Шерлок Холмс на 130

Едва ли докторът, журналист и писател сър Артър Конан Дойл (на третата снимка горе) си е представял, че ще създаде най-разпознаваемия детектив в историята на литературата, когато през 1886 започва да пише първата новела за Шерлок Холмс Етюд в червено. Вдъхновен от криминалните творби на Едгар Алан По и неговия Огюст Дюпен и използвайки за база своя ментор - хирургът Джоузеф Бел, Дойл създава Шерлок Холмс - детективът, вечно търсещ провокацията; професионалистът, чийто интелект се обижда и изпада в депресии, ако не работи по особено труден случай; човекът, когото другите възприемат като бездушна и хладна машина. Един от най-любимите литературни герои, признат за британска културна икона. И детективът, който пръв започва да използва лупа, търсейки улики. А читателите за пръв път се срещат с Шерлок Холмс точно на този ден, много отдавна.

Коледа на 1887. В Лондон излиза специално издание на Beeton's Christmas Annual, а на корицата с големи букви стои заглавието A Study In Scarlet (Етюд в червено). Всеки, закупил брой от списанието, се среща за пръв път с частния детектив Шерлок Холмс, докато чете историята, разказана от неговия сътрудник и съквартирант доктор Джон Уотсън. Историята за разследване на мистериозно убийство, странстващи субекти от САЩ по улиците на Лондон и почти свръхестественото умение на Холмс логически да разчита най-дребните детайли и улики е първата поява на митичния литературен герой Шерлок Холмс, който 5 години по-късно вече е легенда. Но в началото далеч не е така.

Разказите и новелите
Артър Конан Дойл пише първия роман за детектив Холмс едва на 27 години. В началото ръкописът е отхвърлен от няколко издателства, преди Beeton’s Christmas Annual да го вземат за коледното издание през 1887. Книжката обаче не се продава добре, въпреки добрите ревюта и Шерлок Холмс щеше да си остане анонимен герой, събиращ прах в няколко десетки книжлета, закътани в дълбокия архив на няколко библиотеки и колекции, ако не беше човек на име Джоузеф Стадарт. Той е редактор на Lippincott’s Monthly Magazine и един от шепата фенове на Шерлок Холмс- По време на вечеря с Оскар Уайлд, на която присъства и тогава все още неизвестният писател и дипломиран медик Артър Конан Дойл, Стадарт успява да го убеди да напише още няколко истории за Шерлок Холмс. Така през 1890, в продължение на няколко броя на Lippincott’s Monthly Magazine, се появява и втората новела за Шерлок Холмс - Знакът на четиримата. Любопитно е, че по времето на същата тази вечеря и за същото издание, Оскар Уайлд се съгласява да напише и своя единствен роман - Портретът на Дориан Грей.

Учудващо или не, втората новела също не се радва на особен интерес от читателите. Едва година по-късно, когато списание Strand Magazine започва да публикува кратките разкази за Шерлок Холмс, детективът се превръща в звезда. Всъщност, става толкова популярен, че през ноември 1891 писателят пише до майка си с явното желание да убие героя си в някой от предстоящите разкази. Слава Богу, възрастната жена му връща отговор с три изречения: "Няма да го направиш! Не можеш! Не трябва!". В опит да се отърве от историите за детектива и да се концентрира върху научната си работа и другите си литературни занимания, Артър Конан Дойл вдига цената към издателите на списанието до почти непосилни нива. За негова най-голяма изненада от Strand Magazine се съгласяват на сумата и той става един от най-добре платените писатели на своето време. А Артър Конан Дойл написва общо 4 новели и 56 разказа за Шерлок Холмс.

Сериозна заслуга за превръщането на Холмс и Уотсън в иконични образи има и илюстраторът на списанието Сидни Педжит. Придържайки се към писаните текстове, той създава човек със слаб и висок силует, късо подстриган и гладко избръснат, стилно облечен, често захапал лула. И си позволява една единствена волност - поставя на главата му ловджийска шапка за случаите, които дуото разследва в хладната английска провинция. Един век по-късно обаче трудно можеш да си представиш Шерлок Холмс без нелепата шапка на глава, нали?

