ти каже, че не ядеш достатъчно и затова си сама, бутне ти някое друго сладко изкушение и загубваш всякакво себеуважение, сила, кураж, мотивация и до края на вечерята си качил вече няколко килца.

След разговорите относно твоят живот, които си започнал сравнително уверен във възможностите си и силата на духа си, в края на празненството си дебел, унила, разочарован от себе си и си повярвал на всички упреци и заключения по твой адрес.

За успокоение ядеш още сладко.

Но важното е на Коледа да сме с най-близките ни хора, защото в крайна сметка те ни обичат такива каквито сме и искат най-доброто за нас. Без значение какви въпроси ти задават, трябва да се радваш, че някой е загрижен за теб, интересува се  от твоят живот и твоето развитие. Обърни въпросите в твоя полза, приеми ги шеговито и не позволявай на нищо да ти разваля настроението. Все пак няма нищо лошо и в това човек да е сам. Повече храна за него, нали така?

Aвтор: Евгения Тошева

Празнувай живота си!