Животът на Холмс
Шерлок Холмс е роден през 1854. Родът му произлиза от заможни провинциалисти, но така не знаем подробности за произхода му. Макар и никога да не научаваме повече за родителите му, в книгите на Артър Конан Дойл няколко пъти се срещаме с брат му Майкрофт, 7 години по-голям от него, агент в държавните секретни служби. Първите стъпки в дедукцията, Шерлок прави още в детските си години, а първите му случаи са в университета, като помага на колегите си за различни казуси. В Университета Холмс прекарва 6 години като консултант, преди финансовите му затруднения да го срещнат със съквартиранта му доктор Джон Уотсън, ветеран от военни мисии в Афганистан и Индия. Двамата се настаняват в апартамент на Бейкър Стрийт 221Б, където прекарват 17 години заедно (и Холмс сам още 6 преди това).

Сред хората, които слабо го познават, Шерлок Холмс прави впечатление на студен, прецизен човек, вглъбен в работата си и третиращ останалия свят с крайно пренебрежение и дори неприкрита надменност. Всъщност, Холмс цени най-вече качествата на забележителния си мозък и гледа снизходително на хората, с които работи върху случаите - основно полицейските служители. Циничното му отношение обаче не се простира върху доктор Уотсън и хазяйката им, госпожа Хъдсън.

Базил Ратбоун играе Шерлок Холмс от 1939 до 1946

Сред хобитата и навиците на Шерлок Холмс влизат свиренето на цигулка, пушенето на тютюн (най-вече от лула, но и на цигари или пури) и употребата на кокаин и морфин - все още легални стимуланти в края на XIX век.

През целия си съзнателен живот, Шерлок трупа знания и практическа информация, които прилага в кариерата си на детектив. Познанията му по химия, законодателство и биология са изключително задълбочени, а познаването на слуховете и сензационните новини от пресата са неизчерпаеми. На фона на тях Холмс винаги е наясно с историята на всеки от клиентите или жертвите си, стига да са публично известни личности. Освен това е тесен специалист върху различните биологични вещества, извличани от растенията и тяхното свойство върху човека и умее да различава над 140 сорта тютюн само от пепелта в пепелника или на местопроизшествието. В същото време практичното градинарство, литературата, философията или астрономията са му безинтересни и съответно - непонятни територии. Затова неведнъж Уотсън го сравнява с автомат, калкулираща машина, неспособна на чувства. Преди обаче, ранен с пистолет в " Тримата мъже с фамилия Гаридеб", Уотсън да сподели развълнувано:

"Струваше си да ме ранят, струваше си да получа безчет рани, за да разбера каква преданост и любов се криеха зад хладната маска. Бистрите му безпощадни очи се замъглиха за миг и строгите му устни затрепериха. За пръв и единствен път зърнах не само великия ум, но и голямото сърце. Всичките години на скромна, но всеотдайна помощ достигнаха върха си в този миг на откровение."

В личния си живот Холмс страни от жените и твърди, че не може да им има доверие. Всъщност, има една жена - Айрин Адлер: " За Шерлок Холмс тя ще остане завинаги жената. Когато говори за нея, той всякога я нарича така. В неговото съзнание тя засенчва всички представителки на своя пол и се извисява над тях.", но тя вълнува мозъка и логиката на Холмс, а не неговото сърце.

Между другото, в оригиналните текстове на Артър Конан Дойл, Шерлок Холмс нито веднъж не произнася възклицанието: "Елементарно, драги Уотсън!".

Шерлок Холмс на екран
Ако щеш вярвай, но Шерлок Холмс е най-често появявалия се човек на телевизионен и кино екран. Гледаме го в 226 филма и сериала. Единственият образ, който го задминава, е на граф Дракула. Но имайки предвид, че той е вампир, Холмс остава най-филмираният изцяло човешки герой.

От нямото кино, през черно-белите озвучени филми, телевизионни продукции и сериали, та до супер продукции за малък и голям екран, стотици са актьорите, които са влизали в образа на прочутия детектив. Невъзможно е да изброим всички, но нека видим едни от най-знаковите от тях.

За пръв път Шерлок Холмс се появява на киноекран през 1900 в едва 30-секундна продукция. Базил Ратбоун обаче е актьорът който се завръща неколкократно на екран като Холмс - между 1939 и 1946, в цели 14 холивудски филма. През годините актьори като Кристофър Лий, Йън Ричардсън, Джон Клийз и Питър О'Туул също хващат лупата в ръка. А приключенията на Холмс и Уотсън минават от плътно придържане към книгите, през леки отклонявания от канона на Холмс (оригиналните 60 истории), до пълни творчески волности. В някои от тях Шерлок Холмс попада в Щатите, в съвремието и дори доста напред в бъдещето. Има и чудесни комични интерпретации, според които случаите всъщност решава Уотсън, а Холмс е бездарен актьор, нает, за да бъде лице на подвизите на доктора. Не е случайно, че независимо от посоката си, едни от най-успешните екранизации са британски. Все пак животът и кариерата на Холмс протича из калдъръма на Викторианския Лондон и неговата атмосфера и динамика.

Сред най-добрите киноверсии обаче със сигурност попадат двата филма на Гай Ричи с Робърт Дауни Джуниър като любимия детектив. Почти нехайната игра на Дауни, с вродения му цинизъм са на границата с това да пародират образа, но талантливият актьор и вещият режисьор превръщат Шерлок Холмс и Игра на сенки в забавни и зрелищни Викториански криминални екшъни със солидна доза стиймпънк.

Наскоро пък видяхме сър Йън МакКелън във филма Г-н Холмс като 93-годишния Шерлок Холмс, който вече се е оттеглил в пенсия, за да се грижи за пчелите си, но се връща към един стар случай, за да го разреши или да се сблъска с ужаса на напускащите го памет и остър ум.

Въпреки първоначалния скептицизъм, няма как да не аплодираме продуцентското дуо Марк Гатис и Стивън Мофат, които стоят зад сериала на BBC Шерлок, с Бенедикт Къмбърбач в ролята на Холмс. Феновете на разказите първоначално се стъписаха от кощунствената идея Холмс и Уотсън да се вихрят в XXI век, но още след първия епизод стана ясно, че модерните технологии са просто поредното средство, чрез което Шерлок прилага железните си логика и прозорливост и така автомобилите, компютрите и мобилните технологии стават негов инструмент в решаването на случаите. Освен това Бенедикт е чудесен в образа си на хладния безчувствен ръб Холмс - гениален, студен, непогрешим в работата си и леко смотан сред хора. Голямата грешка дойде в четвъртия сезон на сериала, когато продуцентите решиха да му придадат малко повече човешки качества и топлина, което всъщност осакати персонажа и го превърна в карикатура на самия себе си.

И за финал си оставихме най-успешното превъплъщение на Шерлок Холмс. Ултимативният актьор за ролята категорично е Джеръми Брет в епизодите на британската Granada Television, излъчвани между 1984 и 1994. Сериалът на Майкъл Кокс е най-близкото, точно и красиво пренасяне на екран на оригиналните текстове. В рамките на 10 години той успява да разкаже 41 от 60-те истории за Шерлок Холмс. И вероятно би ги завършил, ако през 1995 гениалният актьор Джеръми Брет не бе починал от сърдечна недостатъчност. За десетте си години в сериала, той е оживелият пред очите ни Холмс от книгите. В ролята си Брет е удивително аналитичен, отдаден на майсторски маскировки, често асоциален, понякога изпадащ в най-мрачно настроение, безмилостен в ентусиазма си за решаване на най-сложните престъпления и абсолютно винаги брилянтен. Висок, слаб, с пронизващ интелигентен поглед, стилен и елегантен, жизнен и енергичен, с дълбок и хипнотизиращ глас и богат, леко архаичен речник, пушещ много и британски до мозъка на костите си, Джеръми Брет е нашият Шерлок Холмс.

Нарочно спираме дотук, за да можеш и ти сам да потърсиш съчиненията за Шерлок Холмс и да се запознаеш с него, да проследиш работата му и да вникнеш в методите му. Да откриеш кои са приятелите му и най-големите му врагове, да надникнеш към човека зад лулата и лупата. Шерлок Холмс е най-значимият герой в детективската литература. Иконичният детектив дава изключително богата основа на развитието на бъдещи образи в жанра. Но той не би бил това без изключителния талант на Артър Конан Дойл да създава сложни криминални ребуси и да провежда читателите си през лабиринта на дедукцията и логиката при тяхното разрешаване. И имайки късмета да живее и твори във Викторианска Англия и да бъде със сериозно образование и дълбоки познания по различни практически науки, писателят създава не просто един от най-паметните образци на литературата на своето време. Той създава легенда, която днес е също така жива, както и преди 130 години.

Текст Ивайло Александров